Държавният секретар Блинкен го погреба с песен

През последните десетина дни Вашингтон, Пекин и Москва най-сетне представиха пред публиката новата политическа география на света. Той отново ще е двуполюсен като в доброто старо време на студената война. Разликата е, че този път вторият полюс не е в Москва, а в Пекин, а Русия ще е неговият ядрен бодигард и суровинен васал.

В тази връзка дойде време да се приключи и с войната в Украйна. Тя и без това не върви на добре, има опасност целият украински фронт да рухне. Съпротивата на украинците беше героична, но след като светът вече се оформи и раздели, дойде време да се орежат разходите на пари, джепане и хора.

Преговорите вече се водят подмолно и тайно, но големият проблем е да се намери такава формула на мира, че и Байдън, и Путин да могат да го представят пред своята публика като успех. За Байдън това е трудна задача – каквото и да направи, Тръмп ще го изкара катастрофа. За Путин проблемът е, че след Минск 1 и 2 всяко примирие е предпоследно. По всичко личи, че силите на войната са изчерпани. Но ако утре се възстановят? Кой може да даде каквито и да било гаранции? Никой.

А за Зеленски проблемът е, че държавният секретар на САЩ му намекна да прави избори и да мисли за мир. Критиците му твърдят, че след 20 май вече е нелегитимен, мандатът му изтече. Докато пристигнат очакваните F-16, фронтът може да се разпадне от само себе си и да стане като в Грузия през 2008 година. И после - като със Саакашвили. Какво толкова се случи през последните дни ли?

Първо, китайският президент Си Дзинпин завъртя едно турне из Европа. Главният му бизнес беше в Унгария и Сърбия, а с Макрон се срещна за алиби. После Си се върна в Пекин, за да посрещне Путин, където двамата се разбраха да възродят братската дружба и да правят скомина на Вашингтон. Казвам го леко небрежно, за да не измъчвам читателя с официалните комюникета, но в тях виждаме принципите на един нов геополитически съюз, който вдига барикада срещу американската хегемония.

Досега чак такива братски дружби и противопоставяне на Запада в комюникетата на двете свръхдържави не е имало освен по времето на Сталин и Мао. Тогава обаче Мао обяви СССР за “по-голям брат”, докато сега е обратното - Русия е малката сестричка, забъркана в тежък развод с чупене на чаши и чинии.

Русия няма къде да отиде – дроновете не могат да летят без микропроцесори, а 80 на сто от руските микропроцесори идват от Китай. Най-голямата суровинна база в света вече е резервирана за най-голямата промишлена база в света. Има логика, нали?

Вашингтон наказа приятелството на Путин и Си с такива мита върху китайските стоки, че митът за свободната търговия вече е в кошчето.

Например китайските електромобили ще се облагат със 100 процента данък. Подобни такси ще има и за фотоволтаиците, батериите - всичко свързано със Зелената сделка.

Това е свиреп удар срещу Пекин, който тотално доминира в зелените технологии. Тъкмо започва да строи заводи в Мексико за американския пазар – и удар под пояса. Както е тръгнало, Пекин май ще прехвърли тези заводи в Унгария и Сърбия, а САЩ ще наредят на ЕС да попречи и ще бъдем свидетели на още интересни събития.

Така че ако някой се кани да купува китайски електромобил, сега е моментът. Утре може да поскъпнат двойно. Преди 25 години Западът налагаше премахване на митата, а Китай се дърпаше. Сега Западът слага тежки мита, а Китай призовава за свободна търговия и глобализация.

Може да се каже, че митът за свободната търговия вече е официално погребан.

В новия свят ще господстват протекционизмът и държавният дирижизъм, които допреди десетина години уж бяха табу, изживелица.

Според знаменитото есе на Фукуяма за “края на историята” човечеството вече няма да има нужда от война, защото няма да има нужда и от държава. А според публициста на глобализацията държави, в които има верига ресторанти “Макдонълдс”, не воюват помежду си. Оказа се обаче, че не само воюват, но и конфискуват цялата верига. Очевидно краят на историята умря.

Точно в 12 без 5 преди края на историята държавният секретар на САЩ Блинкен посети Китай, срещна се със Си Дзинпин, скара му се и го предупреди. Сгълча го за непазарните политики и практики, за ерозията на демокрацията в Хонконг, за репресиите срещу уйгурите и най-вече за факта, че Пекин подкрепя руската военна промишленост, с което подкопава европейската и трансатлантическата сигурност. И вместо да си вземе бележка, само няколко дни по-късно Си се прегърна с Путин.

В същото време човешката совалка Блинкен се появи в Киев и по всичко личи, че вече трябва да мисли за мир. Но мирът няма да е красив, ще наподобява положението в Северна Корея.

Освен това Блинкен се изяви като роккитарист и певец. По дънки и с разкопчана риза държавният секретар изпълни парчето Keep On Rocking In The Free World, което, честно казано, не знам как да преведа на български хем точно, хем елегантно. Буквално би трябвало да е “Продължавайте да се клатите в свободния свят”, но по смисъл е нещо като “Продължавайте да рокясвате в свободния свят”. Само че заради това “рокясвайте” един конституционен съдия може да ме обеси. Не върви и “да танцувате рок”, нито “да свирите рок”. Затова може би най-добрият превод е “Продължавайте да се кефите на свободния свят”.

Сега всеки знае английски, но не всеки го разбира в хевиизпълнение и слава богу. Защото тази песен на Нийл Йънг всъщност е протест срещу Америка по времето на Рейгън и Джордж Буш-старши, т.е. когато вече лъснаха социалните последици от неолибералната политика.

Текстът върви примерно така:

“Има цветове на улицата,/ червено, бяло и синьо, / хората си влачат краката,/ хората спят в обувките си./ На пътя отпред има предупредителен знак./ Много хора казват, че ще сме по-добре мъртви./ Не се усещам като дявола, но знам, че за тях съм такъв./ Така че се опитвам да го забравя, както мога…”

И после идва припевът: “Продължавайте да се кефите в свободния свят”.

Мноооого странна песен за точно този певец в точно този момент и на това място – в киевско мазе, където дрон не може да удари. Впрочем такава опасност няма, защото обикновено при визитите на видни западни политици руснаците спират обстрела.

По-нататък в песента се разказва как някаква жена си изхвърля новороденото бебе в боклукчийската кофа и то, горкото, никога няма да може да ходи на училище и да изпита любов, и така нататък – все мрачни, потискащи картини. По-добре да беше изпял нещо като All You Need Is Love (“Всичко, което ти трябва е любов”) на бийтълсите или добре познатата, но погрешно разбрана у нас Let It Be, което значи нещо като карай да върви, примири се, бъди търпелив и нещата ще се оправят от само себе си.

Нещата ще се оправят от само себе си, но севернокорейската граница ще мине през Украйна, през Европа и през сърцето на България.