Проф. Тотко Стоянов допуска възможна връзка с легендарния му диадох тракиеца Лизимах, а проф. Диана Гергова смята, че било за одриски владетел  

Острият спор къде да стои Панагюрското съкровище – в Националния исторически музей или в Пловдивския - роди една още по-любопитна дискусия. Пред БНТ директорът на НИМ доц. Бони Петрунова допусна, че „най-вероятно е изработено от наследниците на Александър Македонски". Ден по-късно Калоян Даяров от Археологическия музей в Пловдив излезе с още по-конкретна хипотеза: „Смята се, че е изработено за някой от диадохите или генералите на Александър Македонски или неговите наследници. Други предполагат, че самият Александър Македонски е пиел от тези съдове."

Всичко това ни провокира да се обърнем към едни от най-изявените ни специалисти в тази сфера, още повече че през есента предстои изложба на съкровището в музея „Гети" в Лос Анджелис.

Интервю

Проф. Диана Гергова: 

Изработено е за мистериозните практики на тракийски одриски владетел

- Проф. Гергова, появиха се теории, че Панагюрското съкровище може да е свързано с наследниците на Александър Велики, но тъй като децата му са избити, остава това да са някои от генералите му. Други дори допускат, че те може да са пирували с него. Вие как мислите?

- След смъртта на Александър Македонски неговите пълководци – диадохи, си поделят огромната му империя. Тракия се паднала на Лизимах, който станал последователно цар на Тракия през 306 г. преди Христа, на Мала Азия през 301 г. и на Македония през 288 г. За да утвърди властта си, победил през 322 - 313 г. пр.Хр. и одриския цар Севт III, но бил победен и пленен от гетския владетел Дромихет през 297 г., с когото сключил договор, скрепен с династичен брак. Загинал през 281 г. пр.Хр. в битка със Селевк I Никатор при Курупедион в Лидия. За самия Лизимах има едно разпалващо въображението сведение на античния географ Страбон, който пише: „На този бряг се намира и носът Тиризис, укрепено място, където едно време Лизимах криел своите съкровища". Тиризис е днешният Калиакра и мнозина вярват, че в пещерите наоколо са скрити съкровищата му.

- Става дума за Калиакра, нали така?

- Тиризис се намира на Калиакра.

- Възможно ли е Лизимах да е имал отношение към Панагюрското съкровище и каква е съдбата на Лизимах?

- Лизимах не е имал нищо общо с Панагюрското съкровище. Това, че е пазил съкровищата си в Тиризис, не означава, че ги е оставил там. Той е водел динамичен живот - много войни, няколко жени, 15 деца, основал е своята Лизимахия, така че едва ли е оставил заради нас нещо от богатствата си там.

- Към съкровището има и друга гледна точка и тя е доколко македони и траки са имали еднакви вярвания?

- Македони и траки еднакво са споделяли учението на Орфей за безсмъртието на душата. То широко се разпространява и в Елада, защото дава отговори на въпроса за обикновения човек, за мястото му на този свят и за това след смъртта, каквито липсват при Олимпийските богове. Неслучайно наричали Орфей цар на Тракия и Македония. Затова и само в тези земи през елинистичната епоха са изграждани впечатляващи, съвършени каменни гробници и са практикувани едни и същи погребални практики.

- С какви ритуални цели е създадено Панагюрското съкровище?

- Панагюрското съкровище е един от многобройните сервизи за ритуално пиене и мистерии, използвани от траките. Те се заравят обредно в земята, в рамките на орфическите практики и като дар към боговете. Всички тези сервизи са сребърни, с позлатена украса, почти изцяло са изработвани в тракийски ателиета. Откривани са изключително в земите на северните траки, на гетите пророци, които са имали още по-ритуализирано поведение. Характерно за всички тези сервизи е, че имат структура, в която триада от съдове подсказва както значението на числото три, така и участието на три ръководещи ритуала фигури. Панагюрското съкровище, заедно с по-ранното от него Вълчитрънско от началото на първото хилядолетие преди Христа са единствените, изработени изцяло от злато.

