Парламентът сам си запуши устата, но скоро пак ще избухне

Миналата седмица парламентът сам си писа двойка. След като промени конституцията, за да може да продължи да работи до изборите, и след това, сега пък реши да не работи. Иди ми – дойди ми. И за да тръшне вратата стряскащо, свали председателя Росен Желязков.

Всичко това можеше да се предвиди, ако преди 6 месеца гениалните конституционалисти се бяха опитали да помислят с 2 хода напред. Тази поредица от засечки си има съвсем прост механизъм - можем да го разглобим и да видим как се задвижва.

Вдигаме капака на механизма и какво виждаме? Щом сглобката се разтури и се тръгне към избори, парламентът не може да не претърпи видова трансформация.

Все едно котката ви изведнъж да се окаже куче и да започне да лае

Това е неизбежно, тъй като в този момент мотивите на партиите рязко се променят. Например ако досега партньорите в сглобката с големи усилия потискат желанието да си прережат гърлата, след това изведнъж се получава мощен откат. Все едно си натискал, натискал, натискал една пружина, изведнъж пускаш, тя отскача и те удря по главата. И първият ти партньор се превръща в първия ти враг и душманин.

Тогава настъпва време за отмъщение, арести, неудобни снимки и сексразкрития. Който може, вкарва в битката и съдебната система. Ние, кибиците, не сме съвсем сигурни дали скандалът с митниците е автентичен, или не, но ако е автентичен – значи ГЕРБ и ДПС са натискали, натискали, натискали пружината, изчаквали са, събирали са доказателства и сега изведнъж я пускат. И нещата гръмват като тапа на шампанско.

ПП-ДБ също са се подготвили – договора с “Боташ”. Но те са млади и не помнят лозунга на Йордан Радичков – бъди невероятен! Бъди живописен, стига с тая счетоводна скука!

Щом тръгне към изборите, парламентът става живописно невероятен

Той вече е най-мощната трибуна за пропаганда и агитация. Задръжките са паднали, на война като на война. Живописните и невероятни оратори като Тошко Йорданов и Костадин Костадинов получават огромен оперативен простор и в този момент те струват колкото теглото си в злато.

Чорбаджийските партии като ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС скоро се усещат, че това не е изгодно за тях. На тях парламентарната трибуна не им трябва, те си имат свои живописни медии, а и достъпът им до държавните медии е магистрален. Щом се усетят, големите партии на статуквото решават, че по-добре да пратят предизборния парламент в отпуск и да пуснат кепенците. Трите заедно имат 168 депутати плюс Галя, значи могат да си позволят къса памет.

Кибиците обаче помнят и ще запитат: “Защо тогава изобщо променихте конституцията, щом днес ви се налага да отменяте промяната?”.

Тогава мотивите бяха два.

Първият – да не се спират заплатите

Вторият – за да могат да държат служебното правителство и президента на къса каишка. Не се знае на кого от 10-те авторитета ще даде мандата, ами ако избере най-непослушния?

В президентството обаче не са прости и мъдро избраха най-послушния - човека на ГЕРБ. Логиката на президента е: “Нека се задави с власт, та едни да се сетят, че трябваше да я чегъртат”. Това принуждава всички останали партии да се съюзят срещу ГЕРБ. И то вече се случи - в свалянето на Желязков ПП-ДБ гласуваха заедно с “Възраждане”.

Тези рокади се случват просто механически, човешките емоции и идеологиите не играят. Това е жиу-жицуто на властта. Кой знае, нищо чудно още тази седмица анти-ГЕРБ сглобката да се учреди. Тя би могла

да отвори отново парламента, да сложи нов председател,

и да започне да дърпа чергата изпод правителството на Главчев. Натам ще я насочи инстинктът за оцеляване, въоръжен с новата конституция. Ами ако решат да уволнят Главчев? И ако президентът откаже да подпише? Като се замислим колко дупки има в новите текстове, всичко е възможно. И всичко, което е възможно, е напът да се случи.

Така действа механизмът на новата конституция и това можеше да се предвиди още през есента. Сега ПП-ДБ са в дълбок размисъл, но скоро ще им светне, че затвореният парламент им връзва ръцете. Останалите партии, а именно БСП, ИТН и “Възраждане”, само мечтаят за купон. Пеевски ще се присъедини след консултации с Галя. И пак ще настъпи златно време за Тошко Йорданов.

Ама не се изказвал конструктивно от трибуната - а замисляте ли се дали електоратът е конструктивен? След 6 поредни избора за 3 години вече е възникнал

мощен иронично-пародиен електорат, който държи да има шоу, 

някой да пържи политиците.

Поради липсата на шоу отдясно на трибуната ще излезе пак Магнитски. Горките умнокрасиви активисти, те не съзнават, че за ироничния електорат клеймото “Магнитски” вече е орден за заслуги пред родината. Хаосът тепърва ще се развилнее, пуделчето тепърва ще хапе, пачките тепърва ще се размахват, а парламентът ще бие по гледаемост всички риалитата взети заедно.

Както казах, вече имаме 2 вида парламент – управляващ и предизборен. Във втория разбирателството е невъзможно, възможно е само меле, в което непраното долно бельо на елита излиза на показ. Кому бе нужен такъв парламент?

Това поражда съмнения, че промените в конституцията не са плод на размисъл, а на инстинкти. Онези през 1991 като че ли имаха по-високо айкю. Те се пазаряха, но не се изнудваха и като че ли използваха логиката. И накрая намериха формула, която 33 години не направи сериозна засечка.

Страх ме е да си го помисля, но като че ли законодателното айкю в резултат от прехода се влошава, т. е. вече е паднало под средното за нацията. Моята теория е, че това е

неизбежен резултат от партийнолистовата избирателна система

Част от нейната патология е, че елитите се самопопълват – шефовете на партиите редят листите и не пускат в тях по-умните, за да не ги изместят. В резултат средното айкю постепенно пада. И така, ако през 1991 г. елитът беше с айкю 130, нормално е днес да е спаднал до 80 и да продължава да пада. В него даже навлязоха хора, които не могат да крадат, без да ги хванат. Излагация!

Сега е очевидно, че и на тези избори отрицателният подбор на политици ще продължи. Предсказва се ГЕРБ да дръпне с 10 пункта пред ПП-ДБ, но какво от това? Вече всеки се е заклел, че няма да прави коалиция с всекиго. Аз както го смятам, сглобката пак или ще е невъзможна, или ефимерна. И тръгваме на седми избори. Е, колко пъти трябва да се спънеш в един и същ камък, за да се сетиш да го махнеш?