• Споровете колко дълго е управлявал продължават досега
•  За някои е интронизиран по спешност при царуването на Петър и е бил начело 44 години, за други - в този период е имало петима                                                         

При интронизацията на новия патриарх на България Даниил бе прочетен един прелюбопитен документ, в който се твърди, че българската архиепископия става патриаршия през 927 г. Тогава по спешност е обявен за глава на църквата ни Дамян Доростолски, който управлява най-дълго от всички досега - цели 44 г. Някои историци обаче не са съгласни с това писмо и посочиха, че то не е съвсем точно.

Причината е, че

оскъдността и противоречията на изворите внасят неяснота

около историята на църквата ни. В част от изворите се споменава, че е имало 5-има патриарси преди Дамян и че първият е бил Леонтий I. За съжаление, данните, подкрепящи тази теория, са малко. Същевременно специалисти по средновековна история твърдят, че наша патриаршия е имало по времето на цар Симеон Велики (893 - 927). Сведения от това време сочат, че в периода около битката при Ахелой (917-919 г.) царят е свикал църковен събор, на който българският архиепископ бил издигнат в ранг на патриарх. Както и че това било продиктувано от необходимостта самият Симеон да бъде коронясан. Дали обаче това е точно така?

“От сведението на Дюканжовия каталог на българските архиепископи ясно се вижда, че именно Дамян е бил въздигнат за първи патриарх на Българската църква - споделя пред “24 часа - 168 истории” проф. д-р Георги Николов, историк в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. - По всяка вероятност

това е станало през есента на 927 г.,

когато е сключен българо-византийският мирен договор между цар Петър (927-969) и византийския император Роман І Лакапин (920-944). Изглежда, че това прерастване на църквата ни от архиепископия в патриаршия е било едно от условията в документа. То се вписва в контекста на многото отстъпки, които империята прави в наша полза в търсенето на един здрав и продължителен мир след многолетните войни с цар Симеон (893-927). Впоследствие през 971 г., пак според същия извор, византийският император Йоан І Цимисхи (971-976) е понижил българския църковен глава Дамян до архиепископ. Смущаващ факт за приемането на това сведение е продължителното време на управлението му - цели 44 години, от 927 до 971 г. Това обаче е лесно обяснимо, като се има предвид, че в редица моменти по различни конюнктурни причини църковният глава е заемал своята длъжност още в младежките или дори в юношеските си години. Подобен е случаят с цариградския патриарх Теофилакт, който е бил на трона през 933 г. (когато е само на 16 г.) и продължава 23 г. до 956 г.”

Тези сведения показват, че не Леонтий I, който е отбелязан начело в списъка на Синодика на Българската църква, а Дамян е бил първият български патриарх. Тезата на проф. Николов се подкрепя и в разработката на проф. Васил Гюзелев “Бележки върху йерархическия статус на Българската църква и нейният предстоятел през I век от Покръстването 865 - 971”. В нея той подробно разглежда темата, като се основава на различни сведения.

“В повечето византийски извори, където се споменава църковният глава на България, той обикновено се титулува архіє. Bookyapias - обяснява той в научната си статия. - Единствено в т.нар. “Дюканжов каталог на болгарските архиепископи” (средата на XII в.) се посочва, че при “Дамян, който светителствал “Доростол или сега Дриста” (дн. Силистра),

Българската цорква била почетена за автокефална”.

По заповед на византийския император Роман Лакапин (920-944) Дамян бил провъзгласен от императорския синклит (сьвет) за патриарх, но после бил низведен (понижен - бел. ред.) в достойнство архиепископ от император Йоан Цимисхи (971-976). Въпреки че се оспорва от някои изследователи, това сведение в никакъв случай не трябва да се пренебрегва. То показва, че признаването на патриаршеското достойнство на българския архиепископ е станало по дълбоки политически причини. Освен това то се потвърждава и допълва от бележката за каноничното положение на Българската архиепископия от XII в., в която четем: “Тази църква беше автокефална и имаше собствено рькополагане и привилегията на свещенослуженето не само от император Василий, но и от стареца Роман Лакапин, когато

бе сключен договорът с царя на българите Петър”.

В това сведение се различават две признания на автокефалията на църквата ни: първото е при император Василий I Македонец (вероятно онова от Фотиевия събор на 24 декември 879 г.) и второто при Роман Лакапин при сключването на договора от 927 г. с цар Петър, когато е било признато патриаршеското достойнство на българския църковен глава.