Панагюрското е и единственото, заровено на юг от Стара планина, но не много далеч от нея - на територията на одриската държава. Изработено е в гръцката колония Лампсак, разположена на малоазийския бряг на Дарданелите в областта Троада, на територията на витините – едно от тракийските племена, съюзници на Троя във войната. Структурата на съкровището обаче е характерна за тракийските мистериални сервизи - триада от голяма амфора ритон; фиала, украсена с негърски глави, и елегантен ритон с протоме на козел; група от три ритона с глави на елени и овен и три - с глави на богини, вероятно Атина, Хера и Афродита. Сюжетите като че ли са обединени в един разказ, в който са представени моменти от Троянската война, митът за Парис, представен като Александър, основните тракийски божества - Дионис, Артемида, Аполон и др. Затова аз смятам, че то е било специално изработено за мистериозните практики на тракийски одриски владетел.

Още повече, Панагюрското съкровище е като всички ритуални тракийски сервизи. Доколкото знам, в Македония няма нито един ритуален сервиз, заровен в земята като дар. Това е традиция само на северните траки и е изключение, че е закопано малко по на юг. По принцип културата на Южна Тракия, на одрисите, е по близка до гръцката и не е толкова самобитна, но си е тракийска.

- Негърските глави по фиалата от Панагюрското съкровище не са ли свързани със Самотраки?

- Да, дотолкова, доколкото Самотраки е един от основните, но не единственият център на мистериалния култ на Великите самотракийски богове кабири, където основната фигура е Великата богиня майка. Мистерията им включва пиенето на виното на Дионис, а самите кабири често били описвани като негри, пигмеи, сатири. Този култ е с дълбоки трако-пелазгийски корени, а Самотраки е бил тясно свързан с македонските и одриските династии.

- Какво мислите за скандала в момента дали съкровището да е в НИМ или в Пловдивския музей?

- В Пловдивския археологически музей имаше прекрасни условия за опазването му. Спомням си как в старата сграда то бе показвано в специална каса, която в края на деня се спускаше под земята.

Мисля, че следва да има уважение към изследователите и институциите, към които е принадлежало и които са направили всичко възможно за изследването и опазването на изключително редките ни старини. Нека съкровището обикаля света, но да се връща там, където то е заведено в инвентарната книга на един от най-старите следосвобожденски български музеи.

ИНТЕРВЮ

Проф. д-р Тотко Стоянов: 

Отразява пропагандни идеи на македонската династия от времето на Александър

Създадено е след смъртта му и насочва към възможна връзка с неговия генерал Лизимах, казва още той 

Проф. д-р Тотко Стоянов е автор на текста за Панагюрското съкровище в каталога на изложбата „Древна Тракия и класическият свят", която предстои да се открие през ноември в музея "Джон Пол Гети" в Лос Анджелис. Той е професор в катедра „Археология" в Софийския университет. 

- Проф. Стоянов, къде и кога е създадено Панагюрското съкровище?

- Изработването на съдовете от съкровището от масивно злато с много висока проба и наличието основно на ритони, които са съдове за ритуална консумация на вино, беше отправна точка в различните мнения за търсене на връзка с царствен персонаж или като дар за светилище, респективно храм. Обичайно, най-голямо внимание е отделяно на амфората ритон, смятана за ключ към интерпретацията на целия комплект. Формата ù има източен произход, но декоративните и митологичните мотиви са изцяло гръцки, което насочваше към изработването ù, както и на другите съдове, към региона, където се срещат елинската и източната (ахеменидската) културна традиция – Пропонтида (Мраморно море).

