За вожд става, но за министър - не. Що е то?
Кирил Петков не обича формалностите, формалностите не обичат Кирил Петков
Един вдъхновен от велика кауза народен вожд, който не позволява на дребните формалности да спъват неговия устрем, може да промени историята - и на нацията, и на света!
Но не и да ръководи държава от ЕС и НАТО, защото тук се заяждат заради всяка буква на закона.
Да вземем примера с г-н Кирил Петков - душманите му сега бият тъпана, че се е отписал от дружеството “Корал” с леко нарушение, защото бързал. Какво толкова? Никой не е ощетен, просто е прескочена една излишна формалност, която му е пречила да се заеме с велики дела.
То и самото изискване на закона според мен е абсурдно – защо се дава толкова кратък срок, от днес за утре? Какво пречи да му дадат седмица, месец, та да може да се оттегли от дружеството леге артис?
Заради тази строгост у нас
по-дребните закони често се прескачат, но рядко някой обръща внимание
Аз например в един момент бях вписан като учредител на една издателска фирма с 1% от собствеността, без изобщо да знам, камо ли да сложа подпис някъде. После също така, без да знам, ме отписаха. Ако бях заядлив, щях да направя от мухата слон и да заведа дело за 1 милион канадски долара, но нали съм добра душа и не обичам да се формализирам.
Г-н Петков с неговото обществено положение обаче не трябва да разчита, че ще попадне на добри душици като мен, а да се подготви за свирепи политически зверове, които от сутрин до вечер ще му търсят цаката. Те се хващат и за най-мижавата буквичка на закона, след което започват да го тричат като зло псе – и него, и цялата му партия. Така и става сега.
В борбата за властта противникът е като акула - надуши ли кръв, веднага напада, захапва и къса. Такава е играта и такава трябва да бъде. Може капката кръв да е една незначителна формалност, но без формалности няма право, а без право няма държава.
Тричането на политиците по най-малкия повод е като миенето на зъбите
за държавата. Ако политикът на власт започне да кръшка през просото, всички тръгват подире му и край - държавата приключва. Започва преходът.
Понякога политикът може да нарушава законите, но това трябва да става по юридически перфектен начин. Не трябва да се оставят нито свидетели, нито веществени доказателства. Това да е за урок на Лена Бориславова – правилата в политиката не са като правилата в кантората.
Предполагам, че юристката на “Промяната” е подведена от всекидневната практика, където хората си прощават малките грешчици. Но да допуснеш подобна небрежност в политиката, е като да си сложиш главата в торбата.
Да не говорим, че
главната кауза на ПП-ДБ е реформата на съдебната система
и спазването на законите. Ако лидерът, вдъхновителят на това прочистване дава пример за обратното, какво да си мисли избирателят?
Бъди перфектен – това е законът за човека, който обещава да налага законите. Уви, г-н Петков прави впечатление, че гледа малко творчески на формалностите. Никой не е забравил, че през 2021 г. пропусна да впише в министерската си декларация двойното гражданство. Да бе обикновен човек – ще се забрави. Но не и ако си по върховете на властта.
Едва ли някой е забравил случката с ареста на г-н Бойко Борисов. Там пък бяха нарушени толкова формалности, че нормален човек отдавна щеше да е на топло, където му е мястото. Г-н Кирил Петков трябва да е благодарен, че на българската Темида са ѝ развързани очите и са вързани ръцете.
Премиерът викнал в кабинета си вътрешния министър, хванал го за ухото и го принудил да арестува бившия премиер без съдебна заповед, без каквото и да е формално основание.
Детска градина! Борисов е лош, лош, лош, веднага му слагай белезниците. Сигурен съм, че душата на стар правосъден бюрократ като г-н Рашков е стенела, но какво да прави, г-н Петков е човек на могъщите емоции. Чупи маси и бутилки. Твърди се даже, че в пристъп на ярост набил в кабинета си един.
Обстановката в кабинета сигурно е била епична, нещо като “Възпей, о, музо, гнева на Ахила…”. Само че Ахил го погубва една малка и по принцип незначителна подробност – петата му не била защитена. Като го топнала в Стикс, майка му Тетида пропуснала тази формалност. И край, победителят на Хектор пада жертва на един страхлив тарикат.
Сигурен съм, че след ареста на Борисов повечето честни юристи загубиха всякаква надежда в промяната. Хем тъпчеш закона, хем ще лекуваш съдебната система?
И ще чегърташ корупцията? Забрави. Ти си това, което правиш
Така един от евродепутатите на Орбан го пратиха в Брюксел да спасява християнското семейство, но там полицията го хвана в разгара на масова хомосексуална оргия. Усещайки края на политическата си кариера, той се спуснал по улука и хукнал по бельо, но ченгетата го причакали отвън. Явно брюкселските джендъристи не са с чак такива меки китки, с каквито ги описват.
Уви, днешният политик не е нито Атила, нито Тимур. Той трябва да е перфектен бюрократ, защото цялата бюрокрация го дебне.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега