Една от най-впечатляващите траурни церемонии изобщо в българската история безспорно е на сина на Фердинанд – цар Борис III. През август 1943 г., въпреки войната, и мало, и голямо с искрена скръб се мъчи да отдаде почит на владетеля си по всякакъв начин.

Обичан от народа си приживе, покойният владетел наистина е изпратен до Рилския манастир от разплакани тълпи. Въпреки горещото си желание

баща му в този

момент е болен

и затова не е могъл да дойде в България и да се сбогува с него.

Но ако искаме да знаем как би трябвало да протече церемонията по погребението на Фердинанд, може би по-близо е бил ритуалът, извършен за упокой на първата му съпруга – Мария Луиза. Ненапразно в тази връзка мнозина се питат защо в крайна сметка монархът не беше погребан до нея в катедралата "Свети Лудвиг" в Пловдив?

Освен че част от

церемонията е запечатана

на филмова лента,

са запазени и описания от епохата, които говорят за наистина изключително тържествената процесия, състояла се на 27 януари 1899 г. в София. За погребението на първата българска княгиня прекрасно свидетелство ни е оставил д-р Алфред Рудолф, чешки юрист, който има големи заслуги за възраждането на страната ни след Освобождението.

След като се спира до най-малка подробност какво е предвиждал протоколът, той предава и неповторимата атмосфера на тъжното събитие от края на 19. век.

"Още рано сутринта на 25 януари 1899 г. из софийските улици всичко бе живо - пише чужденецът. - Многобройни работници довършваха декорациите по разните площади и по главните улици на столицата, която сега, за жалост, се обличаше в траур, а преди 6 години слагаше сватбени накити. Триумфалните арки, величествените стълбове, от върховете на които при дохождането на княгинята се развяваха народни знамена, сега бяха накичени с черни платове; в ням шпалир или на редици стоеше същият народ, който преди 6 години пълнеше шумно същите тези улици и поздравяваше с такова горещо възхищение своята княгиня... Така София, която щеше да съпровожда обожаемата си княгиня до последното й жилище, се облече с печални, но някак красиви дрехи."

По натам разказът продължава как на Александровския площад са поставени стълбове с Пармските гербове, украсени с гирлянди и преплетени с черни платове. При входа на търговската улица е построена внушителна арка, траурно украсена с гербовете на Кобургготския дом, между които личали първите букви от името на княгинята – М. Л. Подобни арки са издигнати и на Лъвов мост, бул. "Дондуков", ул. "Лавеле", тогавашната улица "Витошка" и по множество стълбове,

на които се развяват

траурни флагове

Допълнително при тръгването на погребалното шествие навсякъде уличните фенери са запалени и обвити с черен тюл. Отделно търговците и занаятчиите били украсили своите къщи и магазини за случая "най-изкусно". По траурните арки и обелиски също са запалени фенери. В 8 ч. сутринта войската прави дълъг шпалир от двореца до католическата катедрала "Свети Йосиф", а зад нея се натиска огромно множество народ. Малко по-късно в палата пристига и католическото духовенство. Там се събират и специалните пратеници и дипломатическото тяло. На церемонията присъстват ръководителите на всички важни институции в държавата – членовете на Министерския съвет, председателите и подпредседателите на Народното събрание, столичният кмет с градските съветници, директорът на Националната банка, прокурорът на касацията, ректорът на Софийския университет, председателят на Сметната палата, всички висши военни и духовни лица, множество чуждестранни гости...

Поставен е и почетен караул, а тялото на покойната княгиня пристига в покрита със стъкло погребална катафалка, теглена от 8 коня. Отделно има още три коли с по 4 коня всяка, които пренасят венците – от семейството на княгинята, от руския император, от сръбския крал Милан, от ерцхерцог Йосиф и неговата съпруга, д-р Станчев и пр.

"В 9,30 ч. се събраха представителите на различните владетели и Негово Високопреосвещенство Софийско-Пловдивският архиепископ Менини в приготвения в палата параклис, където скоро пристигна и Н.Ц.В., който водеше за ръка двамата князе – Борис и Кирил, - продължава разказа си впечатленият д-р Рудолф. – Възвишеният им баща ги доведе тук при ковчега на умрялата княгиня,

за да се разделят

навеки с нея

и да кажат последно сбогом на милата си майка, която толкова ги обичаше."

В 10 ч. 21 топовни гърмежа обявяват потеглянето на шествието, а още от сутринта бият камбаните на всички черкви в столицата. Под траурната музика на лейбгвардейския полк пищната процесия се отправя по бул. "Дондуков" до площада "Свети Крал" (дн. пл. "Света Неделя" – бел. ред.), където спира, за да бъде посрещната от българското духовенство начело с Търновския митрополит Климент, съпровождан от Софийския митрополит Партений. След това кортежът продължава на запад по ул. "Клементинска" (дн. бул. "Александър Стамболийски"), откъдето завива надясно по "Лавеле", на която се намирала старата конкатедрала "Свети Йосиф". Там идва кулминацията – под песните на църковни хорове и събралата се хилядна тълпа от оплаквачи.

"Това бе действително момент, който покъртва човека, момент, който никога не може да се забрави – пише с възторг чехът. – Може да се каже, че небето сякаш се проясни и разтвори своите райски врати за умрялата княгиня. И въпреки че Витоша беше покрита със зимната си бяла одежда, слънцето разпръсна топлите си лъчи тъкмо в този момент."

Князът лично заедно със своите сановници поема на ръце ковчега и го внася в катедралата.

Там след военните почести на входа католическото духовенство поема черковния обред, а след приключването му има свободен вход за гражданите, желаещи да се простят със своята княгиня.

"Трябва да се признае и това, че през целия ден беше запазен много добър порядък при тази необикновена навалица от хора, нещо, което би могло да послужи за пример на мнозина  западноевропейски градове", пише в заключение д-р Рудолф. Впоследствие тленните останки на Мария Луиза също толкова тържествено са пренесени със специален вагон до Пловдив и след подобаваща служба са положени в катедралата "Свети Лудвиг", където почиват и до днес.