На 16 г. да заслужиш квота за олимпийски игри, на 17 да станеш първият български плувец с медал от европейско първенство на 50-метров басейн, на 18 да запишеш дебютно участие за мъжкото ни плуване на олимпийски финал, на 20 да се класираш за втори път за най-високия спортен форум и да ти предстои, когато си на 21, да плуваш пак на олимпиада.

За подобни постижения много спортисти се борят през цялата си кариера и доста често не ги дочакват. Разполагайки с такава визитка, българският плувен ас Йосиф Миладинов резонно гони по-високи цели. На игрите в Париж това лято роденият на 23 юни 2003 г. в Пловдив национал ще участва отново в коронната си дисциплина 100 метра бътерфлай, в която зае 8-ата позиция във финала на Токио 2020.

"При мен нещата се развиха доста по-бързо от останалите. От по-ранна възраст съм в мъжкото плуване и малко или много съм привикнал с постиженията. Естествено, доволен съм, че ще плувам отново на олимпийски игри. Но не мога да кажа, че бях "уау" след спечелването на квотата за Париж.

За много плувци покриването на норматива е голям успех. Аз обаче вече веднъж съм бил на олимпиада и

е напълно нормално да се целя по-високо

В Токио плувах във финала и завърших 8-и, тъй че сега ще гоня по-предно класиране живот и здраве. Със сигурност за това ще е нужно да подобря държавния си рекорд на 100 метра бътерфлай (50,93 секунди - б.а.). Според мен финалът в Париж ще се затвори на 51 секунди", сподели от Швейцария, където живее и тренира, пловдивчанинът.

Също в типичния си директен, конкретен и обран изказ Йосиф коментира за свое постижение, за което научава от "24 часа".

Миладинов е първият български плувец, който има финали на олимпиада, световно и европейско първенство. Своеобразният "Голям шлем" той попълни с участието си в старта за разпределението на медалите на 100 метра бътерфлай на планетарния шампионат в Доха през февруари, в който завърши 8-и.

"Нямах представа. От вас разбирам. Това звучи доста интересно и мотивиращо", са думите на Миладинов по повода.

Всъщност той и след финала в Катар прямо заяви, че не смята влизането във финал на световното за успех. Е, поне то му осигури второ уникално постижение в историята на плуването ни. Първото споменахме в началото - дебютен медал при мъжете от европейско на традиционния 50-метров басейн.

За да стигне историята на Миладинов до този етап, всичко

стартира преди 15-ина години в родния Пловдив

Дядото на Йосиф го води в басейна. Момчето започва да тренира и от ден на ден му харесва все повече.

Вече в ранните тийнейджърски години печеленето на медали и записването на постижения го карат да е наясно със себе си - ще се занимава сериозно с плуване.

"Усетих, че имам талант и вече бях сигурен, че това е, което искам да правя", споделя Миладинов. Много бързо той стига и до първия си значим успех. Едва на 16 г. Йосиф покрива норматив за участие на олимпийските игри в Токио на 100 метра бътерфлай. Направи го с нов национален рекорд - 51,91 сек.

През същата 2019 г. пловдивчанинът заслужи сребро на 100 м делфин от европейското в Казан (Рус) и бронз на 50 метра бътерфлай от световното в тази възрастова група в Будапеща (Унг).

"Доста време мина от спечелването на първата олимпийска квота и не си спомням точно, но със сигурност имаше еуфория. Бях радостен, наистина страхотен момент на една такава възраст.

Аз обаче отрано започнах да се конкурирам с мъжете, а не с моите набори. Винаги исках да съм по-напред и по-нагоре", разказва Йосиф.

Макар и белязана от COVID-19, 2020 г. не остава без следа за Миладинов. Олимпиадата в Токио е отложена с 1 г., но все пак се провеждат някои състезания. На държавно в София през декември пловдивчанинът чупи републиканския рекорд в кралската дисциплина на плуването - 100 метра свободен стил, с 48,83 сек. Времето му е №1 и до днес.

"По принцип плувам всички стилове. Затова и мога да участвам на съчетано. С годините разбираш кой е твоят стил. В бътерфлая се чувствам най-добре и конкретно на 100 метра", разяснява националът.

