Или от кого да вземем акъл – от Гърция или от Франция?

И децата разбраха, че България няма да излезе от политическата криза без радикална промяна на избирателната система. Уви, на номенклатурните коментатори е наложено желязно табу по тази тема. Само Бойко Борисов наруши табуто, но създаде странно двусмислие, като предложи “я гръцката система, я нещо мажоритарно”. Каза го в едно изречение.

Което е странно, защото това са два диаметрално противоположни вектора. А и резултатите се разминават космически. За да видим колко са различни, нека съпоставим последните събития в Гърция и във Франция.

Гръцкият парламент току-що разреши на работодателите

да въведат 6-дневна работна седмица,

с което върна социалната държава поне 70 години назад. Интересното е, че и досега гърците бяха рекордьорите на ЕС по най-дълга работна седмица, измерена в часове, но явно вече са се устремили към феодализма.

И обратното – във Франция току-що на изборите победи обединената френска левица, която настоява да се възстанови пенсионната възраст на 60 години, както си беше преди Макрон. И освен това да се върне отмененият данък върху големите богатства.

И тъй като у нас номенклатурната мисъл бърка капитализма с феодализма, задайте си един прост въпрос - къде предприемачите са по-предприемчиви, инвестициите са по-ефективни и капитализмът е по-развит - в Гърция или във Франция?

А сега за избирателните системи. Гръцката система е най-реакционната, която може да се измисли. Тя е партийнолистова като нашата, но дава бонус от 50 мандата на партията, която се окаже първа на изборите. В повечето случаи това е дясната и либертарианска “Нова демокрация”, която бодро работи за олигархичния елит.

И обратното –

във Франция имаме най-демократичната и стабилна система, мажоритарен вот в 2 тура

През ХIХ век, докато обикновените хора още нямат право на глас, тя преобладава в Западна Европа. Истинска демокрация, но само за 5% от населението. Щом по-широките слоеве успяват да си извоюват избирателни права, елитът ги ограничава, като въвежда партийнолистовата система, за да може да фрагментира левите сили и да ги приключи по метода “разделяй и владей”. И купувай лидерите, разбира се.

Но се оказва, че когато народните маси имат пълни политически и социални права, това е много по-добре за развитието на капитализма. И обратното, партийнолистовата система води до политически хаос и икономически упадък.

Като ѝ се добави и гръцкият бонус – все едно прасе с червило.

А сега да се вгледаме в извънредните френски избори, които създадоха 3 сензации – веднъж със самото им насрочване, втори път с “историческата победа” на радикално дясната партия на Льо Пен в първия тур, и трети път – с неочаквания обрат, който смъкна Льо Пен на трето място и даде победата на лявото обединение във втория тур.

И трите сензации могат да изненадат само партийнолистовите умове, които отказват да приемат, че партиите не са суверен. Партийнолистовият ум смята, че една алчна партийна клика трябва да има гарантиран и справедлив дял от баницата, а избирателят няма право на свой представител.

При мажоритарния вот суверен е избирателят и затова всеки избирателен район поотделно си избира един единствен представител, на когото има най-много доверие. Значи теоретически е възможно партията да вземе 30% от вота, но никъде в отделен район да няма 51 на сто и да остане извън парламента. Това би се случило с партията на Хитлер, ако тогава вотът в Германия бе мажоритарен.

Казано с думи прости, на бодлива крава Господ рога не дава.

Партията на Льо Пен минаваше за бодлива крава

и затова не можеше да печели мажоритарни мандати. Така например през 2017 г. тя взе 13.2 на сто от вота на първия тур, но едва 1% от мандатите. Взе си урок, промени си посланията, опита се да скъса със скандалното си минало и през 2022 г. с 18,7% от вота вече взе 14% от мандатите. После си смени името от “фронт” на “сбор”, извади на преден план един симпатичен младеж, който не се казва Льо Пен, и този път с 33,21% от вота взе 24 на сто от мандатите. Рязко подобрение в съотношението вот – мандати, само че още не е достатъчно. На втория тур пак се оказа номер 3, а само месец по-рано, на партийнолистовите европейски избори беше №1.

Виждате как мажоритарният вот определя коя партия е крайна и опасна и коя е цивилизована. Това личи от съотношението между процента от вота и от мандатите. Ако мандатите са по-малко от вота, значи според избирателя партията е бодлива крава.

И обратното – културните партии вземат повече мандати от националния си вот. Така например лявото обединение, водено от Меланшон, този път взе 28% от вота на първия тур и 31% от мандатите след втория. Следователно, избирателят приема, че то е умерено, близо е до златната среда и с нищо не заплашва добрия живот.

Подобно е положението и с коалицията “Ансамбъл” на Макрон – с 21% от вота взе 27% от мандатите. Пак повтарям – партиите не са суверен, те нямат право на гарантиран дял. Суверен е избирателят и във всеки отделен район той решава кой конкретен човек заслужава неговото доверие. Може да е заради партията, може да е заради самия човек или в някакво съотношение между двете.

Ето защо рисковият ход на Макрон всъщност се оказа много точен, да не кажем гениален. 

Да, Льо Пен победи на партийнолистовите европейски избори, но той знаеше, че при мажоритарния вот ще е друго. Правилно беше да закове възхода на Льо Пен още сега, преди съотношението между вот и мандати да се е обърнало. Сега тя е трета по депутати за 5 г. напред, освен ако самият Макрон не разпусне пак парламента след една година. До тогава я камилата, я камиларят.

Добре, но защо Макрон избра да прецака Льо Пен, а даде победа на левицата и нейния център-нападател Меланшон?

Много просто – защото Макрон е глобалист и евроентусиаст, докато хората на Льо Пен са националисти и евроскептици. Или както ги нарича големият френски икономист и политолог Тома Пикети, "нативисти".

При лявото обединение не е така – там едни партии в коалицията са нативисти, други са глобалисти и нещата, общо взето, се уравновесяват. Ако се намери коалиционна формула, а тя гарантирано ще се намери в най-скоро време, европейският проект не е застрашен.

Фрекзит се отлага поне докато го има ЕС.

Е, може да му се наложи да отстъпи за пенсионната възраст. Така действа мажоритарният вот – малко вземаш, малко даваш, докато се намери златното сечение на интересите. Това ни липсва тук, на Балканите.