Досегашните мегаекстремуми са отслабвали в рамките на 2 часа, но въпреки това дори в "сухата" Европа има над 60 хиляди починали миналото лято

В поредицата от най-горещите дни на годината, които ни мъчат сега, учените тестват границите на човешката издръжливост на прегряване. Като се вземе предвид, че жегата по светло се допълва от томителни тропически нощи с температура над 20 градуса, прогнозите за физическо и психическо добруване са като от черна хроника.

Въпреки индвидиуалните различия в годността за оцеляване на екстремално високи градуси при отделните хора, еднаквата ни биологична конституция залага рамки. И е невъзможно да бъдат прескочени. Скорошни изследвания показват, че прагът за оцеляване при топлина е много по-нисък от това, което като “венец на природата” самонадеяно си въобразяваме. Човешкото тяло не може да понесе температурата в сърцевината и в мозъка му да достигне 43 градуса, смята Дженифър Ванос от Катедрата по устойчиво развитие в Държавния университет на Аризона. “При такова клетъчно загряване (хипертермия) над 99% от хората загиват.”

При топлина над 43 градуса белтъците в клетките започват да променят неприемливо структурата си. Образно - те се “пресичат” от топлинния стрес. И както от пресечено мляко не можеш да направиш прясно, така и увредените клетъчни бълтъчини не могат да се върнат към нормалното си състояние.

Можем ли да приемем за безусловен праг 43 градуса? И да, и не.

Абсолютното показание на термометъра е условна мярка. Върху чувството за топлинно изнемогване влияе не само температурата на околната среда, но и влажността на въздуха. Комбинацията от двата фактора е решаваща за възможностите на тялото ни да компенсира горещините със собствения си механизъм за охлаждане - потенето. При висока влажност на въздуха на фона на прегряване потенето спира, защото потта не се изпарява от кожата. Водният слой върху нея не позволява да се охлади и така да отнеме от вътрешната температура на тялото. Потта играе роля на нещо като похлупак и клетките непрекъснато се загряват под влиянието на метаболитната топлина. Така при една и съща жега реакцията на тялото е различна в зависимост от влажността на въздуха. Високи температури плюс висока въздушна влажност винаги снижават прага на топлинен комфорт.

За да отчете физиологичната неизбежност на процеса, науката използва за по-точна преценка за пределната термична издръжливост на тялото - показанията на мокрия термометър. Те отчитат комплексното въздействие на двата физически фактора. Представете си измерването като следене на данните от най-обикновен измервателен уред, когато е покрит с мокра кърпа. Целта е да се имитира “изпаряването” на влагата подобно на охлаждането на кожата от потта.

Стойностите трябва да са с няколко градуса по-ниски от температурата на тялото в момента. В противен случай човек започва да прегрява критично. Логичният край е топлинен удар. Вътрешните органи и мозъкът се увреждат. Често това е необратимо. Практически важният въпрос е към каква температура и влажност може да се адаптира тялото ни в условията на засилващи се всяка година жеги. Имат ли таван възможностите ни да оцеляваме? Зависят ли те от времетраенето на горещините? По-устойчиви ли са на горещи вълни хората в естествено по-горещите пояси на Земята? Прагът и таванът зависят ли от персоналните разлики и произведената от самото тяло метаболитна топлина?

Сред тези, които търсят отговора, са учени от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия и университета “Пардю” в САЩ. Тяхно изследване уточнява връзката на телесните градуси с околната среда и климата. Хората поддържаме основна температура около 37 градуса. Тя варира леко при отделните индивиди, но не се влияе от местния климат. Температурата на човешката кожа при нормални условия е строго регулирана на около 35 градуса или по-ниска, тъй като кожата трябва да е по-хладна от сърцевината на тялото, за да може метаболитната топлина да се отдаде през кожата.

Пиковият топлинен стрес, количествено определен чрез температурата на мокрия термометър, е изненадващо подобен в различни климатични условия. И градусите обичайно не надвишават 31. Когато според мокрия термометър сме изложени продължително време на 35 - 37- 38°, това ни качва на скоростния влак към хипертермия, дори да сме иначе здрави. 

При това загряване отделянето на метаболитната топлина - от работата на сърцето, белите дробове, стомаха и всички останали органи - става трудно или направо невъзможно. Такава топлина “на кожата” говори за повишени вътрешни телесни температури (42–43) с потенциал за смърт от прегряване за много хора, особено деца и възрастни. Засега такива екстремуми не са чести, но прогнозата е да се увеличават.

Според Колин Реймънд от НАСА като феномен на общественото здраве критичната граница над 35 е била нарушавана няколко пъти, основно в Южна Азия и Персийския залив. Нито един от екстремумите обаче не е продължил повече от 2 часа, което обяснява липсата на масови смъртни случаи. Но при продължаващо затопляне на планетата се очакват. Дори и сега хора умират от жегата - всеки има индивидуално критично число по мокрия термометър. Това според учените обяснява над 60-те хиляди починали в пряка връзка с горещините в Европа през миналото лято, независимо че влажността рядко достига максимални граници.