Най-важните елементи в Търновската конституция са си наше дело. Доказва го фактът, че първата и единствената държава, която протестира против конституцията, е тази, която ни е дала проекта - Русия

Депутатите ни са имали характер, когато са приели Търновската конституция. Сега това ни липсва

През 1879 г. се стига до размахване на столове и юмруци. Но когато се вземат важни решения, сядат на една маса, защото разбират историческата си отговорност

В Учредителното събрание не е имало хора с потури - там са хора, които знаят що е конституция, права и свободи на гражданите

- Проф. Палангурски, вие бяхте сред радетелите за връщане на тленните останки на Фердинанд и погребването им в България. Сега, когато това е в ход, не сте удовлетворен, защо?

- Фердинанд в лично качество на мен не ми е нужен. Той е държавен глава. Той е човекът, който, за добро или лошо, е водил всичките ми дядовци на война и най-вече успява да направи България независима.

Неговото място е в публичната среда. Държавата да спре да се крие, защото ги е страх нашите политици какво ще кажат за едно погребение. Това е големият български страх - че нямат то*ки да приемат нормални решения.

Всички балкански, западни и източноевропейски държави си прибраха старите владетели, погребаха ги с държавни почести. Не можем да продължаваме 13 века и половина само с един гроб на Калоян. До него в църквата “Св. 40 мъченици” трябва да сложим и Фердинанд.

Там е обявена Независимостта, открито е Учредителното събрание. Там е направена и службата по официалното приемане на Търновската конституция. Това е българската Реймска катедрала, хайде да спрем да се правим на невинни девици! Главния герой по Независимостта не смеем да го погребем на място, където има погребан български владетел! На едно място има погребани български царе и това е “Св. 40 мъченици” в Търново.

- Издадохте нова книга “Съграждането на модерна България”. Какви непознати факти около приемането на Търновската конституция и нейните създатели ще открием в нея?

- Коренът на българската държавна система е доста дълбок, защото е поставен от хора, които са искали това.

Когато отново отворих документите, разбрах, че е необходимо погледът пак да бъде отправен към онова време не заради друго, а защото май не сме чели както трябва. Или сме чели политически пристрастно, или сме се опитвали да изтъкваме едни или други неща, които са се случвали, а не реалната ситуация.

За мен най-голямата изненада беше, че ние, българите, въобще не сме онова, което много хора смятат - група хора, които са събрани под диригентската палка на Великите сили, и в частност на Русия, и тези дирижирани наши народни представители са направили нещо, което им е подадено. Напротив, най-важните елементи в конституцията са си наше дело. Доказва го фактът, че първата и единствената държава, която протестира против конституцията, е тази, която ни е дала проекта - Русия.

Това показва доколко е успял нашият саморасъл тогава политически елит да постигне онова, което смята, защото идеята за всеобщо избирателно право, за правото на сдружение, правото на гражданство действително взривява руското външно министерство. Другите Велики сили наблюдават спокойно, без такива терзания. Четири пъти се налага самият руски император да се намесва в българските дела, като се обръща опосредствено към българските депутати да започнат работа в събранието, да прекратят общонародните дебати, да започнат изработване на конституцията, да изберат княз.

И руските дипломати, и западноевропейските са изправени на нокти дали българите няма да си тръгнат и да зарежат Берлинския договор, както се казва - като Марко на Косово поле, за да постигнат своята цел. А тя е тотално преразглеждане на договора и създаването на предпоставки за съединение с Източна Румелия.

Няма случай, когато императорът на една държава за по-малко от 40 дни 4 пъти да се обръща индиректно към депутатите на един освободен от него народ да ги помоли да завършат онова, което той е предначертал на Берлинския конгрес.

Това показва, че тук депутатите имат характер. Имали сме нещо, което в момента нямаме - липсват ни характери.

