ОТЧЕТ

МИЛИ ПРИЯТЕЛИ

В последните дни публикувах няколко неща тук, в универсалния, вселенски фейсбук, зоната на свободата, където свобода може да търсиш със свещ при много нисък процент вероятност за намиране.

Три от тези публикации бяха картини - дори може би - четири. Тези картини бяха рисувани на ръба на комерсиалното, но всъщност - отвъд ръба - в територията на сериозното, търсещо и мислено изкуство. Повярвайте - познанията ми върху историята и теорията на изобразителното изкуство не са съвсем малки, чета, мисля и дискутирам върху тези проблеми вече почти петдесет години. Когато някой приятел, който пише под моя публикация на картина "задобряваш" ми става смешно и почти тъжно - самата дума е от някакъв детински, при това отдавна пресъхнал жаргон, и освен това е някак твърде семпла и неподходяща за разговори за изкуството. "Задобряваш" или "ставаш все по-добър" може добре да се използат, когато става въпрос за аматьорска игра на тенис на маса или правене на палачинки. Аз имах сегашната сръчност и умение в рисуването на "действителността" или по-скоро - в рисуването "както трябва" още на 15 годишна възраст. Оттогава просто експериментирам в извънредно много и различни посоки, от вулгарното комерсиално изкуство (което обаче аз съм осмислял като експеримент в областта на т.нар. поп-арт) до абстрактния експресионизъм, от импресионизма и поантилизма до поетичния натурализъм на прерафаелитите (Данте Габриел Росети, Джон Миле).

Да "изградиш свой собствен стил и почерк" е едно клише, извънредно зловредно, според мен, и то произтича, според моите внимателни анализи, от един т.нар. от мен "маркетингов опортюнизъм" - просто казано - художниците (а и писателите, поетите и т.н.) си намират един "разпознаваем" начин на работа, един тесен, стеснен и ограничаващ маниер, едно отличаващо се от другите с някакъв дребен трик съчетание на линии и цветове. И карат само в този маниер до края на живота си, за да бъдат "уникални" и "разпознаваеми" - и двете думи са думи от културата на моловете, не на Лувъра и Прадо, извинете. Тоест - те имитират търговските марки, подобно на кока кола или мерцедес бенц, те - вместо непрекъснато да се менят, да търсят и да експериментират в различни посоки - маркетингово се придържат към своето "уникално" лого и визия.

Та така. Това по въпроса за задобряването. Просто аз всеки ден съм нов човек и всеки ден с ново вдъхновение "измислям" какъв подход да избере този нов човек в рисуването. Мога да си карам по един и същи начин, който се е харесал вече веднъж на публиката, но за мен това е глупаво и унизително

Но да се върна на постовете. Започнах от тях.

Три четири, да ги наречем "сериозни" картини. Един пост за благотворителната изложба на едно момиче със сериозни двигателни проблеми, живеещо "на количка". И накрая - една пошловата, цинична, саркастична и малко безвкусна шега, дори - подигравка - със състоянието на новия литературен пазар и покрай това - с вкусовете на т.нар. "хората".

Тази шега представляваше снимка-монтаж - мой портрет с голямата ми прошарена брада, монтиран върху скромното крехко тяло на Венета Райкова, с нейна книга в ръка, прегърнат от известна плеймейтка (или нещо подобно) и с надпис: Ето така ще завладея българския литературен пазар (или нещо подобно). И ето какво се получи.

Трите картини получиха малко одобрения и почти никакви коментари. Може би защото бяха именно "сериозни".

Текстът за благотворителната изложба на момичето с инвалидната количка - почти никакви харесвания и коментари. И накрая - мизерно-саркастичната, сеиро-джумбушна снимка-монтаж с плеймейтката - тя събра сама толкова харесвания и коментари, колкото другите публикации, взети заедно. Или поне доста повече от всяка една от тях.

И ето - питам се, а питам и вас: дали фейсбук, по "машинен" или "софтуерен" път, не "изтиква" назад в стрийма сериозните, мислени или поне умни публикации, изтиква назад такива публикации, които не са пълна тъпанарщина и пошлост, кич и безвкусица? И напротив - изтиква напред, навира в очите на "общността" най-пошлите, тъпи и кичозни, сладникави и малоумни публикации (от стихотворения до кратки сентенции) и те така получават най-много харесвания и популярност...?

Или просто вкусът на т.нар. "хора" е деградирал дотолкова, че единственото, което ти иде да направиш, е да се хванеш за главата и да побегнеш с писъци?

Ето такива неща ме занимават напоследък.

*От фейсбук