Трябва да се учим от отличниците, а не да имитираме оставачите

Когато дете се запали да става футболист, то си закача на стената портрет я на Роналдо, я на Меси, я на друга звезда и после се опитва да му повтори финтовете на махленския терен. Така се става шампион. Но ако си закачи на стената портрета на Митю Тумбака, който търка скамейката на петодивизионния отбор “Краварска чест”, от това дете футболист няма как да се получи.

Същото е и в политиката – ако искаме модерна държава, трябва да се учим от отличниците по демокрация - Англия, Франция, САЩ, Швейцария и прочее. Но да въведем избирателната система на Гърция, е все едно младият ритнитопковец да си закачи портрета на Митю Тумбака, известен още като Двата леви крака.

Аз не вярвам, че Бойко Борисов спомена Гърция на сериозно, той не е толкова еднопистов.

По-вероятно той провокира, за да чуе обратното предложение

и тогава да каже: “Добре, нека стане вашето”. Проблемът е, че умните глави се страхуват от обратното предложение. То е табу. Я са го изговорили, я са им спрели грантовете.

Да не забравяме, че Борисов 2 пъти внася в парламента законопроект за мажоритарен вот в 2 тура и веднъж даже спечели такъв вот – за софийски кмет. Между другото, на парламентарните избори през 2009 г. ГЕРБ взе цели 116 мандата благодарение на мижавата смесена система – тогава 31 от 240 мандата се разиграха мажоритарно и ГЕРБ спечели 25 от тях.

Така че той много добре знае какво е лечението за кризата, но се страхува да наруши табуто пръв и да не му се скара Галя. Затова се опитва да предизвика някой юнак от другите партии. Уви, и там юнаци няма.

“Гръцката система” си е чиста отрова. Както читателят знае, тя е партийнолистова като нашата и затова Гърция изпадаше в същите кризи. И за да не правят избори през ден, започнаха да дават бонус от 50 мандата на партията, която е спечелила най-много гласове. Има и някои подробности, но да не навлизаме в тях, важното е, че гръцката система наистина води до по-стабилни правителства, но не и до по-добри за народа и държавата.

Има 2 вида стабилност – в доброто и в лошото

Гръцката е от втория тип, защото дава още повече власт на олигархията над народа и съвсем блокира демокрацията. В областта на теорията тя убива основното извинение за партийнолистовото гласуване, а именно, че то разпределяло по-равномерно плячката между партиите. Като наградиш първата партия с 50 мандата, изкривяването е много по-голямо, отколкото при мажоритарния вот.

Благодарение на тази система гръцката олигархия излъга ЕС, за да влезе в еврозоната, после изтегли огромни кредити на гърба на държавата и си ги присвои. Последва катастрофалната гръцка дългова криза, която оряза жестоко заплатите, пенсиите, социалните помощи и разпродаде стратегическата национална собственост на чужди компании.

Днешните гърци бяха жестоко излъгани и добре го разбират, само че и те като нас не знаят как да си върнат правата на суверен.

А рецептата е ясна – мажоритарен вот. Така правят отличниците, това иска народът. Олигархията е тази, която обича партийните листи. Затова тя е забранила на своите говорещи глави изобщо да споменават правилната рецепта - ни дума, ни вопъл, ни мажоритарен стон!

Но онзиден за първи път от може би 3 години чух думичката “мажоритарно” по националното радио в дискусия между политолога Слави Василев и изпълнителния директор на “Галъп” Първан Симеонов. Целта обаче бе да се внуши, че и гръцката система, и “нещо мажоритарно” е едно и също – да, може би създават стабилност, но народът не ги искал.

