Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

  • "Джон е като баща ми. Обича преследването, отегчава се от завоеванието, а това едва не уби мама", признава тя дни преди венчавката с него и дори искала да я отмени
  • Мразела сватбената си рокля, защото подчертавала плоските й гърди и прилича на абажур. Никой не знаел, че единият й крак е по-къс от другия, компенсирала с разлика в токчетата на обувките

"Джаки живееше двойствен живот. Тя беше много затворена жена, която имаше публичност, но успя да запази много тайни."

Това твърди биографът Джей Ранди Тараборели, който миналата година издаде “Джаки: Публично, лично, тайно”. С публикуването на книгата той взриви обществеността, тъй като разкри множество подробности около живота на бившата първа дама на САЩ, които до този момент не бяха известни. На 28 юли тази година тя щеше да навърши 95 г.

Първата бомба, която хвърли, беше, че майка ѝ Джанет Лий Бувие е смятала, че

по-подходяща за съпруга на Джон Кенеди

е била другата ѝ дъщеря Лий. Тя обаче не успяла да наложи мнението си и Джаки продължила да излиза с бъдещия президент.

Жаклин обаче била студена към него преди сватбата. Обмисляла сериозно дали да не се откаже от тази важна стъпка в живота ѝ защото признала, че я притеснява репутацията на Джон Кенеди. Тя знаела, че той няма да ѝ бъде верен. Силно се колебаела и заради факта, че бъдещият ѝ съпруг много приличал на баща ѝ Джон Верну Бувие III, който бил женкар. В писмо до ирландския поет Джоузеф Ленард малко преди да се омъжи тя изразила съмненията си: “По някакъв начин той е като баща ми. Обича преследването и е отегчен от завоеванието.

Веднъж женен, има нужда от доказателство, че все още е привлекателен, затова флиртува с други жени и те обижда. Видях как това едва не уби мама.”

Тази версия за живота ѝ напълно противоречи на общото мнение. Досега бе известно, че

тя била готова да направи всичко, за да се омъжи за Джон Кенеди

В книгата се разкрива още, че Жаклин не харесвала сватбената си рокля. Смятала, че акцентира върху плоските ѝ гърди и с нея изглеждала като абажур.

Джаки Кенеди признала, че не харесвала сватбената си рокля.
Джаки Кенеди признала, че не харесвала сватбената си рокля.

Освен това само приближените ѝ знаели, че единият ѝ крак е по-къс от другия. Това разказва за първи път бившата ѝ лична асистентка Кати Маккиън. Тя посочва, че към едното токче на всеки чифт обувки на Кенеди имало 63-милиметрова подложка, която да компенсира проблема.

По-късно, когато Джон Ф. Кенеди става президент през 1960 г., съпругата му не искала да се премести в Белия дом. Оплаквала се, че е старомоден и грозен.

“Изглежда като Holiday Inn, декориран с мебели на едро, закупени от някаква жена от предградията по време на разпродажба”, недоволствала тя. Джон Кенеди ѝ обяснил, че първата дама не може да не живее в Белия дом, затова ѝ позволил да предприеме основен ремонт по свой вкус.

Тя похарчила 2 млн. долара за реконструкция още на следващата година.

Животът ѝ с Джон Кенеди имал своите възходи и падения. Тя трудно преживявала неговите любовни афери, особено тази с Мерилин Монро. Бременностите ѝ също били много тежки. Джаки Кенеди изпада в депресия, когато ражда мъртво четвъртото им дете, месец преди убийството на президента на САЩ.

Джаки не можела да се справи с изневерите на президента, ревнувала най-много от Мерилин Монро.
Джаки не можела да се справи с изневерите на президента, ревнувала най-много от Мерилин Монро.

Въпреки всички проблеми, които имала като г-жа Кенеди, в края на живота си тя признала, че не е успяла да преживее покушението срещу съпруга си през 1963 г. в Далас.

“Светът си мислеше, че тя е преодоляла убийството на Кенеди и е продължила напред, но как се случва това, когато съпругът ти е убит до теб и виждаш мозъка му, пръснат по роклята ти - пита биографът Тараборели. - Това я преследваше. Тя имаше моменти на щастие, но носеше вината, че е оцеляла, и беше измъчвана от посттравматично стресово разстройство. В книгата за нея разказвам за любовната ѝ връзка с архитекта Джон Уорник, на когото тя споделя дни преди да почине: “Всеки път, когато си помисля, че се забавлявам, гледам себе си отвисоко и виждам, че всичко е изкуствено и страдам... Може би го преодолях, но никога не го преодолях”.”