• Без да се колебая, се отказах от мечтата си да бъда художник, защото в мен гореше силно друго
• Да направиш нещо перфектно, е невъзможно. Всичко винаги може да става по-добре
• Вече всеки е инфлуенсър, а това всъщност е голяма отговорност
• Не влизам в роля, в която онлайн съм по-различен, отколкото в живота

Режисьорът Крис Захариев като че ли има безпогрешна визия за своя творчески път и като доказан пътешественик обича приключенията без план, но във всеки проект влиза винаги подготвен. Той се вълнува от човешките истории и съдби, които рисува дали в музикален клип, или във филм, но по неговия начин, който винаги е високо оценен. Повече за вдъхновението, мечтите и смелостта понякога да свиеш в последния момент на най-ключовия кръстопът - разговаряме с Крис в интервю.

- Крис, научи ли се вече как да реагираш, когато получаваш награди? Тъй като преди време споделяш, че не знаеш как, защото не правиш нищо за призове?

- Все още не. За мен основен принцип във всичко, което правя, е да ми бъде интересно и любопитно. Никога не правя неща с идеята да се харесат на хората или за да бъдат номинирани и отличавани. За мен винаги е голяма изненада, когато се налага да излизам на сцена, за да вземам някаква награда. И до ден днешен все си мисля до последно, че нямам шанс да спечеля. Затова просто се радвам на номинациите и за мен това е достатъчно.

- Все пак да си отличен и като "Будител на годината" (2018), "Най-вдъхновяваща личност" (2019) и т.н. не е ли задължаващо?

- Някак се усеща тежестта на тези думи, да. Доста гръмки определения са това. Но не мисля, че по някакъв начин са ме променили, а по-скоро са ме направили по-осъзнат за влиянието, което човек може да има в обществото, и за това, че ако правя нещо, то трябва да е градивно. Ако разказвам история - то тя да е вдъхновяваща. Това е, от което хората имат нужда, и това е, от което аз самият имам нужда.

- Би ли променил нещо във видеото на песента "Цялото време" (на "Молец"), за което спечели и тази година в категорията "БГ Видеоклип" на годишните музикални награди на БГ Радио?

- Със сигурност не е перфектно. Доста съм критичен към работата си. Даже когато снимаме нещо, колкото и хубаво да изглежда то на терен и екипът да е доволен, докато не вляза в монтажната и не започна да го монтирам, да свързваме парчетата и разказваме историята, аз не мога да се успокоя, че е нещо добро.

Едновременно с това пък не съм прекалено критичен, тоест обичам да завършвам проекти и с усмивка да преминавам напред. Дори да има грешки, се опитвам в следващия проект да не ги допускам. Водя се по максимата: "Перфектното е враг на прогреса". Да направиш нещо перфектно, е невъзможно. Всичко винаги може да става по-добре.

За мен клипът на "Цялото време" беше много сложен. Таймингът беше огромна част от целия сюжет, тъй като едновременно се развиват две истории. Кадърът трябваше да се направи така, че едната половина да бъде интересна по едно време, а след това тя да се забави и другата половина да стане интересна за гледане, за да може зрителят да следи и двете истории. Според мен на места този баланс не е намерен. Може би виждам неща, които обикновените зрители няма да сметнат за грешка. Къде е влязъл кабел, къде фокусът се губи, но пък може би това прави всичко по-живо.

- С група "Молец" сте много успешна комбина. Каква е вашата тайна?

- Мислим еднакво. Тайната ни е, че далеч преди да започнем да работим заедно, ние сме приятели. С Крис Макаров бяхме в един клас в гимназията, седяхме на един чин, заедно закъснявахме за часове и правехме всички ученически щуротии, които може да се правят. В нашия клас бяха още няколко момчета, които в момента са част от цялото голямо "Молец"-семейство. В нашия клас беше и Радо, който е брат на Юли Славчев. Така че, излизайки навън след часовете, и Юли беше в нашата компания. И така те започнаха да правят музика, аз започнах да се занимавам с режисура и обстоятелствата се стекоха така, че когато те имаха нужда от режисьор, аз имах идеи и съвсем естествено стана всичко.

- Имате ли някакви жестоки спорове относно работата?

- Всичките ни спорове са много смешни. Защото като едни стари приятели ние постоянно се хапем и си пускаме коментари, но никога не сме стигали до скандали. Честно казано, се забавлявам много, защото, ако трябва да спорим, всеки излага своите тези и творческият процес става по-жив.

