• Хелмут Шмит не проявява никакъв интерес към идеята
• Икономист или инженер е хер Живков, авторът на новия метод, питат германците. Нашите отвръщат с неловко мълчание

Като всички диктатори и Тодор Живков по време на дългото си управление все търси панацеята, която не само да реши всички проблеми на бедна България, но и да я нареди сред най-развитите държави.

Някои от съветниците му и учени мошеници използват този мерак на Първия и му пробутват като гениални идеи какви ли не щуротии и шарлатанства.

Така през годините се пръкнаха АПК, мултипликационният подход, строителното чудо на проф. Коларов, горящата вода на инж. Найденов и др.

“Откривателите” хитро приписват авторството на нововъведението на самия Тодор Живков. Това го ласкае и ускорява внедряването на поредната “последна дума на науката и техниката”. От което те печелят много почести и пари.

Любимото творение на Живков е “мултипликационният подход”. Той трудно произнася първата дума, но въобще не се срамува да говори за този подход като лично негова идея.

Помня негова реч, в която той дори обясняваше как му е хрумнала идеята за думата “мултипликационен”.

Каква е същността на този подход? Ето как го обяснява в книгата си “Спомени” Огнян Дойнов, член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1988) и министър на машиностроенето (1981-1986). Всъщност той е истинският автор на “подхода”.

“Взема се основното изделие на даден завод. Анализират се вложените в него материали, техниката, технологията, ресурсът, пазарите на изделието. По-детайлният анализ се прави на базата на най-доброто аналогично изделие в света.

Анализира се каква техника е необходима за изработването на отделното изделие в самото предприятие, кой външен доставчик създава технически или технологични проблеми.

След това започва групиране на верига технологии. Например десет завода имат проблеми с химията на дадено изделие. За тях се планира крупна технологическа инвестиция. Друг пример - в един автомобил се вграждат каучук, метал, химия, електроника - 10-15 компонента. Прави се анализ, за да се установи кой доставчик в България има да решава проблем. Целта е да се видят слабостите на икономиката и те да бъдат преодолени.

И така елемент по елемент. В цялото стопанство е трябвало да се направи оценка на всяко основно изделие от гледна точка на неговата ефективност и перспективност. Проблемите се групират, очертава се веригата от решаващи технологии. Става ясно какво можем да правим сами, какво - да внесем, и къде да бъде поканен чуждестранен участник.

По този начин парите и силата на България щяха да бъдат групирани във водещи технологични направления, с които да излезем в света. Това не беше направено...”

Но Живков толкова е повярвал в мултипликационния подход, че се опитва да шашне дори германците с възможностите му.

От 24 до 28 ноември 1975 г. като председател на Държавния съвет на НР България Тодор Живков прави първото си официално посещение във Федерална република Германия по покана на федералния канцлер Хелмут Шмит.

Живков приема тази покана като признание и за неговото особено внимание към германския бизнес

След установяването на дипломатическите отношения с ФРГ той си изгражда не само държавни, но и лични контакти и отношения с шефовете на големите западногермански фирми и концерни.

На срещите си с тях в България той обича да казва, че България исторически е свързана с два народа - руския и германския. Припомня им, че като съюзник на Германия България участва в две войни.

Е, и двете завършват с поражение, но приятелството между двата народа винаги е съществувало. И точно това приятелство трябва да се използва в икономическите връзки между двете страни.

Именно при първото си посещение в Германия Тодор Живков се опитва да впечатли немците с “мултипликационния подход”. Той започва да говори за своята “най-голяма и най-значима разработка” още на срещата с федералния канцлер Хелмут Шмит. Германецът обаче не проявява почти никакво внимание към идеята.

Налага се съветниците да успокояват огорчения Живков, че Шмит не е икономист и не може да вникне в дълбочината на идеята, а и тя не е съвсем приложима за капиталистическата система. Все пак е създадена за “по-прогресивния строй” - социализма.

Това амбицира Живков и той решава да впечатли с “мултипликационния подход” на срещата си с ръководителите на “Мерцедес”, с които българската делегация има среща на следващия ден. Нашите хора разглеждат цеховете, оборудвани с най-модерната техника, слушат обясненията и негласно ахкат, само Живков изглежда някак напрегнат.

После сядат в залата за разговори. Първия веднага вади от джоба си флумастер и заявява, че ще запознае домакините с най-новата научна разработка, която масово се внедрява в неговата страна.

Един от съветниците успява да каже, че разработката е лично на другаря Живков. Това сервилно уточнение предизвиква лек гаф, защото един от немците пита Живков инженер ли е, или икономист. Следва неловка пауза и без да уточни точно какъв е,

българският ръководител смело се хвърля в разяснения

Ръкомаха, говори бързо и преводачът едва смогва да следи обърканите му обяснения и да ги превежда. Немците седят с учудени лица и както се казваше в оня руски виц, “даже вопросов не задавали”.

Изглежда, в един момент Живков решава, че германците може би не могат да вникнат в смисъла на разработката му, и иска листове, на които да нарчертае схемата на “мултипликационния подход”. Докато донесат хартията обаче, той поглежда бялата покривка на масата и започва да чертае върху нея квадратчета и кръгчета, които свързва със стрелки.

От време на време пита домакините дали го разбират. Те кимат любезно - “Я- я...” и смутено клатят глави. С поведението и вдъхновените си обяснения председателят на Държавния съвет успява да удиви дори членовете на българската делегация, повечето от които си мислят, че го познават много добре и знаят всичките му трикове и политически номера.

В крайна сметка обаче ръководителите на “Мерцедес” и немските специалисти не оценяват по достойнство гениалните прозрения на българския ръководител, защото по време на това посещение е подписан само петгодишен договор за културно сътрудничество.

Нямам информация дали по време на подписването на договора Живков не се е развихрил да говори на немците за своите артистични и театрални заложби, демонстрирани в пиесата “Хан Татар” и други самодейни постановки по време на “полунелегалния” му живот в селата Говедарци и Лесичово.

Второто официлно посещение на Тодор Живков в Германия е от 2 до 5 юни 1987 г. Подписано е споразумение за избягване на двойното данъчно облагане. Тогава “мултипликационният подход” е останал забравен в историята, на мода е “новият икономически механизъм”.

Но Живков не споделя с германците новата си идея.

“Щом е механизъм, нема начин он да се не развали. Я че чекам!” - така гласеше

шопският виц за онова време Механизмът заскърца силно през 1988 г. и на следващата също отиде в историята.

В началото на 1989 г. в България идва Рихард фон Вайцзекер - за първи път страната ни е посетена от западногермански президент. За разлика от своя български колега, чиито визити във ФРГ траят по 4-5 дни, Вайцзекер е в България само няколко часа. Въпреки това визитата преминава при пълен блясък - приеми, срещи, концерти.

В България вече зреят новите промени, заложени от “перестройката” на Горбачов. Старата дреха на Европа, съшита след Втората световна война, започва да се пука по шевовете.

Живков още си мисли, че ще приклекне, докато отмине бурята, и ще оцелее. Но само след десетина месеца е издухан от всичките си постове, както и всички други ръководители на соцлагера.

Малко след 10 ноември 1989 г. в България пристига външният министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер. Той е първият западен министър, който посещава страната ни след промените.

Но държавен глава на България вече е Петър Младенов - бивш външен министър и близък приятел с Геншер. Тодор Живков е на “заслужен отдих” и го очаква затворническата килия...