„Светът е колело. Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем". Това са думи на големия български военачалник генерал Кръстю Златарев, изречени броени дни преди неговата гибел. Каква е неговата славна история и трагичен край?

Кръстю е роден в Охрид през 1864 г. Завършва Военното училище в София и като млад офицер се сражава в Сръбско-българската война, ранен е и получава кръст за храброст. Това е командир, който печели две изключително важни победи, които обаче са пропилени поради грешки и геополитически съображения.

По време на Балканската освободителна война Кръстю Златарев командва 29-ти пехотен Ямболски полк, прочул се със страховитите си атаки при Лозенград, Чаталджа и Одрин. По време на щурма на линията Чаталджа (линията, защитаваща подстъпите към Цариград) тази воинска част практически успява да я пробие и завладява форта Илеритабия, но поради жестока грешка не само не получава подкрепления, но е подложен на обстрел не само от османската, но и от нашата артилерия и е принуден да отстъпи. Българският устрем е спрян, а самият Златарев (тогава полковник) е отново ранен.

Месеци по-късно пак 29-ти Ямболски полк завладява един от фортовете на Одринската крепост. Големият талант на Кръстю Златарев блясва и през Първата световна война, когато той като командир на 11-та пехотна Македонска дивизия през 1915 г. участва в голямото сражение при Криволак срещу настъпващите от Солун френски войски. Както ви разказах наскоро, французите са разбити, но отново за съжаление този стратегически успех не е използван, нашата армия не развива контранастъпление към Солун (германците искат на Балканите да бъдат привлечени още повече сили на Антантата, а имат и съображения да не нарушим тогавашния гръцки неутралитет) и войната се превръща в дълго и тежко окопно противостоене.

След края на военните действия генерал Златарев живее скромно. Пожален от вражите куршуми, оцелял в четири войни и много жестоки битки, той загива при атентата в църквата „Света Неделя", а думите му „Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем" продължават да кънтят през времето като забравен завет. Нека помним.

От фейсбук