Вече имаме 50 парламентарни избора и 7 велики - значи 57-и избирателен мандат в тези 145 г., които държавата пропусна да чества тази година. Изведнъж се оказва, че ние успяваме да оцеляваме. Но във всякаква кризисна ситуация винаги се обръщаме към конституционния ред и устройство.

- Понеже правите препратки към съвремието, какво ще кажете за направените конституционни промени?

- По идеите на нашите учредители - главно на либералите, парламентът трябва да бъде действащ орган и да бъде постоянно контролиращ. В момента докрай се докараха идеите на нашите възрожденци парламентът да има първостепенна роля.

Друг е въпросът, че с идеята, че няма да има прекъсване на мандата на парламента, съществува възможност той да започне да играе ролята на предизборно студио. Това е единственото ми опасение. Както виждате, драмите в началото кой ще бъде министър-председател, какво ще се прави, бяха ненужни. Нещата станаха. Има си и правителство, и контролиращ парламент. Няма криза. Дали Конституционният съд ще приеме, че това е съобразно конституцията, е друга тема, което пак доказва тезата ми, че колкото и да сме във вечна криза, системите функционират.

- Имало ли е в началото на съвременната българска държавност “домова книга” (по президента - б.а.), от която е трябвало да се избира премиер?

- Когато се говори в Учредителното събрание, има две възможности - князът или мнозинството в парламента да посочва министър-председателя. На първото заседание се избира председател на парламента, който води преговорите с монарха за министърпредседателския пост.

Макар че малко по-късно се видоизменят нещата - министър-председателят първо се назначава. Той прави избор и, получава мнозинство в парламента. Но винаги, с малки изключения при т.нар. режим на пълномощията, МС се базира на мнозинството в парламента. Така че още от Първото народно събрание проблемът е кой контролира изпълнителната власт. В българските условия това е парламентът, това ни е традицията за добро или за лошо. Между другото, тогава, когато няма парламентарен контрол, обикновено я докарваме до катастрофа.

- Каква е ролята на нотабилите в тази съдбовна 1879-а?

- За тези 365 дни на 1879 г. се оформят основните институции. Първо - рамката, което е конституцията, второ - държавен глава, трето - правителство, и четвърто - парламент.

На Коледа през 1879 г. всички тези институции ги има. А съграждането продължава до днес. Модерната визия за историческа национална държава върви през постоянна промяна и трябва просто да свикнем с това, че не може да има закостенели конструкции, които да издържат безкрайно време, както беше при тоталитаризма.

Конституцията е общественият договор. През 1879 г. сключваме първия обществен договор. За голяма изненада това понятие се използва от учредителите. И естественото право и избор, което е от американската конституция, също се споменава в протоколите, с което успяваме да покажем, че сме част от модерното време.

Никаква трагедия няма, че се опитваме да променяме параметрите на този обществен договор. Промените означават, че се следи общественият пулс. Че може да се направят груби посегателства срещу нормалността, и това го има. Но нашият управленски елит си е такъв, какъвто е народът.

- Какви са били първите ни депутати? Чели сме, че са влезли с потурите и цървулите.

- Хиляди пъти обяснявам и никой не иска да ми повярва, че в Учредителното събрание хора с потури няма. Колкото и да е изненадващо за мнозинството, това са хора, които знаят що е то конституция, що е това права и свободи на гражданите.

Сами по себе си едва ли повече от 15 души от тях могат да напишат член в конституцията в чисто юридически смисъл, но всички са подписвали документи за възстановяване на българската държавност, т.е. знаят тези проблеми. Чели са вестниците, писали са подобни текстове, а и в крайна сметка всички имат цел да правят модерна държава.

XIX век е векът на демократичните конституции. Нашите хора няма как да бъдат по-различни. Никой от тях не е чел тежките книги на западноевропейските философи, но 3/4 от нашите учредители са били в емиграция, работили са в други държави и много добре знаят за какво става въпрос.

Всъщност нашите хора са бесни на руснаците, че им предлагат по-консервативна конституция от сръбската. Както дядо Славейков казва: “Ама тая конституция по-лоша от турската!”.

