Гробът на патриарх Неофит беше поруган! Тази новина, точно 1 месец след погребението на Негово Светейшество, потресе обществеността у нас. По някакво пъклено съвпадение срамният инцидент се случи в деня, в който се навършиха 99 години от кървавия атентат в храма "Света Неделя", пред който беше погребан главата на Българската православна църква.

За оскверняването на гроба на блаженопочившия висш духовник беше задържан 37-годишният бездомник Иво Димитров. Експертиза тепърва ще покаже дали той е вменяем и общественоопасен, а по-рано от Светия синод уточниха, че за няколко дни гробът два пъти е бил обект на вандалски прояви.

Независимо от подробностите и съдебните процедури, които между другото не предвиждат строги наказания за този вид престъпления, няма спор, че това е изключително грозно и показателно от морална гледна точка. Да не говорим, че в случая става дума за личност, която беше

образец за смирение

и духовни добродетели

За съжаление, случилото се с гроба на духовния водач изобщо не прави изключение в нашата история. Напротив – според анализатори срамните поругавания на упокойните места на авторитети отдавна са се превърнали в нещо като национален спорт – обвинения, които от време на време са се прокрадвали срещу наши сънародници и в световни медии.

Такъв например е случаят през 1978 г., когато само три месеца след смъртта на Чарли Чаплин гръмва новината, че тленните му останки в гробището на Корсиер сюр Веве  в Швейцария са похитени от българин и поляк. Навремето "Ню Йорк Таймс" пише надълго и нашироко за скандала с участието на Ганчо Ганев, което хвърля негативна светлина върху представата за народа ни по света.

Мотивът бързо става ясен - изнудване на близките за пари. В крайна сметка на 18 май 1978 г. изданието публикува и подробности за мястото,

където е открито

откраднатото тяло

на великия актьор

- царевична нива на около двайсетина километра от гробището. То е закарано там от българина заедно с ковчега.

Но всички са потресени най-вече от наглото поведение на нашенеца, замесен в мародерското престъпление. След като е задържан, в отговор на въпрос пред съда Ганев например е цитиран да казва: "Не съм се притеснявал да задигна ковчега. Там, откъдето идвам, не отдаваме голямо значение на смъртта".

И наистина, има ли нещо в българската народопсихология, което ни прави по-особени в това отношение?

На пръв поглед не би трябвало да е така. В историята дори и на най-цивилизованите народи ще намерим много аналози. Достатъчно е да си спомним за "Декамерон" на Бокачо, където е описана историята с разграбването на прясната гробница на епископ в средновековна катедрала. Или какво да кажем за изваждането на тленните останки на Оливър Кромуел в Англия две години след смъртта му, само за да бъдат провесени на бесилото...

А освен Чарли Чаплин, подобни посегателства постмортем, и то без замесени нашенци, е имало и срещу такива знаменитости като Елвис Пресли, Мария Калас или политици като маршал Петен и генералния секретар на ООН У Тан.

Но ако съдим по многобройните прецеденти, и то в новата история на България, сякаш

наистина има

нещо обезпокоително

Първото кощунствено отношение, регистрирано след Освобождението, е срещу Стефан Стамболов. Натрупал многобройни врагове приживе, убитият от заговорници държавник е подложен на куп унижения веднага след кончината си. При самото погребение, според описания от епохата, когато процесията наближава катедралния храм, вместо камбанен звън се разнесла дрезгава кръчмарска музика. Млади хулигани надували всевъзможни инструменти, въжетата на камбаните били прерязани, а въоръжени лица попречили да се заменят с нови.

Полицията присъства,

но бездейства

Срамните сцени продължават и на Централните гробища. Тълпа клакьори се е събрала и там, за да хули Стамболов. Хвърлят камъни по децата му, пратени са хлапета да ругаят вдовицата му. Пийнали зяпачи си подават от отсрещния парцел шишета с ракия и публично говорят как ще осквернят тялото му. Рихард фон Мах, по това време кореспондент на "Кьолнише Цайтунг" у нас, свидетелства: "Още преди последните опечалени да са си тръгнали от погребението, неколцина от тях, като "диваци около кладата", играха хоро край гроба му. Още докато качваха г-жа Стамболова на файтона, други омърсиха гроба по най-безсрамен начин, изричайки проклятия. Така беше погребан Стефан Стамболов."

И това пак не е всичко. От горния край на Централните гробища се задава друга тълпа, носеща дървета и въжета. Обсъждат как да изровят тялото му и да го обесят посмъртно. Сякаш смъртта не заличава нищо, омразата продължава. Австроунгарският консул слиза от файтона си и се връща на гробището. Той заявява на началника на жандармерийския ескадрон, че ще го държи лично отговорен за това варварство, за което утре ще изпрати нота в двореца. По това време Фердинанд не е в страната, заминал е на лечение в чужбина. Поставят денонощна охрана на гроба на Стамболов, но след известно време, разбира се, я снемат.

Само година по-късно и

издигнатата от вдовицата

гробница е взривена,

а в годините след това гробът на Стамболов многократно е оскверняван, като в началото на 80-те мястото е изцяло буренясало и дори оригиналният кръст е изчезнал.

Дори и възстановено от родолюбци след промените, гробното място на прочутия ни държавник отново е подложено на отвратителни посегателства. Последният случай е от юли 2018 г., когато вандали разбиват паметника на Стамболов и открадват бронзовия му бюст.

