В последните дни на последния тодорживковски парламент Благовест Сендов изрече от трибуната: “Всички вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме!”.

Тогава това прозвуча като църковна камбана, чието ехо така и не заглъхва вече 35 години. Например г-н Радомир Чолаков, един от малкото състоятелни юристи в зомби парламента, тези дни отново я припомни от трибуната. Обаче каза само първата част, а втората я отложи за след изборите.

Г-н Чолаков е човек с юридически принципи и явно съзнава хаоса, който промените в конституцията създават пред очите ни.

Но тъй като не може да избързва пред партийния си лидер Бойко Борисов, той пропусна да каже как да се спаси положението. Затова ще го кажа аз: Много просто, дайте малко назад! Наредете на Конституционния съд спешно да отмени конституционните промени, особено в частта им за служебното правителство.

Това е изцяло във ваш интерес,

само така ще си спестите втората част от фразата

на покойния академик Сендов. В противен случай тази конституционна суматоха ще ви довърши като тежък случай на COVID-19. Спасение няма, защото вие унищожихте едно разделение на властите, което бе доста слабо, но все пак сдържаше вредните политически инстинкти.

Като отнехте пълномощията на президента, вие изпаднахте в положението на човек, който живее на 12-ия етаж и снема ограниченията пред мисълта, като маха парапета на балкона си. Сега гледате в бездната и аха-аха да залитнете в нея.

Например ГЕРБ определено загуби авторитет от комедията около злополучния опит за смяна на външния министър. А тъкмо бе дръпнал пред ПП-ДБ заради текущите приключения на пуделчето.

Служебното правителство затова е служебно – за да поеме върху себе си всички обвинения за манипулации, фалшификации и купуване на изборите. То е нещо като “зицпредседателя” в кантората “Рога и копита” – накрая излежава присъдата.*

А сега какво се оказва? То било правителство на ГЕРБ! Следователно ГЕРБ ще е виновен за всичко - от спирането на тока до това, че секретарите на секциите нямат първи клас и не могат да броят.

Обществото има нереално високи идеали, то възприема това пряко кадруване на служебното правителство от едната партийна централа като гавра с държавността. Обществото затова е общество – за да се възмущава. Липсва му здравословната доза цинизъм. До изборите ще се натрупа такава лавина от основателно и неоснователно възмущение, че утре пак всички ще са против ГЕРБ и все едно изпраното веднага се е зацапало и трябва да се пере пак. И пак превъртаме лентата назад и почваме всичко отначало. За какво ви е това?

Аз може да не съм юрист, но внимателно следях как професорите по право и съсловните организации коментираха конституционните промени – всички се възмутиха! Никога тази гилдия не е била толкова единодушна в отрицанието си. Едните смятат, че промените са противоконституционни, а другите – че са направо нищожни.

Не съм чул или чел нито един независим юрист (тук не броя партийните активисти), който да ги одобрява. Защо не ги послушахте, а слушахте своите инстинкти за още власт?

Г-н Борисов също не е юрист, но явно е много наясно, тъй като постоянно повтаря фразата “Аз съм се доверил 100 процента на Христо Иванов”. Демек, сърдете се на него, той пожела тези промени. Аз си измивам ръцете.

Колкото и да е спорно това твърдение, едно е безспорно – г-н Борисов никога не е обещавал да обръща конституцията с хастара навън. Това не е негова кауза. Виж,

за г-н Христо Иванов това не бе просто кауза, това бе житейски порив и съдба

В неделя по радиото г-н Христо Иванов се опита да обясни, че и той е невинен. Според него ПП-ДБ предлагали съвсем друг механизъм за служебен кабинет – просто президентът назначава действащия дотогава премиер, т.е. г-н Денков. Уви, Борисов и Пеевски не се съгласили. Ако се бяха съгласили, сега щяхме да имаме служебно правителство на ПП-ДБ и всичко щеше да мине тихо и културно.

Но и сега грешката не била в новата редакция на конституцията – “имаме нов инструментариум, който е с определена сложност, но при добросъвестно прилагане може да реши проблемите за нова политическа система... Залага се на търсене на баланс в триъгълника парламент, кандидат-премиер и президент…”.

Е, търсиха нов баланс и го намериха – изборите ще се правят от служебен кабинет на ГЕРБ. Сега са в ръцете на този, когото чегъртаха. И пак са убедени в правотата си.

На какво изобщо разчита ДБ при своята микроскопична подкрепа от страна на избирателя, та да очаква, че ще му се даде да назначи свое служебно правителство? Разчита на морала.

Цитирам пак г-н Иванов: “... понеже има проблем с морала в политическата класа и не просто с морала, а и с културата на разбиране, че трябва да се самоограничаваш. Това е фундаментът на западната цивилизация. Разбирането, че този, на когото му се дава власт от народа, от суверена, трябва да носи етика на самоограничаване. И понеже това трудно се е случвало, изкушенията са големи, е възникнало нещо, което се нарича разделение на властите...”.

Тук няма място да обяснявам как на Запад възниква разделението на властите, само ще кажа, че не е по пътя на “самоограничаването”. Който копнее да се самоограничава в политиката, по-добре да стане монах. Политиците са хора, които винаги ламтят за власт – и у нас, и на Запад. Ограничават ги институциите, които са извоювани от различните прослойки в населението с бунтове, революции, насилие и кръв.

Струва ми се, че или г-н Иванов трябва да преосмисли, или да го преосмислят, защото вече четвърт век партиите във и около ДБ не могат да издигнат президентски кандидат, който дори да влезе в тройката. На какво разчитаха сега? Ако не на народа, на кого?

Хем сте умни и красиви, хем не можете да мислите с 2 хода напред.

Затова най-добре да върнете поне 1 ход назад, и да помислите пак. Вие също можете да отправите апел към КС, защото по мои сметки там имате поне трима свои: “Зор заман, уважаеми юристи, спасявайте положението! Отменете спешно промените в конституцията!”.

Тук читателят ще каже – ама как така партиите ще дават указания на Конституционния съд? Нали е независим, нали е над политиката?

Моят отговор е, че то и служебното правителство беше над политиката, а ето на – оказа се вътре и дори под нея. Членовете на Конституционния съд също са назначени или от партиите в парламента, или от президента, или от общото събрание на висшите магистрати, които са назначени от президента и партиите. И очевидно умеят да се вслушват в мнението на своята партия.

Да вземем отказа на КС да допусне референдума за отлагане на еврото – нямали сме право на такова отлагане според договора. В същото време Румъния отложи влизането си в еврозоната с 5 години и Брюксел пропусна да ѝ се скара. А сме подписали същия договор.

Трябва да сме много наивни, за да смятаме, че този съд си живее в някаква си своя кула от слонова кост и че с никого не общува, не кърка с приятели и не се снима с пудели. Напротив, каквото в държавата – такова и в КС. 100 пъти съм повтарял – ако искаме да си оправим държавата, трябва да започнем с отмяна на партийнолистовата избирателна система.

Факт ли е, че по официалните медии тази тема е табу? Факт е. Значи който е за промяна, тръгва от нея.

* Кантората "Рога и копита" е епизод от "Златният телец" на Илф и Петров. Съветвам младото поколение да я прочете.

Всеки греши, но умните поправят грешките