Наскоро излезлият по екраните фантастичен филм "Дюн" 2 поразява с начина си на снимане. Една от най-впечатляващите сцени в него е появата на злодея барон Владимир Харконен.

Страшилището се топи във вани, пълни с вещество, подобно на изгоряло машинно масло и олио, за да изплува накрая от тази течност и да дава команди на подчинените си да убиват. Едва ли режисьорът на поредния филм от култовата поредица Дени Вилньов е чувал за мавзолея в София, но истината е, че само допреди малко повече от 3 десетилетия подобни устройства

са поддържали и

балсамираното тяло

на Георги Димитров в него.

"Що се отнася до мумията и нейното обслужване, имаше един невероятен абсурд - разказва бившият общинар Никола Даскалов. - Тя беше доведена до нивото на религиозна светиня и за нея са положени максимални грижи за свръхопазване. За целта дъното на кристалния саркофаг, в който се излагаше на показ, беше подвижно. Той имаше и собствена климатизация, добре скрита, която се активира, след като се затвори херметично отдолу. В него работеше и специално вътрешно осветление, което беше художествено оформено, така че да осветява физиономията. Но голямата гордост на персонала, който заварихме, беше, че това дъно с много висококласна хидравлика се сваля на долното ниво с уникална техника. За около половин час се спуска на тези 4 метра дълбочина, но с такава прецизност и без каквито и да било сътресения, че ако поставиш изправена монета, тя няма да падне до долу."

В същото време, в пълен контраст с цялата тази свръхгрижливост, онова, което се е правило след това с мумията, е толкова грубо, че звучи като гавра с комунистическата светиня.

"Имаше една тава от цял голям лист неръждаема стомана - доста големичка - около два метра дълга и изцяло изработена на ръка, защото си личеше как е изчуквана, както и още една друга - по-малка и по-дълбока. След като

останките бъдат спуснати

толкова грижливо долу,

явно на бърза ръка са награбвали мумията и са я поставяли в широката тава. Там сваляли дрехите, а също и така наречения "латексов костюм" - от материал като за презервативи. Той представлява калъф, в който се "облича" целият и остават само китките и нагоре до врата. Не ми е съвсем ясно

какъв е бил смисълът

на тази защита,

но предполагам, че е била като част от грижите да се държи тялото компактно. Сваля се този латексов костюм, премахва се гримът, който е правен от трима гримьори, и в многобройните абокати се включва инсталация, която внимателно, със съвсем леко налягане започва да промива кръвоносните съдове с дестилирана вода. Персоналът много се хвалеше, че тази вода е от дестилатор английско производство – тройно дестилиращ. След промиването на кръвоносната система голата мумия се пренася в дълбоката вана, която се пълни с консервиращ разтвор. Само че балсамираното тяло е изсушено твърде много и затова е леко - т.е. ще плува отгоре. Вместо да я натискат с ръце, в празния гръден кош и корем се изсипват една и половина - две кофи със стъклени топчета, за да натежат. Кисне се цялата мумия в консервиращия разтвор, колкото време е предписано, след което я изваждат и я подсушават със съвършено нови хасени чаршафи за многократна употреба. Чаршафите ужким се хвърлят - те си ги изнасят навънка и си ги прибират вкъщи да си ги ползват. Поставя се отново на другата тава и в абокатите се включва инсталацията, която запълва с консервиращ разтвор. След това започва обратният процес - затварят се абокатите и се нахлузва "презервативът",

обличане и преместване

в саркофага

Гримирането се е извършвало в самия саркофаг. Тогава се натиска копчето на подемника, и то със свръхвнимателна грижа, след като до този момент са го малтретирали най-безцеремонно - тъй като всички тези действия не е имало друг начин да стават – и това е големият парадокс.

За тях това е светиня, а пък го обработват по най-брутален начин. Това е правено на всеки 10 дни - три пъти в месеца. Персоналът, който е извършвал тъкмо тази работа - специалното обслужване, е бил някъде към 12 - 13 души на високи заплати. Вдига се отново горе и се включва вътрешната климатизация.