Успоредно с това по същото време има сигнал от ВМРО за подобно посегателство, незнайно защо, и срещу бележития възрожденец Тодор Каблешков.

Интересна, но тъжна е

съдбата и на останките

на държавните ни глави

от Третото българско царство. Въпреки значително по-близкия исторически период, и тяхната участ до голяма степен е обвита в мистерии. Както е известно, първият ни владетел след Освобождението княз Александър І Батенберг официално е погребан у нас през 1893 г. Но само по случайност красивият му мавзолей в центъра на София е оцелял при превратностите на времето. Вероятно заради дирижираната омраза към монархизма, за няколко десетилетия гробницата, която е построена от известния швейцарски архитект Хайнрих Майер, е била оставена в отчайващо състояние и е публична тайна, че през това време се е превърнала в нещо като публичен писоар.

Известно е и местонахождението на тялото на цар Фердинанд, което вече от десетилетия стои непогребано в катедралата „Свети Августин" в град Кобург. Причината е, че последната му воля е била да бъде погребан у нас.

Вероятно обаче това е било шанс за него, тъй като според сведения на очевидци гробът на втората му съпруга Елеонора фон Ройс-Кьостриц е бил поруган по времето на соца. Изключително популярната сред народа с благотворителната си дейност царица е погребана в двора на Боянската черква. Оказва се обаче, че през 60-те години на ХХ век гробът е бил отварян, а скромният паметник върху него – съборен.

"Случи се в началото на 70-те години, след като излязох на свобода - разказва Иван Първанов, бивш политически затворник, пред "24 часа - 168 истории" - Наскоро се бях оженил в Бояна и с учудване забелязах, че една вечер

всички улици бяха

блокирани от милиция Притесних се - нормално е за човек, изкарал 13-годишна присъда в затвора. Блокадата продължи през цялата нощ. На другия ден от мои приятели боянчани разбрах защо е било всичко.

Тайно са изровили гроба на царица Елеонора в Боянската черква. Някои от съседите ми, които са присъствали наблизо, разказваха, че видели всичко. Останките на царицата били добре запазени, а цивилни служители и научни работници, охранявани от милиционери, прибрали скъпите накити и бижута, с които било украсено мъртвото тяло - обици, огърлици, гривни и диадеми. Даже, незнайно защо, някаква научна сътрудничка от БАН прибрала и добре запазената коса на покойната съпруга на цар Фердинанд."

Според историци описаното поругаване се е случило наистина. "Така е.

Съборили са паметника

на царица Елеонора,

известна като Самарянката, която умира през 1917 г. - потвърждава и акад. Георги Марков, един от най-известните ни специалисти по нова история. - Не зная за накитите, но съм сигурен, че когато след 1989 г. се възстанови паметникът, костите са били там."

Обвита в загадки, а и най-трагична е съдбата на останките на цар Борис III. След като обичаният владетел първоначално е оплакан от стотици хиляди и е погребан тържествено в Рилския манастир, през 1946 г. комунистическата власт го ексхумира и премества в параклис в двора на двореца Врана. Лично сатрапът Лев Главинчев с група цивилни служители на Държавна сигурност е натоварен със задачата. Препогребват царя във Врана в специален параклис.

Но дори и след това костите на покойния цар не са оставени да почиват в мир и по височайша заповед са преместени на неизвестно място. Твърди се, че Георги Димитров, който отначало не бил против да съжителства с тях в царската резиденция, по-късно рязко променил отношението си. Неговият зет Вълко Червенков направо заповядал да се изхвърлят и да се взриви параклисът. Оттогава за местонахождението им сред хората се разпространяват различни слухове. Мнозина разказват, че те са били разпилени някъде в коритото на река Искър. А според една от най-разпространените легенди останките са били заровени набързо някъде край оградата на двореца Врана и все още има шанс някой ден да бъдат случайно намерени.

Горан Благоев, историк: Поругаването на гроба на Неофит е шамар за цялото ни общество

Не бих казал, че българите сме осквернители на гробове, но сме нация, която си заличава сама историята. Трябва да правим и разлика между политическото оскверняване на гробовете на известни личности, какъвто е примерно опитът за поругаване на Стамболов скоро след смъртта му и заличаването на гроба на цар Борис ІІІ и изобщо на изчезването на тленните му останки, както и покриването в забрава на гроба на царица Елеонора.

Съвсем друг е случаят с гроба на патриарх Неофит. За него бих искал да се замислим - дали не е върхът на айсберга на многото несвършена работа? Защото какво означава да има клошари в центъра на София, които не само са бедни, а очевидно някои от тях са и с психически проблеми? И църквата, вместо да ги неглижира, можеше да им подаде ръка. Аз лично съм възмутен от начина, по който предстоятелят на "Света Неделя" говореше с такава безизразност, безчувственост към този човек, че си казах: духовно обезобразени българи оскверниха гроба на патриарха си. Това е истината, колкото и да не ни харесва, колкото и да го тълкуваме от религиозна гледна точка, че става дума за някакви "бесовщини", да се запитаме дали църквата не създаде предпоставки за тази проява? Защото тя не се грижи и за тези хора. Къде са приютите на църквата?! И за съжаление наистина това е много голям шамар върху цялото ни общество. Сега всички се възмущават от случилото се с гроба на патриарх Неофит, но вижте в какво окаяно състояние са нашите гробища. Дали е нормално за една цивилизована държава?