Леонардо да Винчи, Алън Тюринг, Сам Алтман - заклеймените новатори, на които винаги ще се възхищаваме

Може да звучи еретично и да разпали нов мощен хейт, но ако Леонардо да Винчи бе наш съвременник, той вероятно щеше да изглежда като победителя от „Евровизия" Немо. Независимо дали ни се иска или не, дали го одобряваме или не, но сред хората с различна сексуална ориентация има удивителни личности, преобърнали хода на историята и направили повече за вида Homo sapiens, отколкото милиони от онези, които ги заклеймяват или дискриминират.

Разбира се, тази истина е супернеудобна за мнозина, но никой не може да отрече заслугите на Леонардо да Винчи за съхранението на знанията на човечеството, за изобразяването им по достъпен начин и походът му отвъд тях – с новаторски проучвания в много нови и неизследвани територии на науката.

В личния си живот обаче този безкрайно удивителен енциклопедичен ум бил особняк.

Историкът Уолтър Айзъксън, който се е запознал с всички тетрадки и записки в архива на гения, отбелязва, че той се е обличал в пъстри дрехи, често в розово, разхождал се e по улиците в приповдигнато настроение, тананикал си e и спрямо по-младите мъже и учениците си e имал доста фриволно поведение.

Айзъксън се позовава на архивни единици, според които Леонардо бил такъв „експериментатор" и в живота, че през 1476 г. е арестуван и обвинен в содомия.

Историкът, запознал се с хиляди страници от живота на Леонардо, описва талантливия изобретател и творец като „гей, вегетарианец, рисуващ с лявата ръка, лесно разсейващ се и на моменти еретик".

„Той бе романтично и сексуално привлечен от мъже и за разлика от Микеланджело изглеждаше, че няма проблем с това", отбелязва Айзъксън. Според него той не е правил абсолютно никакви усилия да се прикрива, напротив, било публично известно, че поддържал връзки с много красиви младежи.

В някакъв момент владетелят на Болоня така се възмутил от арогантното поведение на Леонардо, че писал до покровителя му Лоренцо де Медичи да предприеме мерки срещу любовника на Леонардо, който взел дори неговото име – Пауло де Леонардо де Винчи да Фиренце.

Медичи очевидно не е имал някакъв особен избор и прогонил Пауло далеч от Флоренция заради „злия живот, който е водел там".

Вторият арест на Леонардо е заради живота с четирима мъже, но според историка престоят му зад решетките не продължил повече от един ден. Причината е, че гениалният Леонардо е бил твърде ценен и талантлив и покровителите му не желаели да се лишат от уменията му. А те, както е известно, били невероятни и дори днес предизвикват главоблъсканици на какво се дължи тази необичайна прозорливост, с която надниквал далеч напред във времето.

Неслучайно Леонардо да Винчи е човекът, създал първия 3D атлас на мозъка, като инжектирал в него нагорещен восък, след което направил срез, за да разгадае структурата му. Още тогава задавал такива въпроси, че дори днес някои невролози смятат, че отговорите им ще се търсят през следващите няколко века.

Сред най-известните му открития са летателните апарати, чиито принципи той изследва, докато изучава полета и анатомията на птиците. Още тогава Леонардо отбелязва, че независимо дали човек лежи хоризонтално, или е в изправено положение, той би управлявал машините с помощта на педали и лостове, добавяйки значителна физическа сила, за да се издигне и да остане във въздуха.

Художникът създава и дизайна за спиралния въздушен винт, който според мнозина предхожда изобретяването на хеликоптера. Идеята на ренесансовия феномен била „острието" да „пробива" въздуха и да позволи на машината да се издига вертикално. Единствената му грешка била, че летящите му апарати били твърде тежки, а човешката анатомия и сила били крайно недостатъчни, за да генерират необходимата енергия за излитане.

Заедно с това Леонардо живо се интересувал от устройства, с които хората да могат да се спускат от големи височини, и в Codex Atlanticus той оставя рисунка, която много прилича на днешните парашути, но с плат и дървени пръти. 

Но освен това той конструирал първите преносими мостове, които били особено ценни придобивки за военните.

Друго негово изобретение, което много прилича на днешните танкове, е бронираната бойна машина. В Codex Arundel може да се види, че тя има възможности да атакува в обхват от 360 градуса, а войниците в нея ще са защитени с метални плочи, монтирани върху дървената конструкция. За тази технология все още вървят спорове – дали великият ренесансов творец не е знаел как да конструира зъбните колела, или се е правел, че не знае. В случая те са направени така, че са неподвижни, и мнозина смятат, че Леонардо нарочно е объркал сметките, за не създаде подобно оръдие за масови кръвопролития.

