Паралелната държава не може да бъде победена само с избор на политици, които да одумваме, критикуваме и освиркваме постоянно в социалните мрежи. И както при комунизма - да се разтоварваме от подтискащото ежедневие на футболни мачове с подвиквания към играчите кой какво да прави на терена.

Бях на едно събитие, което показа и доказа колко много може да направят хората, на която им е мила демокрацията - гражданите. Поводът беше безразличието на съдебната система и нейния върховен орган ВСС срещу криминалната агресия към един от нейните служители - съдия Владислава Цариградска. Видни общественици и практици в системата дадоха своето мнение какво може да се направи да се защитят съдиите, които служат на обществото, а не на паралелната държава - евфемистично и политически коректно разделени на "почтени" и "непочтени".

В моето изказване изтъкнах дълбоките причини за това разделение. Сега живеем в третата фаза на третата българска държава. В началото на всяка фаза е имало дълбоки реформи, включително в образованието, което се е настройвало според доминиращите политически ценности - така е и след Освобождението, и след 9.9.1944 г.

Но не е така след 10.11.1989 г, когато остават да доминират ценностите на комунизма и в образованието, което не може да произведе гражданите, от които има нужда демокрацията. Затова и не само има такива изборни резултати, но и липсват граждани, които да оказват натиск върху институциите, когато погазват законите. Освен когато става дума за лични доходи и ползи.

А като няма натиск, тогава решенията ги вземат хората в институциите според техните лични интереси, а когато са назначени от паралелната държава - в неин интерес.

В историята има три решения за такава ситуация.

Първото е еволюционно - институциите ще се променят със смяна на поколенията по Мойсей. Проблемът е, че липсата именно на образование за демократичните ценности едва ли е подготвило такова поколение - и нещата може дори да стигнат до гибелта на демокрацията, защото няма критична маса, която я разбира, цени и е готова да се бори за нея.

Второто решение е революционно по грузински образец. В началото на века, новият прозападен президент Саакашвили чрез таен проект подготви ключови кадри за полицията и съда и след това за една нощ смени старите кадри. Този вариант обаче изисква както постигането чрез избори на такава изпълнителна власт, но и задържането на тези практики след като тя се смени. А ако няма дълбоки обществени корени разбирането за нуждата от такива институции, то няма кой да ги защити от следващия автократ. Както стана в Грузия.

Остава третото решение - изграждането на граждански съюз и силна организация на професионалистите от съответната професия, които са готови да се борят за защита на своите членове, които практикуват по съвест своята професия. И търсят помощта на гражданското общество. Най-важни такива нов тип организации са нужни в съдебната система и медиите - двете неизбираеми от народа власти.

Като пример - в една такава организация трябва да има кодекс за високи професионални стандарти и обстойна проверка за членство, както и лична декларация за изповядване, проповядване и стремеж за налагане на тези ценности в професионалната среда. Със сигурност може да се черпи от добрите практики в развитите държави.

Целта трябва да е издигането на престижа на професията с постигането и размножаването на тези добри практики и обществени примери за подражание и т.н. Подробностите са въпрос на цели и стратегия за тяхното постигане. Това важи за всички обществени професии и е единствения начин за сплотяване на единомишлениците за спасяване на демокрацията. Победа ще значи системата да абортира членове без такива ценности вместо както сега - да абортира членове с такива ценности.

Най важното е да се осъзнае, че делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Бъдещето на България ще зависи от това чии ценности ще победят.

От Фейсбук.