Елена Роси разказва в книга как атентаторът на папата бил подготвен за версиите си от агенти на разузнаването

Мнозина бяха изненадани,когато преди години разбраха, че Мехмет Али Агджа, атентаторът на папа Йоан Павел II, през 2015 г.се е оженил за Елена Роси от град Равена. 56-годишната италианка, която е завършила на Апенините политически науки и философия, днес живее в Турция с 66-годишния бивш член на „Сивите вълци". Както съобщи италианското издание „Блиц Куотидиано", Роси е написала книга, в която разказва как протекли „в действителност" събитията около атентата от 13 май 1981 г., и как била изфабрикувана "българската следа" в него. Съпругата на Агджа още не е публикувала творбата си, но разказва съдържанието й в интервю за журналиста и писател Пино Никотри – автор на много разследвания и книги за престъплението срещу Йоан Павел II.

Според италианката трима издатели обмисляли публикуването, но били притеснени от евентуални наказателни дела. Роси цитира конкретни имена на важни хора, които все още са живи и са участвали в пускането в ход на различните следи – от българската до ватиканската.

Елена Роси аргументира избора си да напише книга с волята си да сложи ред в хаоса от най-различни тези и лъжи по темата, за който допринесъл и съпругът й Агджа. В първата част на книгата си италианката разказва за атентата на пл. "Свети Петър", а във втората – за изчезването на Емануела Орланди и Мирела Грегори.

„Опитах се да изясня идеологическите, и най-вече психологическите мотиви, подтикнали съпруга ми към трагичния жест. Единственият поръчител на Агджа трябва да се търси в неговите вътрешни демони, и може би в съдбата му".

Роси казва за българската следа, на която отделя много внимание, че тя е тотално фалшива и че всичко от нея било подсказано на затворника Агджа. Авторката говори надълго и нашироко за българина Сергей Антонов с намерението да бъде оправдан поне посмъртно, тъй като приживе бил обвинен и пратен в затвора несправедливо. „Той е нямал нищо общо със случилото се на пл. "Свети Петър" и никога не се е запознавал с Агджа преди атентата", твърди Елена Роси.

„В книгата си се занимавам и с никога непроектирания атентат срещу Лех Валенса, шефа на профсъюза „Солидарност". И за него на Али е било подсказано. Напротив – нито българите, нито синдикалистът Луиджи Скричоло, нито който и да е друг, не е възнамерявал да убива Валенса!

Роси отделя една глава в книгата си и на разпитите на мъжа си от съдията Карло Палермо през февруари 1983 г., който си дал сметка как турчинът бил изцяло подготвен от някого за версиите си. Италианката казва, че за да напише книгата си, разпитвала съпруга си денонощно за всички възможни факти. Тя обаче говорила и с Ялчин Озбей, другия „свидетел", който по подобие на Агджа бил „подкован" какво да казва. Той бил и единственият, потвърдил поне частично „българската следа" във втория процес.

Роси се срещнала и с дъщерята на Абдула Чатлъ и с двама приятели на Орал Челик. Всички те й потвърдили без колебание версията на Агджа – че „Сивите вълци" нямат нищо общо нито с атентата срещу папата, нито с отвличането на Емануела Орланди. Агджа действал по своя инициатива, без да информира ни най-малко за намеренията си, защото се опасявал, че може да го спрат да извърши нещо толкова сензационно.

В интервюто за Пино Никотри италианката разказва, че отделила в книгата си и доста място на факта, че на 28 юни 1983 г. Агджа се отрекъл от предишните си думи. Това му подсказали да направи същите онези хора, които го снабдили преди това с грешни информации за дома и семейството на Сергей Антонов. Тези детайли обаче били разкрити от адвоката на българина Джузепе Консоло. Въпросът е да се разбере защо са избрали тази дата, или 6 дни след изчезването на Емануела Орланди, казва Роси.

„Българско-съветската следа се задържа много време и някои още вярват в нея, но е тотално фалшива. Али Агджа е бил подкован за нея изцяло в затвора. В замяна на обвинението срещу българските служби му е било предложено да бъде освободен след две години или след помилване от президента Сандро Пертини. Държавният глава обаче не се огъна пред тази пошла игра", разказва Елена Роси.

На въпрос на Пино Никотри вярно ли е, че по време на процесите в Рим Агджа си записвал върху дланите имена и факти, които да „пробутва" на магистратите за „българската следа", Елена Роси отговаря, че това не е било необходимо, защото помнел всичко наизуст. „СИСДЕ (бившите вътрешни тайни служби в Италия –бел.а.) със сигурност е подсказвало на Агджа какво да казва посредством неговия служебен адвокат, който бил свързан с тях. Те обаче не са действали по своя инициатива, а са изпълнявали заповеди, идващи от високо. По време на процеса, когато вече беше ясно, че зад Агджа има суфльор, се опитаха чрез сътрудника на правосъдието Джовани Пандико да хвърлят вината върху горкия генерал Пиетро Музумечи и върху външното разузнаване СИСМИ, които нямаха нищо общо", твърди Елена Роси.

Тя цитира и конкретни имена от италианските вътрешни тайни служби, които подковали в затвора Агджа за „българската следа". На 29 декември 1981 г. в затвора на Асколи Пичено двама представители на СИСДЕ – Алесандро Петручели и Луиджи Бонагура, се срещнали с Агджа по негово искане, защото той претендирал да му бъде гарантирано освобождението в замяна на обвинения срещу съветския блок. Агджа искал „официална среща", а не само подшушванията, които получавал. Двамата представители на службите му обяснили, че ако се съгласи да обвини българските служби за атентата, папата щял да призове президента да го помилва и след няколко години щял да бъде свободен човек. Така Али Агджа приел предложеното му.