Oттеглянето на папатa е новина, която Джанлуиджи Нуци, авторът на книгата със скандални разкрития „Негово Светейшество. Тайните документи на Бенедикт XVI", все още не може да асимилира.
Мнозина виждат в превърналата се в бестселър творба, публикувана през май 2012 г., една от причините, довели до сегашното решение на Светия отец.
Именно чрез нея зейна не само колко корупция, но и колко предатели заобикалят папата от всички страни и на всички нива. Предоставяйки на Нуци фотокопия на стотици лични документи и писма от бюрото на Рацингер „за доброто на Църквата и за да помогне на папата" бившият му иконом Паоло Габриеле в същото време предаде доверието му.
Габриеле беше осъден от Ватиканския съд на 18 месеца затвор за кражбата на документите, но впоследствие папата го помилва.
Според Джанлуиджи Нуци икономът е искал с жеста си да покаже какво става вътре в Църквата, за да се преодолеят проблемите, причиняващи застоя в Курията (органът, чрез който папата управлява Католическата църква и Ватикана.
За да разкрие тъмните страни на Ватикана - от скандалите в банката му до интригите за власт и преплитането на интересите му с тези на италианското правителство, Нуци месеци наред се среща с иконома, когото описва като уплашен от случващото се.
„Боя се, че папата няма сили да преодолее тези конфликти и да изгони търговците от храма", казва бившият иконом на Нуци. Габриеле предоставя и документи на личния секретар на папата Георг Генсвайн. Месеци наред Нуци ходи непрекъснато с флашка на врата си, в която събира цялата информация, която му предават на тайно място.
В действителност журналистът от в. „Либеро", който води и предаването „Недосегаемите" по телевизия „Ла Сетте", вади на показ лични тайни на папата, след като вече е публикувал преди това книгата си „Ватикана А.Д."
В първата си творба на базата на много документи Нуци разкрива как през Института за религиозни дела (Банката на Ватикана) се изпират подкупи за милиони на групировката „Енимонт". И ако първата книга не води до реакции от страна на Ватикана, то „Негово Светейшество" предизвиква истински земетръс в него, защото вдига тотално завесата от финансови и политически сделки, внимателно скривани и покривани години наред.

-Kакво според вас доведе до оттеглянето на папата - слабостта му като човек или пък хората, които го заобикалят?
- Мисля, че решаваща се оказа най-вече умората му. Свидетели сме на големия отлив на вярващи от Католическата църква по света, както и на огромния спад на финансови оферти за Църквата. Папата изпитва трудности да държи Църквата обединена, както и различните „души" и движения вътре в нея под формата на „Опус Дей", „Комунионе е Либерационе" и др. Освен това папата има проблем с римската Курия, която не успя да реформира.
- А защо не успя с цялата власт, която притежава?
- Защото в случая става въпрос за наслагване на най-различни интереси, които открай време са влияели върху реформата и прозрачността, присъствали иначе винаги в речите и обръщенията на папата.
- Ако искаше, Светият отец можеше да промени нещата...
- Между това, което желаеш и онова, което правиш, не винаги има съответствие. Човек се надява със сърцето си, но върви с краката си. Така че невинаги успява.
- С книгите си разкрихте някои от раните на Църквата.
- Нищо не съм разкрил. Аз само намерих някои документи.
- Но именно чрез тях разказахте за слабите места на Църквата, за които никой извън нея не знаеше.
- Просто разказах за тях. Дори папата е понякога този, който разказва за тях. Той самият направи много тежки и сериозни декларации, когато се отказа от понтификата. Спомнете си как говори за разделението и за индивидиуализмите в Църквата.
- Може ли да се каже, че с фактите, които разкрихте, се оказахте своеобразен „палач" на папата?
- Аз да се чувствам палач? Вие бихте ли се чувствали като палач, ако говорите за факти, които са се случили?
Мисля, че проблемът не е в разпространяването на фактите, а в самите факти. Те са тези, които са силни. Казват, че за решението му да се оттегли е натежало най-вече онова, което изплува около римската Курия в доклада за „Ватилийкс", написан от кард. Жан Луи Торан (който оглавява Съвета за междурелигиозен диалог - бел.а.) и други кардинали и в който става въпрос за разделението вътре. Тогава в такъв случай бихме ли могли да говорим, че и те са „палачи" на папата? Не споделям това определение. Папата се оттегли, защото е убеден, че това е правилният избор за Църквата.
Казват, че докладът, написан от няколко кардинали, който е нещо като снимка на римската курия, е бил поставен на масата на папата през декември миналата година. Но има разлика между това, което са нещата в действителност и начина, по който те са проектирани.
Понякога правим грешки - и аз самият - при оценката на фактите. Т.е. какви са те в реалността и как са ми били предадени. Дори самият Паоло Габриеле ми каза по време на процеса, че е имал впечатление, че папата не е бил информиран цялостно за фактите. Разбира се, Габриеле може да греши. Виждали сме обаче много хора, за които се твърди, че са „психически лабилни" - Паоло Габриеле, Еторе Готи Тедески (бившият президент на Ватиканската банка, уволнен след вътрешни битки заради предполагаемото изпиране на пари през банката ), Карло Мариа Вигано, бившият номер две в Губернаторството, занимаващо се с всички сделки и покупки на Ватикана (Вигано беше отстранен, след като докладва за афери и корупция. Той се смята за жертва на заговор, зад който седи държавният секретар Тарчизио Бертоне. Впоследствие Вигано беше преместен в САЩ, където беше назначен за апостолически нунций - бел.а.). Казаха дори че Вигано разделял Курията. Вигано да я разделя?
- Скандалите, разкрити в книгите ви, още от времето на папа Йоан-Павел II ли тръгват?
- Историята на Църквата е свързана. Не може да се постави начална или крайна точка. Теолози, историци и експерти по Ватикана виждат в тези два последни понтификата един единствен понтификат.
Със сигурност Бенедикт се оказа в ситуация, в която трябваше да се справя не само с пасторална дейност, а и с конкретното наследство, оставено му от неговия предшественик, като например това, свързано с падането на Берлинската стена.