В първата изчерпателна студия на Димитър Цончев за Панагюрското съкровище (1956 г.) той беше склонен да приеме къснокласически атически произход на съдовете. Най-разгърната интерпретация на целия комплект бе представена от Ерика Симон (1960 г.), започвайки от амфората ритон. Според нея основната композиция върху тялото на съда представя момент от мита за „Седемте срещу Тива", идея, приета и от други автори. Тя обръща внимание и на лъвските глави, представени над колоните, фланкиращи вратата, и сфинксовете в основите им - символи, също свързани с Тива. Представянето на детето Херакъл, удушаващо две змии, и стария Силен (алюзия за Дионис) на дъното на амфората са допълнителна връзка с тиванския митологичски цикъл. Според нея символиката на долните два отвора за изтичане на виното, оформени като глави на негри, е обвързана с основния орнаментален мотив от украсата на фиалата. Тя обръща внимание и на други иконографски и семантични връзки между останалите ритони, подсказващи, че са създадени в рамките на една обща изобразителна програма – завършекът на дръжките на ритоните с глави на животни като лъвове и като сфинксове на каните ритони с женска глава (връзката с Тива); представянето на мита за съда на Парис (обозначен с надписа като Александър), подвизите на Херакъл и Тезей; Дионис и неговият тиас (сподвижници – бел. ред.) върху ритоните с животинска глава; на двойките Хера и Нике и Аполон и Артемида като алюзия за божествените покровители на гърците и троянците в ритона с протоме на козел („говорещ символ" на старата столица Еге на Македония) - и други взимовръзки, за да се достигне до идеята, че съкровището отразява пропагандни идеи на македонската династия от времето на Александър Велики. Стиловите белези на съдовете и нумизматичните данни обаче сочеха, че те са създадени след смъртта му - около края на ІV или малко след началото на ІІІ в. пр.Хр. Това естествено насочва към възможна връзка с Лизимах, комуто се е паднала Тракия след подялбата на империята на Александър между съратниците му.

В монографията си за съкровището от 1961 г. Иван Венедиков предположи, че то е изработено в ателиета в Лампсак, на базата на стандарта на местния статер (вид златна монета – бел. ред.), чието тегло съвпада с това на персийската дарейка. Това мнение бе критикувано от експерти, но продължава да има привърженици сред колеги в България. По-късно Венедиков предположи пряка връзка на Севт ІІІ със съкровището. Други автори предположиха о. Тасос като възможен производствен център.

Много важни са изводите от анализа на Милена Тонкова на накитите и аксесоарите на богините от каните ритони с глава на Хера, Афродита и Атина (убедително доказани от Камен Колев). Те показаха, че диадемите и огърлиците са характерни преди всичко за района на Пропонтида през ранноелинистическата епоха, където следва да се търси ателието, създало тези ритони. Политически и културни събития и обстоятелства допълват тази насока на търсения. През 309/308 г. пр.Хр. Лизимах основава столицата си Лизимахия върху най-стратегическата точка на Херсонеския полуостров, който затваря и контролира входа към Пропонтида. Както другите новосъздадени столици на диадохите, така и Лизимахия бързо станала голямо духовно и културно средище. След битката при Ипсос през 301 г. пр.Хр. Лизимах добавил Западна Мала Азия към държавата си и част от Македония. Натрупаните мощ и самочувствие, включването на много стари реномирани гръцки полиси в неговата държава са фактор в амбициите му да демонстрира пиетета си към наследството на Александър и да легитимира още повече връзката си с него и династията му. Лизимах изпълнил и един от най-амбициозните планове на патрона си – да възвърне старата слава и блясък на Троя, която била западнало селище при посещението на Александър през 334 г. Той възстановил Илион като истински град с мощна крепостна стена и построил теменос (светилище – бел. ред.) с храм на Атина в дорийски ордер (ок. 300 г. пр.Хр.), а учредените Панатинейски празненства следвало да върнат духовния престиж на легендарния град. Скулптурната програма на храма на Атина включва традиционните войни на хората с гигантите, кентаврите, персите, амазонките - гигантомахия, кентавромахия, персикомахия вероятно и амазономахия като алегория на легендарната и новата история на Троя и елинския свят. Всичко това дава възможност да се предположи, според мен, сервизът, част от който е Панагюрското съкровище, да е бил замислен като приношение за светилището на Атина по време на Панатинеите. Не може да се изключи и връзка със светилище (храм) в самата Лизимахия, базирана на дискутираната програмна символика.

