Режисьорът, който може да снима всякакви филми - рисувани, документални, и игрални, навърши 75

В неделя, 21 юли 2024 г., Анри Кулев навършва 75 г. Той е художник, карикатурист, аниматор, режисьор, продуцент и какво ли още не.

И разбира се, пръв приятел (по Валери Петров) на “24 часа” и наш автор. С уникални рисунки помага на читателя да разбе объркания днес свят.

Майка му очаквала момиче. Понеже много обичала да чете, си харесва литературната героиня Анриета. Но се появява момче и тя задрасква последните три букви и Анриета става Анри. Най-тъжен бил дядото Андрей, който отнася шеги в кръчмата, където се чувало: “Хенри, почерпи за името...” Стискал зъби и черпел.

Анри се ражда в Шумен, но израства в София. Като малък също страда заради необичайното си име, но пък то лесно се помнело.

Най-напред е карикатурата, после разбира, че тя може да се движи и това се оказва анимационното кино. Хубавото е, че всичко започва много рано. В 6-и клас е, когато във вестник “Средношколско знаме” отпечатват първата му картинка.

Нарисувал е космическа ракета, която пробива екрана на телевизора и излита. Такова е времето - ракетно и телевизорно.

Самият Доньо Донев, превърнал се вече в институция, харесва рисунките на Анри. Пред куклена анимация в Прага той избира рисувана анимация в Москва. В България се връща през 1974 г. като художник-постановчик на анимационни филми и попада в жестока конкуренция. Първият успех идва с филма “Хипотеза”, посрещнат с безразличие и дори с омраза, но когато се връща от Германия с две награди, нещата се променят.

“Анимацията тогава беше абсолютно свободна територия, разказва Анри Кулев. - Затова сега се дразня от хора, които нямат и понятие от онази свобода, но се опитват със стара дата, чисто идеологически и поръчково да набутат несвободата си в чужди обувки.”

Между 1974 и 1993 г. работи в Студия за анимационни филми “София” като режисьор, художник, аниматор и продуцент. Режисира повече от 70 филма. Игрални - “Имало едно време една война”, “Цахес”, “Госпожа Динозавър”, “Врабците през октомври”, “Бащата на яйцето”, “Смъртта на заека”. Анимационни - “Меко казано”, “Пук”, “Сламеният човек”, “Горгоната”, “Веселякът”, “Приказка за пътя” и др.

Документални - “Веда Словена”, “Книга за мълчанието”, “Дудуна” (за Иво Папазов - Ибряма)...

75 години живот, 50 години снимане на филми, но вижте рисунките му от “24 часа” - нали казват, че една може да замести 2000 реда.