Анализ на злобните и обидни коментари, които се изляха върху Ярослава Магучих, когато счупи рекорда на Стефка Костадинова

Втора седмица върху украинката Ярослава Магучих, която счупи 37-годишния рекорд на Стефка Костадинова, не спират да се изливат злобни и обидни коментари от българи, които не могат да приемат “посегателството върху националната ни гордост”.

На 7 юни младата спортистка скочи 210 сантиметра, но успехът ѝ предизвика неочаквани реакции във форумите и социалните мрежи. Някои я нарекоха директно травестит. Други потърсиха причината за успеха ѝ в подкупна игра и

тайно сваляне на летвата за високия скок на 2,05 м

по политически причини в подкрепа на Украйна. Трети се усъмниха и в употребата на допинг. А самата Стефка Костадинова я поздрави и заяви, че тази състезателка е имала всички шансове да постави нов рекорд.

Заради този неочакван хейт, който се изля като цунами върху украинката, “24 часа - 168 истории” потърси специалисти, които да анализират поведението на тези българи.

“Първо, основателната тревога е, че има такива хора в България, второ, те никак не са малко, и трето - те представляват цяла особена класа със своеобразна когнитивна недостатъчност за преценка, която се комплицира с изключителна завистливост към всичко около тях – коментира психиатърът и писател д-р Любомир Канов. - Поради своята умствена безпомощност такива хора много често стават инициатори на нещо, което отива отвъд тази отвратителна кампания в социалните мрежи спрямо прекрасната украинка, станала рекордьор. Тази група включвам към най-общо наречените плоскоземци, които не вярват, че американците са кацнали на Луната. Те са тези, които смятат, че от самолетите се пускат специални вещества, които целят да изменят безценния им генетичен материал.

Те истински приемат най-фантастичните версии за събитията

Последният пример е за опита за убийството на Доналд Тръмп. Те излязоха с версията, че той сам го е инсценирал, а може би и сам се е прострелял в ухото.”

Парадоксът според д-р Канов е, че тези хора са голяма част от нашия народ и освен това си вярват и се мотивират един друг: “Те са наши съграждани, те гласуват, разминаваме се с тях по улиците и не можем да разпознаем по лицата им каква злобна и подла душа крият под маската на своята обикновеност. Плаши ме тяхната численост. Това, което става с тази прекрасна атлетка, която според мен е еталон за естетичност, женска красота, доброта и невинност, е налудничаво. Те гледат дали има адамова ябълка и твърдят, че е обект на променена хирургично сексуалност. Аз имам по-високо мнение за налудността като една висша проява на болен мозък. Но тяхното е малоумност, което е напълно нелечимо. Това е неспособност да преценяваш, да мислиш и да съпоставяш фактите, като си готов да разпространяваш злобни версии за реалността, в която си попаднал. Тоест една голяма част от нашия народ е лишена от здрав разум. Само че някой “добротворец” ще започне да търси някакви социални причини в това и ще изкара някой друг виновен за масовата всеобща глупост. Но аз не се безпокоя толкова от неспособността им да мислят, колкото от изключителната им арогантност и нахалство, с която напират да направят своите мнения публични и да ги разпространяват навсякъде.”

Основният проблем според писателя е, че тези хора не са поставени на място, а обществото ни няма механизъм да се справя с глупаците.

“Те развяват знамената на своя идиотизъм навсякъде – категоричен е психиатърът. - Ние живеем в света на постпишещите и

мнението на последния глупак важи толкова, колкото на умния професор

Но нима не е така и в избирателната ни система. Един човек, който наистина знае всичко за обществото ни и за какво гласува, има точно толкова глас, колкото и последният неграмотник, който “иска да гласува, но няма желание”. Така че има нещо много печално в тази ситуация на привидна демокрация, в която отсъства йерархията между умни и знаещи и незнаещи, но нахални. Между гласовити и агресивни и такива, които наистина имат какво да кажат, за да допринесат за обществото. Това е в основата на политическите разделения и те са неизбежни. Не може най-глупавият да доминира над останалите. За съжаление, социализмът даде много лош пример в това отношение, защото тогава най-лошите унищожиха най-добрите. Чрез Вас искам да кажа, че тези нахални глупаци трябва да се засрамят, когато нападат красивото и доброто, да се погледнат в огледалото и да видят колко са грозни и нелепи със своите анонимни атаки.”