- Каква е Вашата трактовка за кръгове от негърски глави, украсяващи фиалата?

- Омфалос-фиалата е изработена чрез изковаване на дебел златен лист. Тялото ù е украсено с пет концентрични пояса от релефни орнаменти с увеличаващи се размери, изпълнени в техника репусé (изчукване отвътре навън на орнаменти, за да се получи изпъкнало изображение – бел. ред.).

След подробен анализ на технологията на фиалата, паралелно със златната фиала от Метрополитън Мюзиъм, Дитрих фон Ботмер я определя „като чисто гръцка по стил и техника", докато другите съдове от съкровището „с някак по-различен стил, които едва ли са изработени от същия майстор". Според специалното изследване на Франк Сноудън за символиката на негрите в античното изкуство, в случая е отразена митологема, проследима от Омир нататък, че етиопците (синоним на негрите за елините) били първите, които започнали да извършват либации и празненства в чест на боговете и затова имали пълното им благоволение – те се радвали на справедливо държавно устройства, осигурен с блага живот и пр. Следователно украсата на фиалата е базирана на основни идеи в елинската религия - и изработена от чисто злато, с размери, надхвърлящи нормалното за човешка длан, несъмнено е предназначена за възлияния на боговете.

- Какво мислите за теориите и мненията, че съкровището може да е тракийско?

- Да, такива тези са изказани от няколко колеги, като най-конкретизирани бяха на Георги Китов, който се опита да аргументира основната сцена от амфората ритон като атака пред тракийска гробница. В първия вариант беше посочена гробницата в Жаба могила при Стрелча, а в следващия – импозантната гробница в Четиньова могила при Старосел. И в двата случая специализирани изследвания за рамките на вратите на гробниците в Тракия на Даниела Стоянова показаха разлика с изображението от амфората. По-важен е доводът, че при изобразяването на тракийски персонажи в изделия на тракийската торевтика, гробничната живопис и др. те винаги са облечени, за разлика от голите персонажи (т.нар. хероическа голота) върху амфората.

- Какво е Вашето мнение – как Панагюрското съкровище се озовава заровено (укрито) по нашите земи?

- По принцип няма нищо странно комплектът да попадне във вътрешността на Тракия и да бъде използван от тракийски цар или аристократ; някои допускат, както посочих, че това е Севт ІІІ, но съкровището е открито доста далеч от пределите на неговата държава и вероятният му по-късен ползвател е пребивавал в района. След проучванията през последните години около Стрелча и Старосел е ясно, че там са живели представители на друга династическа линия на одрисите.

- Проф. Иван Маразов допуска, че заравянето на съкровището е било ритуално. Какво е Вашето мнение?

- Това е въпрос на интерпретации – дали е ритуално заравяне, или е скрито заради някаква опасност, трудно можем да посочим кое е по-актуално в случая с Панагюрското съкровище. Причината е, че укрити в земята съкровища се откриват и извън Тракия.

- Смятате ли, че Панагюрското съкровище се вписва в културата на елинистическа Тракия?

- Да, натрупаната през последните десетилетия информация от земите на Тракия, особено на юг от Дунав, сочи, че още през V в. пр.Хр. тракийската аристокрация познава основните форми съдове и начините за консумация и възлияния на вино, характерни за елинската и ахеменидската традиция, и охотно ги придобива и използва – като подаръци, покупка, а вероятно и като плячка. Ритоните, от различни форми и варианти на украса, са особено характерни за богатите гробни комплекси в Тракия и други съкровища (Боровското, Луковетското), особено през ІV век и ранноелинистическата епоха, включително формите, застъпени в Панагюрското съкровище.