Енергия от слънцето и вятъра ще е в основата на прехода

Инвестициите ще са големи, може да стигнат 3,6 млрд. евро

Евтин ток и два варианта за газа с високи и ниски цени - така може да се обобщи накратко какво да очакват потребителите в следващите 25 години. Изчисленията са записани в актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на България, който е публикуван за обществено обсъждане.  Този документ чертае прехода към нисковъглеродна икономика до 2030, 2040 и 2050 г.

От 2035 г. се очаква цените на електрическата енергия постепенно да намаляват заради развитието на производството от слънце. Прогнозите са, че

новоизградените мощности ще достигнат

до 7673 мегавата

От 2025 г. почти половината от производството на ток трябва да идва от възобновяеми източници. Това щяло да се постигне със субсидии за инсталации в сгради. Освен това ще има и облекчено финансиране за наземни и офшорни вятърни инсталации. Предвижда се до 2050 г. да има инсталирани 4 гигавата вятърни мощности, които ще дават 14,9% от произведената енергия. Определената национална цел за дял на възобновяемите източници в потреблението на енергия е 34,48% през 2030 г.

Увеличаването на слънчевата и вятърната енергия ще доведе до спад в цената на тока. Догодина средно се предвижда киловатчас да струва 20,4 ст., след което започва да пада до 18,4 ст. през 2035-а, а през 2045 г. ще е 12,6 ст. 5 години по-късно се покачва до 16,2 ст.

При газа обаче има два варианта. Единият е за поскъпване след 2035 г. заради смесването му с водород, биогаз и синтетичен метан. Така

от 82,9 лв. на мегаватчас цената

ще се качи на 203 лв. през 2045 година,

а 5 г. по-късно ще е вече над 317 лв. Другият предвижда спад от догодина и котировките да се движат в рамките на 84-92 лева. За сравнение в момента цената е около 60 лева.

В плана е посочено и развитие на ядрената енергетика, включително и проекти за изграждане на малки модулни реактори.  Предвижда се и удължаване на работата на двата реактора в АЕЦ “Козлодуй” съответно до 2047 и 2051 г. В момента лицензиите за експлоатация изтичат през 2027 и 2029 г. През 2035 и 2040 г. трябва да заработят и новите ректори на атомната централа, всеки с мощност от 1200 мегавата.

За да се постигнат заложените цели, ще са необходими големи инвестиции - те може да достигнат до 3,6 млрд. евро до 2030 г.  Очаква се около 1,07 млрд. евро да бъдат инвестирани в развитието на соларни мощности, както и около 1,28 млрд. евро във вятърни централи на сушата.

До 2035 г. ще има

преференциални цени

по вече сключени договори за изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ, произведена от централи с обща инсталирана мощност по-малка от 500 киловата. Предоставянето на помощта ще продължи до изтичане на определения в договорите за изкупуване срок.

Нови дългосрочни договори по преференциални цени ще се сключват само за обекти с обща инсталирана мощност до 30 киловата включително. Те ще се изграждат върху покривни и фасадни конструкции на сгради.

За помощта за производство на електрическа енергия от ВЕИ до изтичане на определените в договорите срокове ще се похарчат над 2,925 млрд. евро.

Изграждането на нови централи, използващи вятърна и слънчева енергия и биомаса, ще се реализира на пазарен принцип и без предоставянето на инвестиционна или оперативна финансова подкрепа. 

България планира да разработи няколко

проекта за съхранение на електрическа енергия,

за да има баланс в системата.  

Единият е за увеличаване на експлоатационния потенциал на ПАВЕЦ “Чаира” чрез изграждането на язовир “Яденица”. Очакваната стойност е около 220 млн. евро.

Друг проект е за още две помпено-акумулиращи водноелектрически централи - “Батак” и “Доспат”, при вече изградени язовири от каскада “Баташки водносилов път”. Всяка от тях ще добави по около 800 мегавата нови мощности. 

Предвиждат се и приблизително 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на честотата, чиято обща мощност е около 180 мегавата. Същата сума ще се вложи за насърчаване на комбинирането на нови ВЕИ с локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия - общо около 200 мегавата.

Предвижда се и преобразуване на “Ей И Ес Гълъбово” в мащабно съоръжение за съхранение на енергия чрез разтопени соли. Солта се нагрява от слънчева светлина, отразена от огледала. След това горещата сол се изпомпва към топлообменник, където се произвежда пара. Тя задвижва турбина, която генерира електричество с мощност 345 мегавата. Предвидено е съхранението на енергия да бъде от 5 до 10 часа. Очаква се да бъде в търговска експлоатация в средата на 2026 г.