„Санта Мария Маджоре" със сигурност е място,което посещава всеки българин в Рим. Това е една от четирите главни базилики във Вечния град, но също и мястото, където през 868 г.папа Адриан II освещава донесените славянски книги в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

На стотина метра от базиликата обаче се намира манастирът, в който се предполага, че в периода от 867 до 869 г. са живели солунските братя. За това разказа и пoкойният папа Бенедикт XVI по време на общата си аудиенция на пл."Свети Петър" на 17 юни 2009 г.

Той проследи историята в Рим на светите братя, които идват през 867 г. и са приети от папа Адриан II. На специална церемония му предават донесените от тях реликви на свети Климент. Папа Адриан II си дава сметка за значението на мисията им, тъй като славянските народи биха могли да изиграят важна роля на мост , който да запази единството между християните от едната и другата страна на империята. Затова и не се поколебава да одобри великоморавската мисия на двамата братя и използването на славянски език при литургии.

Литургии на славянски се отслужват в три базилики – „Свети Петър", „Свети Андреа" и „Свети Павел".

За жалост в Рим св.Кирил се разболява тежко.Предчувствайки наближаването на смъртта, той решава да се отдаде изцяло на Бог като монах в един от гръцките манастири в Рим. Папа Бенедикт XVI казва, че „се предполага", че става въпрос за „Санта Праседе". Константин Философ приема името Кирил. След това моли брат си Методий да не изоставя великоморавската мисия и да се върне по онези земи. Умира на 14 февруари 869 г.През 870 г.брат му Методий се връща във Великоморавия.

Мненията на учените за това доколко „Санта Праседе" е наистина мястото,където са живели двамата братя в Рим, обаче се разминават.

През 2019 г. в своето изследване „Кирил и Методий в Рим и в паметта на Рим" българският професор по славянска филология Красимир Станчев (Трети Римски университет) изказа съмненията си за това, доколко двамата братя са обитавали манастира до „Санта Праседе".

Той смята, че "без да съществува никакво конкретно историческо свидетелство, през 90-те години на XX век бе маркиран като място на пребиваването, на домуването на Кирил, Методий и учениците им в Рим манастирът при базиликата „Санта Праседе", който през IX в.е бил една от големите и важни гръцки обители в Рим. Чисто логическа, умозрителна мотивировка на тази хипотеза, която не се основава на никакви документални сведения, привеждат двама професори йезуити от Папския източен институт –хърватинът Стефан Сакач (1890-1973)и словакът Михаил Лацко(1920-1982)".

Според проф. Станчев Сакач е „необяснимо категоричен в твърденията си, в които отсъствието на исторически известия е завоалирано не особено умело". Българският учен анализира и изводите на Лацко, който се изразява в условно наклонение за предположението двамата братя да са живели в „Санта Праседе".

И „независимо от предпазливостта на словашкия учен, именно Словакия стана инициатор за маркирането на тази базилика като едно от местата на Кирило-Методиевата памет в Рим.През 90-те години на XX век на външната стена на базиликата бе поставена мраморна мемориална плоча, съдържаща фигурите на двамата братя (Кирил държи свитък с глаголическата азбука) и под тях надпис на словашки и на италиански, в която се утвърждава, че „в този манастир перз годините 867-869 са живели апостолите св.Константин-Кирил и св.Методий, основоположници на старославянската литургия и писменост", пише още проф.Станчев.

Според него през изтеклите десетилетия това „място на конструирана памет придобива все по-голяма легитимност в очите на туристи и журналисти – до такава степен, че пребиваването на Константин-Кирил, Методий и учениците им там все повече се приема като исторически факт". Българският учен смята, че независимо от това, дали Кирил,Методий и учениците им са живели или не в този манастир, „за което,повтарям, няма никакви преки или косвени свидетелства в изворите", те не може да не са го посещавали и да не са се възхищавали от мозайките в „Санта Праседе", изцяло обновени от папа Паскал (817-824).

Въпросът е обаче, защо ако се касае за „конструирана памет", която се е подела от журналисти и туристи, българската научна общност не направи официално проучване и евентуално след това - опровержение на факта, че св.св.Кирил и Методий са живели две години в манастира на „Санта Праседе"? Именно този факт се предлага като истина, а не хипотеза, от самата базилика.

Не трябва ли в такъв случай да се опровергае не само текста на мраморната табела на словашкия народ, а и табелата до входната врата на базиликата, която през 1198 г. папа Инокентий III поверява на бенедектинските монаси от Валомброза? Точно тя „легитимира" на английски и италиански за хилядите туристи, посещаващи „Санта Праседе", че е „била резиденция на светите Кирил и Методий".

Ако това не е истина, не трябва ли по някакъв начин България да го оспори?