- Като режисьор обичаш ли да налагаш мнението си на всяка цена, или се съобразяваш с чуждите идеи?

- Много рано в НАТФИЗ научих, че всъщност киното е отборен спорт. Влязох в Академията с целия ми опит като one man show заради социалните ми проекти в YouTube, в които сам си бях режисьор, сценарист, оператор, монтажист - абсолютно един човек екип. И в един момент там ме поставят в някакви екипи, в които трябва да разчитам на други хора, и това за мен беше много труден процес. Това беше основният урок, който си взех. И в момента дори не мога да си представя да правя каквото и да било без екип около мен. Винаги се опитвам да създавам атмосфера, в която идеите са добре дошли. Разбира се, като човекът с визията не всичко приемам, но винаги съм отворен да слушам.

- Във всяко парче на "Молец" има много метафори. Какви послания се постарахте да закодирате в клипа на "7 дни", тъй като и песента, и клипът се сдобиха с култов статут?

- До този момент това е най-големият хит на "Молец" - като музикален клип и като песен. Тогава те не бяха толкова популярни, колкото са сега. И макар че този трак не беше създаден изобщо с идеята да гръмне, всъщност избухна месеци след като бе пуснат. Изведнъж хората сякаш намериха това парче.

Метафорите не са толкова много в клипа, колкото са в текста, но смятам, че те вървят ръка за ръка. Винаги, когато работя, първо слушам песента и пускам въображението ми да рисува някакви картини, които вървят с нея. Всъщност още с първото слушане на "7 дни" написах на момчетата, че тази песен ще се слуша много, понеже е искрена и различна от всичко, което досега се е правило в поп музиката.

Посланията вътре на мен ми дават усещането за едно пътуване, промяна на сезон. Искахме да разкажем една много абстрактна история за едни хора, които пътуват отзад на един камион/пикап и през това време имат своите видения и болки. А ние не разбираме дали се връщат някъде и при някого, или бягат от някого някъде. Клипът е доста минималистичен като сюжет, защото се фокусираме повече върху емоцията, отколкото върху действието. Избрахме да бъде черно-бял, защото това малко или много отнема излишното разсейване. Между другото, го снимахме на много красив залез, но точно слънчевите лъчи в един черно-бял кадър носят една друга, по-подходяща естетика.

- Зад всеки твой успешен проект какъв процент е вдъхновение и какъв - много работа?

- Не може и без двете. Трудно е да се работи без вдъхновение, защото прозира, когато я няма искрата. От друга страна, човек не може само да чака вдъхновението, без да положи усилия. Моят класен в гимназията за изобразителни изкуства, Красимир Бонев - страхотен живописец, ни учеше, че изкуството до голяма степен е яко бачкане. Всеки велик майстор в киното казва, че подготовката за едни снимки е 80% от работата. Така че вярвам в баланса между вдъхновението и усилията.

- Ако не беше приет в НАТФИЗ, щеше ли да бъдеш щастлив в Художествената академия? Смяташ ли, че точният път винаги намира човека?

- Не съм сигурен дали бих бил щастлив. Най-вероятно щях да се занимавам с други неща. Истината е, че правилният път винаги ни намира, обаче ние трябва да решим да го последваме. За мен това бе да се откажа от мечтата си да стана художник, която 12 години имах. Трудно беше да пусна тази идея за живота ми.

Бяха ме приели в Художествената академия. Бях изпълнил целта си. Това бе рядък шанс, защото стана на второ класиране, тоест някой се беше отказал и аз бях следващият. Беше - сега или никога, но толкова силно вече гореше в мен другото, че без да се колебая, просто отказах и се подготвих за изпитите в НАТФИЗ. Понякога ние, хората, обичаме да се отпускаме и да си казваме, че каквото трябва да се случи, ще се случи и може да не правим нищо. Но вярвам, че вратите винаги са отворени, а ние сами трябва да изберем да минем през тях.

- Кой е твоят най-голям учител в режисурата?

- В Академията завърших класа на проф. Дочо Боджаков, който за мен е невероятен режисьор и още повече невероятен човек. Той беше винаги много благ и на линия за нас. Може би ме е научил на най-много. Също така един от другите ми големи вдъхновители е акад. Людмил Стайков. Той беше художествен ръководител на дипломния ми филм и точно след моя проект реши да се пенсионира. Ние имахме много срещи и обсъждания, което за мен бе невероятна възможност да се докосна до една от малкото останали легенди на българското кино. Разбира се, почерпил съм доста и от цялото световно кино, до което човек има достъп.

