Отказът на Байдън от втори мандат разкрива нагледно разликата между два вида политици в тяхното възприятие на властта - като средство за обществени цели или като цел за лични средства. Първото изисква посвещение на политика за другите; второто изисква посвещение на другите за политика.

Представяте ли си Тръмп да каже - "Драги сънародници, осъдиха ме и вече съм недостоен да бъда ваш президент.". Примерно. Или "Хванаха ме в лъжа, престъпление срещу републиката, непотизъм...." - списъкът е дълъг. И пак никога няма да има едно едничко основание Тръмп да се оттегли.

На него разчитат за вдъхновение десетки диктатори и диктаторчета в автокрациите и "to be" автократи в демокрациите - понеже САЩ е единствената външна опасност за тях.

Вижте колко много има от тях у нас - някой смята ли за възможно да съществува ГЕРБ без Борисов; ДПС без Доган; Възраждане без Копейкин; ИТН без Слави? Това са корпорации, не партии. Да припомня, че въпреки многото слабости чрез избори в ДСБ Атанасов замени Радан; в ДаБГ ще изберат заместник на Христо Иванов; а Кирил и Асен отстъпиха премиерския пост и в немалка степен лидерството си на Денков в едва първия си мандат като шефове на партия.

По сполучливо определение на Тимоти Снайдер - на конгреса на републиканците са си дали среща тиранията, олигархията и анархията. Тиранията - защото Тръмп единствен в историята на САЩ се опита да задържи властта след избори, които загуби и е доказал, че за него няма Rule of Law, защото той е the Law. Олигархията, защото всички милиардери от Силициевата долина на Конгреса подкрепящи Тръмп - неслучайно нито един роден в САЩ - не искат правилата за всички да пречат на бизнеса им. И анархията - защото заплахата за уволнение на хиляди обучени администратори не вещаят нищо друго, освен още по-голям хаос спрямо първия мандат на Тръмп - добре дошъл за милиардерите.

Но най-вече празникът за олигархията е за връщане към онази свобода на едрия бизнес, която с trickle down към бедните трябва да ги направи по-щастливи - въпреки краха на този модел. Но железният закон на олихархията е, че тя се крепи именно на този сговор между богати и бедни срещу средната класа. Виждаме го от десетилетие у нас.

Политиката на Байдън често се бърка с неговото физическо състояние, както често хората бъркат състоянието на американската икономика с най-високата от десетилетия инфлация. Но реално американската икономика отбелязва един от най-високите растежи в развития свят; бяха създадени рекорден брой нови работни места; предвижданата рецесия не се случи; бяха мобилизирани милиарди инвестиции в зелени технологии; а демократичният свят бе отново обединен след Тръмп за отпор срещу Путин в Украйна. Никога не бива да забравяме чия администрация и кого награди с "Магнитски" у нас - виждаме последиците всеки ден.

Жалко, че възрастта му попречи за втори мандат. За качествата на Байдън говори и факта, че в момента няма нито един напълно съпоставим или по-добър демократ от Байдън. И предвид краткото време до изборите няма как друг освен Камала Харис да събере повече гласове - освен ако не станем свидетели на голяма изненада на Конгреса на демократите в Чикаго следващия месец.

Аз се надявах Ники Хейли да бъде кандидат на републиканците и президент - предвид нейната активна позиция в защита на Украйна. Но с Тръмп за президент - за когото днес бившият му съветник по националната сигурност Болтън казва, че си няма идея какво говори като обещава бърз мир в Украйна - нашите предпочитания като българи би трябвало да са за Камала.

Поне тези, които се смятат демократи и искат реална демокрация у нас.

От Фейсбук.