В името на мира между двете държави и на интересите на Византийската империя Роман Лакапин и неговият синклит (съвет) са се решили да признаят титлата патриарх на архиепископа ни. Това е било необходимо с оглед на укрепването на позицията на Романовата внучка Мария-Ирина - първата византийска принцеса, която заминала в чужд владетелски двор.”

Според проф. Гюзелев признаването на патриаршеското достойнство на българския църковен глава през 927 г. е било

политическо решение, което не се е ползвало с одобрението на патриарха на Цариград

и византийските църковни среди. Те са смятали въздигането на архиепископа ни в патриарх за неканонично и незаконно, защото според йерархичния ред и възприетите закони това е трябвало да се извърши на църковен събор в присъствието на представители и на останалите източни църкви, както това е станало по-късно през 1235 г.

“Тази позиция на византийските църковници от Х в. сега се възприема и от някои съвременни гръцки историци, които забравят, че във Византийската империя авторитетът и решенията на василевса, т.е. на върховната светска власт, винаги са стояли по-високо от тези на църквата и са имали решаващо значение не само в самата империя, но и в отношенията на Цариградската патриаршия с другите църкви - допълва ученият. - С други думи, провъзгласяването на архиепископията ни за Българска патриаршия през 927 г.

трябва да се смята за безспорен исторически факт

Настоящите бележки върху автокефалията и ранговото достойнство на българския църковен глава не третират всички въпроси, свързани със статуса на нашата църква. Но те целят да внесат някои ясноти и доуточнения в една изкуствено усложнена проблематика.”

На почти същото мнение е и доц. Бистра Николова от Института за исторически изследвания към БАН, която има няколко книги по въпроса. С уточнението, че според нея

Дамян може би не е управлявал толкова дълго:

“Кой е първият български патриарх, има кратък отговор - обяснява историчката пред “24 часа - 168 истории”. - Причината е, че за него като дейност нищо не знаем, той не се казва даже Доростолски в изворите от онова време. Това е модерно определение, защото още когато се учредява Българската архиепископия на 4 март 870 г. на заседание, последвало общия събор в Константинопол, е определен и статутът на новата църква. Тя е автономна, поставена под ведомството на Константинополския патриарх.

Първият архиепископ на новата църква е Йосиф,

който идва от Византия по желание и най-вероятно по избор на княз Борис (859-889), но е ръкоположен в тази си длъжност от Константинополския патриарх.”

Според нея го последвали двама на име Георги, след това Йоан, един безименен, а последният архиепископ бил Дамян, който е и първият патриарх на България.

Специалистката по средновековна история изтъква, че за учредяването на Българската патриаршия всъщност има две мнения.

“По-старото почива на убеждението, че заедно с признаването на царската титла на Петър (927-969 ), станало вследствие на сключването на мирния договор на България с Византия през 927 г.,

българската църква получава автокефалия

(самостоятелност) и правото нейният архиепископ да се нарича патриарх - обяснява доц. Николова. - Светските и политически дела в държавата, както през Средновековието, така и в модерните времена, никога не са се развивали едновременно и в пълен синхрон. По-ново изследване, основаващо се на поредица от косвени сведения, сочи, че Българската църква получава своята автокефалия и патриаршески ранг по-късно във времето между 934-944 г., когато на Константинополския църковен престол стоял чичото на съпругата на цар Петър - патриарх Теофилакт Лакапин (930-956). Събитието става със съгласието на тъста на българския цар - императора, и това на Сената (синклита) му.

За първи патриарх на автокефалната ни църква бил въздигнат довчерашният архиепископ Дамян.

Негова резиденция остава да е престолният град Велики Преслав

Според един византийски източник неговото управление е продължило до падането на Източното българско царство под византийска власт през 971 г.

С последното си твърдение, авторът на този източник, който го интересува само едната страна в историята на Преславската българска църква, касаеща западния дял на патриаршията, показва своята ограничена осведоменост. До 971 г. Дамян бил последван от още четирима патриарси - Леонтий, Димитър, Сергий и Григорий, като последният трябва да е избягал в Средец по време на завладяването на източния дял на Българската държава. Функционирането на самостоятелната Българска църква продължило в западния дял на царството.

Животът и дееспособността на българската патриаршия в рамките на Западна България, от времето на цар Самуил и неговите наследници,

се бележи от неколцина български патриарси

- Герман и Николай, които резидирали в Преспа, Филип и Давид с резиденция в Охрид, като последният бил свален при превземането на Западна България.”

Представените сведения показват противоречията около българската патриаршия, но според изворите поне едно е ясно - първият български патриарх е Дамян, интронизиран през 927 г.