- Какви истории успяват да те омагьосат и да бъдат горивото за твоя творчески двигател?

- Истинските човешки истории и съдби. В момента съм в началото на един много дълъг процес на писане на сценарий за пълнометражен филм. И отново се опитвам да разказвам една такава история, която мен лично ме вдъхновява, докато я работя. Нося тази идея от няколко години в себе си и сега усещам, че съм готов да я реализирам. Вярвам, че ако има поне още един човек, който ще се чувства така един ден, след като гледа филма, за мен би било успех.

Вълнуват ме щастливите финали, защото смятам, че не всичко в живота е толкова тежко, колкото понякога си представяме.

- Как се роди идеята за "Храбър" и доволни ли сте от резултатите, които постигате с него?

- Случайно се роди идеята между мен и Крис Макаров. Имаше някакъв момент, в който всеки от двама ни беше по своя си път. Той работеше, аз бях в НАТФИЗ. Не успявахме толкова да се виждаме. Спомням си, че едно лято започнахме да излизаме по-често. Тогава мен ме интересуваха селските каузи, особено след "Да се изгубиш нарочно". Той пък се интересуваше от мода. Събрахме две и две, като така създадохме "Храбър" - моден бранд с мисия да подкрепя различни селски каузи. Много сме доволни от резултатите, защото някак около тези дрехи се изгради една култура, общество на млади и динамични хора, които искат да помагат, да се чувстват полезни и да оставят следа. В момента "Храбър" е малко на пауза покрай всичките ни други проекти, но готвим нова колекция, която ще излезе съвсем скоро.

- След кое твое "изгубване" нарочно успя най-осъзнато да намериш себе си, да се усетиш променен?

- Веднъж годишно гледам да пътувам някъде, където не съм бил досега. Миналата година прекосих Европа с влакове - соло приключение, което заснех с една 40/50-годишна камера. Приятели сметнаха, че имам нужда от почивка или искаха да се отърват от мен, като ми подариха пас за влакове. Някак успях да се откъсна, да си мисля и да преживея нещо сам на пътя. Такива приключения винаги ме променят и ми разширяват хоризонта. Тогава успях да напиша сценария за цялото турне на "Молец", а накрая, като сметнахме, имаше 20 хил. човека, които го бяха изгледали в различните градове.

- Кое е любимото ти място в България, на което обичаш да се връщаш отново и отново?

- Родопите - безгранично място. Независимо колко пъти съм бил там, винаги намирам нещо ново.

- Какви качества цениш у хората, които срещаш?

- Когато човек е позитивен и когато успява въпреки проблемите си да търси красивото в живота.

- Инфлуенсърството върви ли с голяма отговорност?

- В последните години инфлуенсърството много се промени. Вече всеки има някаква платформа и аудитория. За мен винаги е било някаква отговорност, защото осъзнавам, че нещата, които казвам и правя, стигат до доста хора и това формира мнение, особено ако те са по-малки. Много избирам какво да поствам. Не влизам в роля, в която онлайн съм по-различен, отколкото в живота. Още от ден първи, откакто създавам интернет съдържание, влоговете ми са били на теми, които ме интересуват, и в началото далеч не бяха популярни теми. И до ден днешен смея да твърдя, че следвам този принцип.

- Какво би посъветвал политиците ни относно управленската им визия?

- Лично за себе си съм осъзнал, че най-добре и най-жив се чувствам, когато помагам на другите, когато създавам някаква стойност за другите. В политиката има много задкулисни игри и ако въобще нещо мога да кажа на политиците, то е, че влиянието и материалните неща, които вървят с него, са много пластмасови и кухи, а истинската стойност се крие в това фокусът на живота да е в полза на другите. Това никой не може да ти отнеме. Ако има повече политици, които мислят така, вярвам, че тогава бихме били на друго място.

- Какво смяташ, че би подобрило състоянието на културата у нас?

- Ние много се оплакваме от какво ли не, но в същото време имаме страшно много възможности. Малко са държавите извън ЕС, които имат национални филмови фондове. В САЩ, ако искаш да направиш филм, трябва или сам да се финансираш, или да намериш студио, което да застане зад теб. А ако си дебютант без връзки... Докато у нас има НФЦ, НФК и т.н. Имаме шанс за равен старт.

- Каква е следващата ти голяма мечта?

- Да видя филма, който в момента пиша, на голям екран. Нямам търпение.