Почернените родители искат гласът им да се чува, когато се говори за сигурността на пътя

Беше тежка ситуация, никой не знаеше кой кой е, спасявахме всички. Без да се замислим, се съблякохме и се хвърлихме в реката. С въжета дърпахме децата, една жена от рейса им помагаше да излязат през люка. Насочваше ги къде да стоят, после ги връзваха с едно въже, а ние ги дърпахме. Зудия дойде с лодката и прехвърляха оцелели до брега.

Това разказа с пресипнал глас Изудин Пушия от Бродарево за фаталния 4 април 2004 г., когато при катастрофата при река Лим отне живота на 12 български деца.

20 г. по-късно той отново е край реката и показва на вицепрезидента Илияна Йотова и на останалите, дошли от България за годишнината, откъде е паднал рейсът. С него 34 ученици и 16 възрастни се прибирали към Свищов от екскурзия в Дубровник.

"Ако не бяха те, още 38 души щяха да загинат",

казва за спасителите кметът на Свищов Генчо Генчев. Със Зудия и приятелите му се прегръщат като братя.

20 г. след трагедията представители на 3 държави - България, Сърбия и Черна гора, се събраха до мемориала на 12-те деца. Глави пред паметта им сведоха вицепрезидентът Йотова, трима наши посланици, кметове на съседните градове Приеполе и Биело поле, както и президентът на Черна гора по това време Филип Вуянович. Десетки местни хора, ученици от Приеполе, граничари поднесоха цветя на мемориала.

С вой на сирени пожарна в Биело поле почете жертвите. Илияна Йотова положи цветя и на монумента "12-те рози", издигнат от черногорците след трагедията.

"На 4 април 2004 г. небето плачеше над Лим, над България, над Сърбия и Черна гора, защото загубихме 12 деца", казаха местните по време на възпоменателната церемония в Дома на културата в Биело поле.

20 години задаваме един и същи въпрос: "Къде сгрешихме ние, възрастните, за да накажем така децата си?

Защо се случи така, че заради нашите грешки си отидоха най-невинните. Всяка година на възпоменанието на децата търсим отговор за нашата отговорност, какво да направим, така че никога повече с нито едно дете да не става такава трагедия, каза Йотова.

А отговорността на възрастните е да знаят последиците от всяко действие и решение - "и когато строим пътища, и тогава, когато качваме децата си в изправни автобуси, и когато сме решили всички проблеми, за да може децата ни да се върнат живи и здрави от път". Дано в името на тяхната памет сме научили тези уроци", допълни вицепрезидентът.

Тя с вълнение изказа благодарност и признателност за героизма и човешката сила на спасителите, които в онази априлска нощ скочиха в ледените води на Лим, за да помагат, без дори да се замислят, че може да не изплуват.  

Това може да се направи само от братя за братя,

каза Йотова. И припомни, че спасителите бяха наградени от президента Георги Първанов с едно от най-високите отличия на България, получиха и документи за българско гражданство. А тя самата години по-късно връчила документите за българско гражданство на Сафет Баличевац, който тогава е бил само на 20 г.

Спомняше си всичко от онази нощ. Попитахме го: "Не те ли беше страх - било е тъмно и студено, а се хвърляш да спасяваш, без да знаеш дали ще излезеш?". А той отговори: "Не съм се замислил нито за момент. Трябваше, защото долу имаше хора", разказа вицепрезидентът и се просълзи с края на историята - че

най-трудният въпрос за Сафет е от собствените
му деца: "Защо не спаси всички българи?"

Йотова подчерта пред хората от Приеполе и Биело поле, че благодарение на създадената след трагедията фондация "Ангели от Лим" бе променено законодателството, така че вече деца да не пътуват през нощта и да се возят в нови и изправни автобуси.

Всяка година почитаме паметта на загиналите тук, но учим своите уроци като възрастни, а един от най-важните е да пазим доброто у нас така, както ни го показаха спасителите от Лим. Защото тук нямаше различия между етноси, народи и религии. Имаше човещина, завърши Йотова.

Кметът на Свищов също благодари на всички спасители и подари картини на кметовете на Биело поле и Приеполе. След трагедията България дари спасителен автомобил на пожарната в Биело поле.

По същото време в четвъртък родителите на загиналите деца бяха на заупокойна молитва в гробищния парк на Свищов, където издигнаха параклис "Свети Дух".  

"Голямата поука 20 години след трагедията е, че продължаваме като общество и държава да сме длъжници на децата", заяви пред БНР Георги Манзаров, баща на загиналия Юлиян.

"На кого да простим и как да простим. Нашите деца ги няма. Дори смъртта не може да изкупи смъртта

на дете", каза бащата. Шофьорът на автобуса получи 4 г. затвор, а малко след излежаването на присъдата почина от инфаркт на волана на камион по пътя Смолян-Пампорово.

Свищовските семейства искат държавата да ги търси не само на годишнини от трагедията, а да чува гласа им, когато се разискват проблемите за пътната безопасност.

Преди 20 г. около 22 ч на 4 април на завой по планинския път близо до с. Гостун между градовете Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия) шофьорът губи контрол и рейсът пропада по 15-метров скат към реката, чиито пролетни води са 6 метра дълбоки.

"Голяма част от децата бяха полусънени, може би и заспали. Имаше писъци, жесток кошмар. Стана за секунди. Нямаше ток, в автобуса започна да влиза вода. Аз завиках: "Към люковете, към люковете!", разказва учителката Вера Блажева (за нея разказа Изудин Пушия). На другата сутринводолази, спасители и полицаи от Приеполе извадиха телата на 10 от загиналите: Александра Гергова (17 г.), Антония Братова (14 г.), Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.) и Юлиян Манзаров на 18 г. Той е най-големият и се гмурка да спасява други, но последният път не изплува.

Месец по-късно намериха и телата на Светослав Колев (15 г.) и Антоана Евтимова (13 г.)