За борба с влагата през цялото време работи и климатизацията за целия този огромен обем - в противен случай

веднага е щяло

да се образуват гъбички

Всичко това ни го разказа персоналът. И през цялото време личеше елемент на гордост, че те са били хората, които са извършвали тази свръхотговорна работа."

Според някои свидетелства на хора, работили в мавзолея, мумията тежала точно 48 кила. След изваждането от разтвора се поверявала на фризьори. Те сушели и къдрели косата на героя от Лайпциг.

Особени грижи се полагали за

новите дрехи

на балсамирания

Имало строги изисквания: костюмът да е от плат със 75 процента дървесина, за да не се мачка и набира от влагата. Изработката му била поверена на завод "Георги Димитров" в Сливен. Навремето в кройката на костюма участвал и шивачът, който приживе се грижел за гардероба на Димитров. Бельото пък задължително трябвало да е от чист памук. Лично комендантът бил натоварен със задачата да го взима, както и да поръчва ризите във фабрика "Пролетарий". Вратовръзките също се изработвали от специална тъкан, а целият макиаж излизал някъде към 10 000 стари лева.

Дали заради влагата, но известно е също така, че през 60-те години по лицето на вожда избили петна черна плесен. У нас не знаели как да се преборят с нея и светкавично изпратили образци в московския Институт по микробиология. Оттам отговорили, че могат да се отърват от черната плесен единствено чрез изгаряне или обработка със сярна киселина. Благодарение на това средство в крайна сметка служителите успели

да се преборят

с грандиозния проблем

Но оказва се, че резултатът от цялата тази химическа обработка е доста неочакван.

"Отново като секретар на общината ми се наложи да отида няколко пъти на Централни гробища във връзка с назряващи социални сблъсъци - да видя кой крив и кой прав - обяснява Даскалов. - Тогава в крематориума персоналът ми разказа какво се е получило при горенето на мумията. Нормалното изгаряне на труп ставало за 45 минути. Вкарват и мумията на Георги Димитров за толкова, отварят да погледнат - и той си стои. Още 15 минути - отново нищо. Още 15 минути - пак същото. Я да видим защо става тая работа - вадят го и при раздрусването той изведнъж се срива на прах.

Органичните останки

били изгорели

Било е същото както в чорапчето на петромаксовата лампа. При нея солите образуват мрежичка и малко като се друсне, се разпада - това е слабостта на петромаксовите лампи. Ето това се е случило и с него."

При самото тайно погребение имало и друг проблем. По спомени на покойния химик Петър Гълъбов мумията била с фиксирани ръце, леко свити в лактите, и когато я положили в ковчега, те останали да висят навън. В това състояние в нощта срещу 18 юли 1990 г. с него се разделя и осиновеният му син. "Покрихме го със саван и в 6 сутринта дойде синът на Димитров - Бойко. Подписа протокола, изнесохме тялото през аварийния изход на мавзолея и го качихме в лекотоварна кола", разказва по този повод приживе ученият.

"Парадоксално е това отношение към тяхната светиня, но всъщност то си е и част от генералната практика на комунизма - да се създават едни театрални спектакли, които да пречат на хората да вникнат в същността на това, което става - коментира Никола Даскалов. - Дори да оставим настрана доста азиатския характер на цялата работа -

решили да последват

примера на Съветския съюз

Обаче консервирайте го, почитайте го, не правете тези безумия да се гаврите с един труп и да го премятате.

А през цялото време ни разправяха, че ние сме най-висшата форма на демокрация, само че в Наказателния кодекс имаше един текст, мисля че беше член 108: Всеки, който разпространява слухове или факти, които уронват престижа на трудовия народ и на народната власт, подлежи на наказание от една до три години строг тъмничен затвор. Хайде, за слухове разбирам, ама и факти..."