Какви са били дипломатическите умения на българските владетели? Едно от най-ярките доказателства за тях е кореспонденцията между цар Калоян и римския папа Инокентий Трети. Забележете какво пише в първото папско писмо до нашия владетел:

„До благородния мъж Йоаниций... А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници."

Някои учени приемат, че изразът на папата, че предците на Калоян произлизат от Рим, е направен от учтивост. За други това означава, че българските царе са получили скиптър от ромейския Константинополски патриарх, но преди схизмата и това е признато и от Римската църква. Трети изследователи посочват някои средновековни автори, според които тогавашните българи са се считали за потомци или на мирмидонците на Ахил, или на троянците, а пък самите римляни се определяли като потомци на митичния Еней от Троя, но това е друга дълга и спорна тема. Да прочетем как Калоян защитава правото на българите да са царство или империя пред един от най-властните хора на онази епоха:

„До уважавания и пресвети отец, върховния първосвещеник. Аз, Калоян, император на българите и на власите, ти желая радост и здраве. Известяваме на ваша светост, че получихме вашето пресвето писмо, което ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер, и че ние го сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък. Затова въздадохме много благодарности на всемогъщия Бог, който по своята неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме...

Пресвети отче, вие ни известихте чрез вашето свето писмо да ви съобщим какво желаем от Римската църква. А нашето царство иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква. На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори — Самуил и други, които са ги предхождали по царуване."

Инокентий Трети отговаря по начин, който показва, че в архивите на Ватикана са се съхранявали много сведения за българите:
„Ти обаче смирено поиска Римската църква да ти даде корона, както се чете в твоите книги, че е дала на Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци. Ние, прочее, за да се уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри, от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били короновани много царе..."

А сега да видим какво самочувствие е притежавал Калоян: „В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин. Тъй като бе угодно на Господа наш Иисус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на нашите предци, и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от Апостолическия престол, от княза на апостолите Петър".

Изказът и стилът на тези писма показват, че Калоян и неговият двор са притежавали изключителни способности. Това не са хора с „овчи кожуси", а грамотни държавници от най-високо ниво. Нека се замислим какъв „апарат" е бил изграден, за да се води подобна кореспонденция (аз съм цитирал съвсем малка част от нея). Писмата са и едно от многобройните доказателства, че средновековна България е била не просто важна част от европейската цивилизация, а една от нейните движещи сили.

От фейсбук