Идва суперуспешната за Миладинов 2021 г. Отново в Будапеща той става европейски вицешампион на 100 метра делфин с нов национален рекорд - 50,93 сек. Следват 2 европейски титли за юноши от Рим - 50 и 100 м делфин.

На игрите в Токио едва на 18 г. е знаменосец на България при церемонията по откриването редом с легендата в спортната стрелба Мария Гроздева. Следва силно представяне и историческият първи финал за българското мъжко плуване на олимпиада и първи след този на Таня Богомилова и Антоанета Френкева от Сеул 1988.

Йосиф освен директен може да бъде и откровен. Годината освен с фурора на европейското и игрите в японската столица има и своята негативна страна.

"Честно казано, не очаквах да взема медал в Будапеща. Станах втори за добро или лошо. Радвам се, че успях да спечеля сребро за България. Аз мотивацията си я имам и без това, но този резултат ми даде донякъде тласък.

След европейското направих по-дълга почивка, отколкото трябваше. После на олимпиадата всичко бе незабравимо, но с нея дойде и краят на силовата ми форма.

Отново се отдадох на почивка. В басейна стъпвах веднъж на месец. И завръщането беше изключително тежко. Не пожелавам на никого, който има цели, да си причинява подобно нещо. Беше ми много трудно, но успях да се справя с цената на доста усилия", откровен е Йосиф.

За близо 1 г. той пропуска всички големи състезания, като минава през заболяване от COVID-19.

Плува само на турнири в Швейцария. Завръща се на европейското в Рим през август 2022 г., и то подобаващо. Чупи националния рекорд на 50 метра бътерфлай с 23,20 секунди за финал, в който завършва 7-и.

Завърнал се в сериозното плуване, в началото на миналата година Миладинов бе запомнен с благороден жест. Той пусна на търг сребърния си медал от европейското в помощ на пострадалите от земетресенията в Турция. Направил го импулсивно. Инициативата му донесе 4000 лева.

В края на юли Йосиф изплува коронната си дисциплина за 51,47 секунди в сериите на световното първенство във Фукуока и покри норматив за игрите в Париж.

"Добре е, че рано взех квота, иначе е стресово. За мен това бе цел. Смятам, че трябва да си определиш конкретно състезание за гонене на норматив. А не да се разкарваш по състезания. Нужен е план", категоричен е Йосиф.

През февруари тази година дойде и финалът на 100 метра от световното в Доха. "Потвърждавам казаното тогава. За мен не е успех да вляза във финал и после каквото дойде. Имам цел. Постигна ли я, поставям си следваща", натъртва Миладинов.

А ето и отговора му на питане дали наистина се чувства толкова спокоен и овладян, каквото излъчване има винаги, и все пак кой момент може да определи като най-емоционалния в кариерата си до момента: "Интересен въпрос.

Аз наистина не съм емоционален човек

За някакъв такъв момент може би трябва да се върна, когато бях на 13-14 г. При печеленето на медали от турнирите "Мултинейшънс" емоциите бяха най-хубави.

Иначе относно спокойствието мога да кажа, че никога не изпитвам стрес. Няма какво да ме уплаши, да ми създаде страх. Знам какво мога и се опитвам да го правя." Йосиф наистина така и изглежда.

По-голямата част от подготовката за олимпийските игри в Париж той ще проведе в Швейцария. Няма да участва на европейското в Белград през юни, а само на турнири в Швейцария. 2 седмици преди най-високия форум ще се прибере в България.

След него все още не е ясно накъде ще поеме Миладинов. Причината - треньорът му в Швейцария се пенсионира. Едно е сигурно -

като голям фен на "Локо" (Пд) ще иска

да посети мач на "черно-белите" си любимци. Радва се на добрата им форма през настоящия сезон.

Преди игрите в Токио Йосиф си направи олимпийска татуировка. Сега е категоричен, че няма да има нова. Разбираемо, с оглед на това, че на 21 г. ще участва на втора олимпиада и перспективата - да плува на още поне 2, а защо не и 3. Важното е Миладинов да продължи да се изпълнява целите си. Да му го пожелаем.