Смятат, че ако протестират срещу Берлинския договор и не го спазят, ще предизвикат Великите сили да го преразгледат. Налага се всички чужди представители да им обяснят, че това не е възможно.

Много хора не знаят, че дори през нощта срещу 10 февруари Дондуков-Корсаков събира най-видните първенци от кръчмите и ги моли да влязат на сутринта да открият събранието, иначе има опасност от провал на българската идея.

Казва им го: “Не изпълните ли договора, следва окупация и европейска намеса”.

- В 1879-а се провеждат 3 вида избори, разкажете за технологията им.

- Докато руснаците са тук, използват принципа на двустепенните избори. На всеки 50 къщи избират по един гласен. Тези гласни, които в един окръг са 250 души, се събират в околийския център и те избират. Изборите за Учредителното събрание и изборите за княз се провеждат по тази система.

Изборите за Първото обикновено събрание са по системата на директното гласоподаване - т.е. по избирателен списък. Няма провалени избори, на всеки кмет е указано какво трябва да напише. Нужно било да отбележи годините на раждане, защото, ако бъде избран, а няма 30 г., не трябва да бъде депутат. Онази административна система, която българите сме направили през Възраждането, няма проблем с избирателния процес.

В Първото събрание има само едни несъстояли се избори в Севлиевски окръг, но там съдът се е намесил.

- А дали и това е легенда - гласували са с бобени и царевични зърна.

- Гласували са с бюлетини, всеки си я е носил. Ако са неграмотни, някой им я пише. Всъщност в България бюлетините се пишат до началото на XX век. Всеки си отива с бюлетината до изборната урна. Никой не се опитва да крие за кого ще гласува. Факт е, че всички грамотни в едно село пишат бюлетини, но това е друга тема.

А тази прословута история със царевичните и бобените зърна сменя белите и черните топчета от една римска система за гласуване, както в американския Сенат до денднешен гласуват. Това е за изборите за Първото събрание, след това се работи само с бюлетини.

- А имало ли е скандали в Учредителното събрание?

- От учредителите ги има. Има 3 критични момента, които стенографските дневници премълчават. Те преразказват нещата. Бях изненадан, като видях някои други документи, които свидетелстват, че поне в 3 от заседанията се стига до размахване на столове. А в такива моменти има и разменяне на юмруци.

Един дядо Славейков се оказва два пъти свалян от парламентарната трибуна чрез доста остра реакция от страна на слушателите, което в дневниците е замазано. Това е един жив организъм, в който не са спали. Те имат едно предимство, защото парламентарният бюфет е на долния етаж в конака. Властта се е погрижила да бъдат и нахранени, виното им е осигурено.

За мен голямата изненада беше, че когато се вземат много важни решения, примерно изборът на княз дали да бъде само с акламации, т.е. да не се допуска скандал, че има противници, се разбират. Вчерашните, дето са се били, сядат на една маса. В тези моменти те разбират историческата си отговорност.

- Какви са митовете, които са ни налагани по отношение на княза?

- Основният е, че князът е едва ли не някаква пионка. Той идва с голямо нежелание, но няма как да откаже на руския император по семейни причини и както сам той казва: “Другиго нямаше да приемат във Виена и Берлин за български владетел освен мен”.

Александър I има едно много добро предимство - млад, образован, интелигентен. Но младостта му се явява и лошо качество, което го хвърля без опит в едни балкански нрави.

Тези хора, оцелели в системата на Османската империя, трудно могат да бъдат сложени само като декоративен елемент. Батенберг, докато го разбере, се налага след Съединението самата Русия да го гони насилствено от престола. Но малко са българските владетели, които са направили толкова много. Грешки колкото искате, но е достатъчно Съединението. Той свърши 1/2 от задачите, стоящи пред България, и то само за 5 г. И е единственият български владетел, водил победоносна армия.