Преди ден приключи една успешна визита в Република Молдова. На 4 април в Българското училище „Васил Левски" в столицата Кишинев бе открит бюст-паметник на великия българин и патрон на училището, който е дарение от Асоциация на българите по света. Другата задача на това посещение бе представянето на новата ми книга „Великите владетели на Второто българско царство", излязла от печат преди броени дни. В нея се разглеждат и много непознати за широката публика моменти от българо-молдовските отношения през Средновековието. Ето защо книгата предизвика огромен интерес първо в Кишинев, а после в центъра на българите в Република Молдова, Тараклия. Там се срещнах с преподавателите на Българския университет и им обясних някои нови възможности при представянето на българската история там.

Княжество Молдова е основано през ХІV в., но началото се губи в легенди и предания. По тези сказания тази територия от Балканския полуостров била напълно обезлюдена вследствие на татарските нападения. Веднъж по време на лов за турове боляринът Драгош от Марамуреш преминал високите планини и се озовал в чуден райски край, сякаш докоснат от Бога. Той поискал и получил разрешение от своя сюзерен, унгарския крал, и се преселил там със своите поданици.

Според сигурните исторически извори, през ІХ-Х в. тези територии влизали в границите на Първото българско царство. Българската власт е утвърдена там и по време на Второто царство, но към средата на ХІІІ в. земите между реките Дунав, Днестър и Прут са завладени от татарите. Те създали градове, чиито останки се откриват при Костещи и Требужени (Стари Орхей). В първата половина на ХІV в. тяхната власт отслабва и от това се възползват унгарците, които завладяват земите и назначават за управител воеводата Драгош. През 1359 г. властта е взета от болярина Богдан, който успешно се опълчва на унгарския крал и в 1365 г. обявява независимо княжество.

До края на ХІV в. Молдова се утвърждава в битки със съседите си. Както Влахия, така и тя развива интензивни политическите и духовни връзки с Второто българско царство. След османското завоевание в двете княжества емигрират стотици учени и писатели, а официалният език в тях чак до ХVІІІ в. остава среднобългарският. В Поменика от края на ХІV в. към Синодика на цар Борил заедно с българските царе и боляри се благославят „приятелите на Българското царство", сред които на първо място са и молдовските господари Стефан и Йоан Петър.

Особено значение за молдовците има българинът Григорий Цамблак, който станал техен духовен баща. Известният писател и църковен деец е роден в Търновград около 1364 г. Той бил любим ученик на патриарх Евтимий, а после заминава за Константинопол. В 1401 г. го изпращат в Молдова за да организира тамошната църква. Григорий Цамблак става игумен на прочутия българо-молдовски манастир Нямц. През 1406-1418 г. мисионерства в Литва и Русия, където е избран за митрополит. След това се връща в Нямц и до края на живота си разпространява българската култура.

Османското нашествие променя всичко на Балканите. В 1456 г. младата държава е принудена да се признае за васал на турците. През ХVІІІ в. тя попада в сферата на Русия и това се запазва чак до разпада на СССР, но днес прави всички усилия да бъде приета в НАТО и ЕС.

Още при първото ми посещение в Молдова през далечната 1997 г., аз обиколих много скални християнски обители, с каквито страната е богата. На стотина километра от столицата Кишинев е манастирът при Ципово на брега на р. Днестър. Древните монаси подбрали красиво място, където водата е оформила причудливи канари. Обителта се развива на няколко нива и се състои от издялани в скалите килии, църква и трапезария за иноците. Особено красив е храмът, разделен на помещения от масивни и също изсечени в камъка колони. Най-ранните килии били издълбани още в ХІІІ в. за защита на местните хора от татарите. Легенда разказва, че тук през втората половина на ХV в. самият молдовски воевода Стефан Велики се венчал за болярката Мария Войкица. После обителта опустяла за дълго, но през 1776 г. била обновена от монах Вартоломей. В началото на съветската власт манастирът бил затворен и дори разрушен. През последните десетилетия на ХХ в. е реставриран, а от 1994 г. е и действащ.

На 10 км от Ципово край с. Сахарна и пак на брега на Днестър е друг скален манастир, основан в ХІІІ-ХІV в. Днес се виждат издълбаните в отвесните канари килии над каскада от 30 водопада в изваяна от самите тях тясна клисура. В подножието се издига общежителен манастир, изграден в по-късно време. Преданието говори, че когато монасите решили да напуснат скалната обител, дълго се молили на св. Богородица да им покаже подходящо място. Тогава Божията майка им се явила на високата скала и при нея се изкачил игуменът. Вятърът духнал шапката му и тя паднала на равното място под планината. И точно там Богородица поръчала да се изгради новия манастир на името на Живоначалната Света Троица.

Огромно впечатление през 1997 г. ми направи Старият Орхей - историко-природен резерват, отстоящ само на 50 км от Кишинев. Разположен е в красивата долина на река Реут, оформила с меандрите си уникални скални масиви. В района са запазени останките от две крепости, датирани в различни епохи. На висок хълм са развалините на тракийско укрепление от времето на гетите, което е било изградено през последните столетия на старата ера. Много интересен е каменната крепост от периода на татарското владичество, носел името Шехр ал-Джедид.

Но най-интересни са скалните манастири, издълбани в отвесните скали над р. Реут. Най-ранни са монашеските общежития Пещера и Бутучени, създадени през ХV в. Някога тук съществували десетки скални обители, подобни на прочутите издълбани в скалите манастири в пролома на Русенски Лом при Иваново в България. За съжаление повечето от тях са се сринали във водите на реката вследствие на чести земетресения. Но и днес на места посетителят може да се движи стотици метри през издялани в камъка монашески килии, църкви и свързващи ги коридори. Повечето от тях са изоставени с изключение на малък храм, в който вярващите могат да запалят свещичка.

Върху билата на скалните масиви съществували молдовските села Бутучени и Трибужени. Те били многократно изгаряни при честите сблъсъци с османските нашественици. Легендата разказва, че при едно от нападенията местните жители влезли в лабиринтите на скалните манастири и пренесли там своето имущество. Те се защитавали дълго, превръщайки прозорчетата на килиите в бойници. Накрая един монах показал на турците тайния подземен проход и те избили всички бранители.

При сегашното посещение успях да направя и някои археологически дирения в тази древна земя. След 27 години отново се изкачих на скалните манастири в Стария Орхей. Сега успях да направя качествени снимки на древните надписи там. Читателите сами могат да се уверят как са писали древните молдовски господари през ХІV-ХVІ в. В средния надпис на чудесен среднобългарски език се говори за „раба Божи" и „пъркалаб" (комендант) на крепостта Орхей, който „съвърши сий манастир" (завърши този манастир) „с подружием и чади своими" (със съпругата и своите чеда) „за отпущение грехов своих" (за опрощаване на своите грехове). Както се вижда, този език няма нищо общо с езика, на който говорят днес в съвременните Румъния и Молдова!