Много любопитни са и неговите костюми за гмуркане от кожа, към които са прикрепени стъклени очила и тръба от тръстика за дишане.

Но от днешна гледна точка черешката на тортата може би е „роботът", конструиран от Леонардо, който представлява механичен рицар – съоръжението представлява сложна система от зъбни колела и макари. С тях машината може да движи главата си, да размахва меч в „ръце" и дори да сяда.

От тази гледна точка различността на гения не го прави по-малко ценен за човечеството и това не може да повлияе на искреното ни възхищение от невероятния му енциклопедичен ум.

За разлика от Леонардо, един други гений с различна сексуална ориентация не е имал такава щастлива съдба. Алън Тюринг се е сблъскал челно с дискриминацията, независимо че е спасил милиони съдби. Всъщност той е човекът, който преобръща историята и съкращава с години продължителността на кръвопролитната Втора световна война. Той все още не е навършил 30 години, когато тя започва, но вече е известно, че е сред най-талантливите математици на Великобритания, мислещи „извън кутията". Когато е открита машината на нацистите за криптиране „Енигма", Тюринг е единственият, който се сеща как да разбие кода им и да разшифрова съобщенията. 

Изключителен труд, непосилен за тогавашните математици, но Тюринг със страст се бори да постигне целта в името на възпирането на фашизма. Благодарение на младежа в ръцете на Чърчил и британското разузнаване ежедневно попадали огромни масиви с данни за секретните планове на Хитлер. Именно това дало на съюзниците ключово предимство. Те знаели всяка негова крачка и дори при битката при Курск един от колегите на Тюринг в МИ6 – Ким Филби, лично изпратил разкодирана информация до Сталин с каква модификация танкове ще атакуват нацистите. Усилената им броня била сигнал руснаците да променят снарядите си и така ордите на Фюрера били отблъснати.

Въпреки невероятните му заслуги и факта, че Тюринг е бащата на съвременния изкуствен интелект, както и на теста, с който можем да разпознаем дали контактуваме с „мислеща машина", той бил брутално тормозен заради сексуалната си ориентация.

Терорът на правителствените служби стигнал дотам, че блестящият математик през 1954 г. не издържал и решил да сложи край на живота си, отравяйки се с цианид. Този благороден мъж с красив ум си отива от този свят на 41-годишна възраст и едва преди няколко години британският кабинет се извини за отношението си към него, а кралица Елизабет II го помилва посмъртно.

Сякаш щафетата от Тюринг по много интересен начин бе поета не от някого другиго, а именно от Сам Алтман, „златното момче", което даде на човечеството масовия достъп до изкуствения интелект. Макар че бе направен опит да бъде уволнен от Open AI, най-големият акционер Бил Гейтс взе нещата в свои ръце и Алтман бе върнат на поста като суперзвезда. Днес той мечтае за общия изкуствен интелект, който ще овладее досегашните знания на човечеството и дори може да надмине естествения. Въпреки че всеки ден доказва, че е бизнес-акула на световно ниво, сключвайки многомилиардни сделки, Алтман има и една друга, непозната страна. Този януари той избра да се омъжи за дългогодишния си партньор - софтуерния инженер Оливър Мълерин. И дори го взе със себе си по време на вечерята в Белия дом, давана в чест на индийския премиер Нарендра Моди.

Може би затова винаги, когато може, Алтман се старае да говори против дискриминацията и омразата срещу хора като него. „Това е толкова тъжно и жалко, но аз наистина вярвам в младостта и се чувствам окуражен за дългосрочната и дори средносрочната траектория – казва той пред Advocate.com. – Благодарен съм за цялата работа, която е свършена и продължава да се върши. Хората се трудят усилено, за да направят нещата малко по-добри и да променят общественото мнение. Това е граждански дълг и дълг към другите и към света, за да направим нещата малко по-добри, тъй като има място всички ние да участваме в това пътуване както лично, така и като общество."

На въпрос дали е доволен от пътешествието, той казва, че не знае накъде отива, но харесва това, което прави.

„Омъжих се за човек, когото обичам – казва още той. – Надявам се някой ден да имаме деца. Обичам семейството си, приятелите си... Благодарен съм, че съм там, където съм в момента."

Така стигаме до основния въпрос – кои сме ние, за да съдим хората, че са различни? И няма ли опасност един непремерен хейт, един жест да тласнат и други като Тюринг към пропастта, от която няма връщане? Днес Алтман показва, че има и друг път, в който всички сме заедно в името на едно толерантно бъдеще.