Дадохме сигнал към нашето настояще. Обединени, можем да постигнем много, каза внукът му цар Симеон II

Тленните останки на цар Фердинанд се върнаха в България благодарение на усилията на много хора. Това е сигнал към нашето настояще. Но най-вече да гледаме към бъдещето, защото, ако нямаме представа за миналото, напред не може много да се очаква. Да се надяваме, че това ще има положителен ефект, от който се нуждаем всички. Обединени, можем да постигнем много.

Така с вълнение в гласа цар Симеон II коментира завръщането на тленните останки на дядо му в България.

106 г. след като абдикира от българския престол и напуска страната и 76 г. след смъртта си в Кобург, цар Фердинанд се прибра постмортем в България, за да намери последен покой в криптата на двореца “Врана”, построен от него в началото на миналия век като дом на владетелите от Третото българско царство. А повече от три часа внукът му и последен български цар - Симеон II, лично приемаше почитта на всеки, пожелал да си вземе последно сбогом с Фердинанд - от политици до редови граждани.

Ковчегът с балсамираното тяло на монарха, провъзгласил независимостта на България през 1908 г., бе докаран с военен самолет “Спартан” и на правителствения терминал на летище “София” бе посрещнат от почетна гвардия. Там бяха проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов - директор на фонд “Цар Борис III и царица Йоана”, които като пълномощници на царското семейство водиха преговори с германските власти и българската администрация по

цялата операция, продължила над 6 месеца

Също и отец Николай Георгиев, предстоятел на митрополитския храм “Св. Неделя” в София и ефимерий на православния параклис в царския дворец.

С траурна кола от летището ковчегът стигна портала на парка към двореца “Врана”, където го очакваше лития, водена от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на овдовялата Софийска митрополия и свещеници.

След катафалката по алеята вървяха представители на царското семейство, главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, евродепутатите Андрей Ковачев и Андрей Новаков и десетки предани на царя мъже в черни костюми. По пътя бе прекадено от отец Ярослав Бабик от Ордена на малките братя капуцини в енорията “Св. Йосиф”, към която като вярващ католик се е числял и цар Фердинанд.

Сред гостите се забелязваха и официални лица - парламентарните шефове Росен Желязков и проф. Огнян Герджиков, бившият държавен глава Росен Плевнелиев, кметът на София Васил Терзиев, депутати, министри, шефовете на БАН и други обществени организации, университетски преподаватели и др. Из множеството правеше впечатление присъствието на голям брой млади хора, дошли да отдадат почит на покойния цар.

Когато наближи двореца, процесията спря, а ковчегът бе поет на раменете на гвардейци. През военен шпалир те го отнесоха пред парадния вход на “Врана”, където бе излязъл цар Симеон II.

Гвардейският оркестър изсвири “Шуми Марица”

- първия български химн. Ковчегът бе внесен по парадните стълби и поставен за поклонение в централното фоайе. Пред него на възглавници от червено кадифе със златни ширити бяха положени фелдмаршалският жезъл на цар Фердинанд и всичките му ордени и медали.

Със Симеон II на ритуала бяха царица Маргарита,

князете Кирил и Константин-Асен и княгиня Калина

с Китин Муньос и сина им Симеон-Хасан. Те бяха придружени от митрополит Антоний и православните духовници, от архиепископ Лучано Суриани, апостолически нунций в България, заедно с католическите епископи Румен Станев и Христо Пройков и католически свещеници.

Хорът на патриаршеската катедрала “Св. Ал. Невски” запя “Вечная памят” от балконите.

Поотделно представителите на БПЦ и на Римокатолическата църква казаха молитви за вечен покой. Монсеньор Суриани го направи на италиански, а след това произнесе и “Отче наш” на български.

След кратката официална церемония, събралото се гражданство се нареди на дълга опашка, за да отдаде последна почит на най-дълго управлявалия владетел от Третото българско царство.

Това не е опит за реабилитация на цар Фердинанд, а показва почитта на България към неин държавен глава, обясни проф. Петър Стоянович и призова историята да бъде оставена на историците, които не играят ролята на съд, а работят с фактите. Допълни, че една личност не трябва да се оценява само в черно и бяло, а 6 военни години по време на управлението на Фердинанд не могат да зачеркнат извършеното за модернизацията на държавата през останалите 25 г.

В четвъртък ковчегът на Фердинанд ще бъде положен в специално изработен саркофаг от червен мрамор в криптата под параклиса на “Врана”. Той е изработен по дизайн на доц. Ивайло Шалафов.

Също в червен саркофаг тленните останки на цар Фердинанд почиваха и в криптата на църквата “Свети Августин” в Кобург. Германските власти обаче пожелали да го запазят в знак на почит към монарха, разказа самият Симеон II.

Цар Симеон II: Дай боже това да е символ на единение на българската нация

“Благодарен съм за това, което става, защото е за нашата история, за България. Дай боже това да е символ на единение на българската нация. Фактът, че зачитате историята, е много важен, след това се надгражда и се придобива самочувствие и въобще на патриотични моменти.” Това заяви цар Симеон II пред журналисти, след като се поклони пред тленните останки на дядо си цар Фердинанд. “Благодаря на Господа, че съм доживял този момент, защото и това не беше сигурно и ясно”, с типичното си чувство за хумор каза той.

Това показва, че си уважаваме миналото и признаваме и зачитаме заслугите на бившите си владетели, допълни той. Симеон напомни, че именно цар Фердинанд е създал “Врана” и всичко около нея, затова мястото му е тук, в семейната крипта. “Тук вече почива нашият Кардам и да си е вовеки веков тука”, допълни царят. И обясни, че тленните останки на баба му Мария Луиза ще си останат в Пловдив, както и сърцето на цар Борис ще си остане в Рилския манастир. “Не съм много за местене на покойниците, но в този момент така беше справедливо и право да почива тук като основател на всичко”, допълни царят.

Росен Плевнелиев: Той заслужава да получи своята обективна оценка

Това е моментът, в който осъзнаваме, че България показва уважение към лидерите независимо дали с техните успехи или неуспехи. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който уважи траурната церемония.

“Нека никога не забравяме, че в началото на инсталирания от Съветския съюз комунистически режим в България гробът на цар Борис III беше тежко поруган, а костите бяха разхвърляни някъде по деретата около Рилския манастир. Това е обратното, на което една интелигентна и уважаваща себе си нация трябва да прави”, допълни той. Плевнелиев определи връщането на тленните останки на Фердинанд като “европейски, демократичен, хуманистичен и чисто човешки подход към нашата история”.

“Цар Фердинанд заслужава да получи своята обективна оценка, защото истината е, че не едно и две поколения български политици се обясняваха на негов гръб за една или друга национална катастрофа, много хора си измиха ръцете навремето, за да не носят своята отговорност и не само той е човекът, който трябва да носи отговорността. Решенията са били колективни, те са документирани. Апелът ми към всички е да се поучим от историята, да я пазим и да се отнасяме с достойнство и уважение към нашите лидери”, коментира още Плевнелиев.

Като най-силна черта на Фердинанд той посочи “неговата смелост да се противопоставя на волята и на руския император, и на другите Велики сили, и в крайна сметка да допринесе решително за българското съединение”.