Цитирам дословно г-н Симеонов: “И сега втората грешка (на Борисов - б. а.) – пипане на изборната система, особено изборната система, която ще гарантира мнозинства. Това е много смислено от политологична гледна точка, да знаете, защото тези мнозинства създават биполярност, тази биполярност дава яснота кой е на власт и кой е в опозиция, тоест от кого се очаква алтернативата… Но повярвайте, това ще бъде прието изключително негативно от страна на българите, защото това ще бъде видяно като бетониране на партийността. Аз като политолог мога да ви кажа, че това бетониране, което, между другото, можеше да се случи и през мажоритарна система в 2 тура, която Слави Трифонов предлагаше, парадоксът е, че тя поражда биполярност… Аз съм “за”, обаче хората ще бъдат много против…”

Не знам за гръцката система, но народът иска мажоритарен вот. Не знам откъде г-н Симеонов черпи своите теренни данни, но на референдума през 2016 г. 2,5 милиона гласуваха за мажоритарен вот в 2 тура и само 500 хиляди бяха против. 5 към 1. Ако той си направи труда да разгледа архива с проучвания на своя “Галъп”, ще види, че точно това е общественото мнение през целия преход. Да се слагат в един кюп “гръцкият” модел и мажоритарният вот, си е чист фейк, както сега е модно да се казва.

И още един постоянно натрапван фейк - че

мажоритарният вот в 2 тура водел до “биполярност”

или двупартийност, или каквото и да било там. Това е любимият аргумент на българските професори и доценти по политология. Но и то не е вярно – нито според емпиричните данни, нито според политическата теория, която те очевидно не познават.

Достатъчно е да погледнем Франция, където тази система се практикува. На изборите през 2022 г. в парламента влязоха общо 11 партии. Водещата в момента партия възникна само преди 7-8 години, отхвърляйки и левицата, и десницата. Другите 3-4 най-силни партии редовно си разменят местата и влизат в нови и нови коалиции. Да се говори за “биполярност” или “двупартийност” във Франция, е абсурд – никога в реалния живот не е имало нещо подобно.

Що се отнася до политическата теория, то тази тема е предмет на така наречения Закон на Дюверже, според който мажоритарен вот в 2 тура води до също толкова партии в парламента, колкото и пропорционалният вот. Така е на теория, така е и на практика, време е говорещите глави в България да го научат.

Тъкмо в Гърция при действието на бонусната партийнолистова система дълги години се редуваха не само 2 партии, но и едни и същи 2 фамилии начело – ту Караманлис, ту Пападополус, ту наследниците им със същите фамилии. При нас би се получило нещо подобно – ту Борисов, ту Пеевски, ту джуниър.

Ако например в днешния парламент ГЕРБ получи бонус от 50 мандата, общо депутатите ще са 290, почти като в Гърция. Тогава ГЕРБ ще има 118 народни представители, но за мнозинство вече ще ѝ трябват 145. Заедно с 46 от ДПС стават 164 – и ето ти солидно четиригодишно управление.

А защо само толкова, защо не и 40 години? След 4 години само ГЕРБ и ДПС ще имат достатъчно организирани активисти, които да работят във всяка избирателна секция.

Но както казах по-горе, г-н Борисов едва ли го предлага насериозно, той просто се опитва да мушне тампонче с амоняк под нослетата на своите заспали душмани, които пак преживяват криза на идентичността. Уви, и това не ги вдига на крака – сигурно чакат смяна на чипа.

Агонията продължава, а тя толкова лесно се лекува, че направо е срамота. Да напомня, че в зората на демокрацията България бе посетена от големия френски политолог Морис Дюверже, който прочете лекция в Софийския университет. Още тогава той ни предупреди, цитирам: “И все пак бъдете внимателни, защото пропорционалната избирателна система не би попречила на тези формации (тогавашните партии) да се делят при съответното желание – процес, който би довел вашия режим до безпомощност…”.

Ето я диагнозата за днешната агония, дадена още преди 3 десетилетия! А ето и лекарството на доктор Дюверже: “Единствено мажоритарната система, практикувана в страни като Великобритания и Франция например, гарантира трайното установяване на последователни смени на правителства, избрани от гражданите по време на законодателни избори, подкрепяни или отхвърляни от същите тези граждани по време на следващите законодателни избори”.

Аз не съм забелязал някой сериозен политически мислител на ХХ и ХХI век да препоръчва гръцкото чудо. Ако някой е забелязал, да ми се обади.