Някои психолози смятат, че нападките срещу Ярослава Магучих са и заради националността ѝ, а зад грозните коментари всъщност стоят русофилите. Според други обаче политиците ни са виновни за подобни изблици на обществото, защото го учат да се мрази, но и разделението по темата за конфликта в Украйна води точно до тези реакции.

“Не съм сигурна, че непременно това се прави от лошотия или наранено его, а се получава заради натрупване по темата за войната в Украйна, която се представя превратно – обяснява пред “24 часа – 168 истории” психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова. - Който се осмели да покаже, че има и друга гледна точка, бива наказван. Наблягането на факта, че тя е украинска спортистка, доведе до това. Никой през тези 2 г. от публичните личности и анализатори не се опита да потърси корените на тази война. Някак си това неглижиране на руските културни дейци, помните какво се случи с Анна Нетребко, със спортистите им, които трябва да се явят на Олимпиадата без флаг, е

грубо навлизане на политиката в спорта и културата

След това видяхме какво нещо спечели Евровизия и естествено, човешката природа реагира по този начин. Ние твърде дълго бяхме лъгани, затова сега хората изразяват съмнение, но отидоха в другата крайност. Иначе момичето може да е много добро и да е спечелило съвсем честно. От самото начало нападките срещу нея бяха много. Хората губят човешкия си облик. Но това е факт, защото

огромна отговорност имат политиците

Те задават този тон на омраза в обществените отношения и на желание противникът да бъде унищожен, ако може и физически.”

Всъщност един от първите, който изрази възмущението си за Ярослава във фейсбук, бе именно Слави Трифонов. “Разбрах от новините, че някаква млада украинка е скочила на висок скок 210 см и е подобрила рекорда на Стефка Костадинова с 1 см. 209 см. беше нейният, който никой не можеше да подобри в продължение на 37 г. И ми стана толкова криво, ама толкова криво…”, написа той в профила си.

“Ние постоянно сме карани да се мразим за нещо – посочва Гълъбова. - И ние умеем да го правим, но в последните години това е съзнателното поведение на различните управляващи. Ние забравяме много неща, които са се случили. Един беден народ, какъвто е нашият, на който му бяха дадени очаквания, че влизайки в ЕС, ще достигне материалното ниво на Европа, продължава да потъва. Ние ставаме все по-зле и по-зле, нищо че Световната банка твърди, че сме забогатели. Хората не го усещат, те са заети с оцеляването си. Няма как да очакваме от народ, който няма достъп до качествено здравеопазване и образование, да се радва на чужди постижения. А когато ти функционираш на биологично ниво, няма как духът ти да лети високо. Това е невъзможно. Така са много хора и тук ролята на социалните мрежи е много голяма. Там е съвсем възможно, напълно анонимно, криейки се зад цветенца, кученца или друго име, ти да дадеш воля на най-низките си страсти. И те го правят, защото знаят, че поне там могат да правят каквото си искат без срам. Основният проблем е, че не обичаме да мислим критично, да се ровим и информираме, а виждаме нещо, което звучи страшно сензационно и го слагаме на стената ни.

И аз пак се връщам на политиците, защото смятам, че те имат огромна вина за опростачването на обществото. Вижте те как си говорят, как се лъжат, как се заканват едни на други. Съответно това се пренася на най-ниско ниво. Естествено, не е хубава тази реакция към момичето, но е психологически разбираема. Да, тя е примитивна.

Народът е оскотял

Материалното е издигнато в култ, навсякъде се изливат примери, че трябва да си богат, успешен, да можеш да се забавляваш, и така не се предлага нищо смислено. Очовечаваме се единствено когато имаме сериозен личен проблем и Господ ни изпрати призовка. Тогава стъпваме на земята.”

Д-р Гълъбова допълва и че не трябва да забравяме, че в държавата има хора, които имат сериозни здравословни проблеми, които дори вероятно не са разбрали, че рекордът на Стефка Костадинова е подобрен.