Срутването на моста „Франсис Скот Кий" над река Патапско в Балтимор, ударен от големия контейнеровозен кораб "Дали" под флага на Сингапур, отново припомни на света за несигурността на човешките творения.

Истината е, че колкото и грандиозни и здрави да са те, понякога и на пръв поглед нелеп инцидент може да причини нечувани трагедии с много жертви. Отделно, иначе ефектното падане ще доведе до многомилиардни загуби. Щети както от платените застраховки, така и от блокирането на един от най-важните морски пътища и затварянето за неопределено време на пристанището на Балтимор, което е между най-натоварените по Източното крайбрежие на САЩ.

Разбира се, в своята история човечеството помни много по-ужасни катастрофи. В Античността, когато гигантските структури са признак за мощта на държавата, но не е имало традиция за поддръжката им, почти няма място, което да не е запомнено с някакво епохално разрушение. Достатъчно е да си спомним за такива чудеса като Родоския колос или Александрийския фар, които, макар и да са изглеждали непоклатими, заради човешка небрежност и под напора на природните стихии

отдавна са изличени

от лицето на Земята

Даже римляните, които са ненадминати със солидните си постройки в древността, често са се сблъсквали с такива проблеми, като понякога те са вземали и много жертви. Така през 27 г. сл.Хр., по сведения на историците Тацит и Светоний, във Фидена, която е съвсем близо до Рим, се срутва огромен амфитеатър.

Построено набързо от бившия роб Атилий, чиято алчност го подтикнала да спечели от жаждата на римляните за зрелища, в съоръжението били спестени някои важни елементи. Така в деня на откриването му там се стекла огромна тълпа, за да гледа широко рекламираните гладиаторски борби. А когато амфитеатърът се напълнил с народ, конструкцията изведнъж рухнала,

смачквайки и заклещвайки

хиляди хора в развалините Много от онези, които не загиват на място под отломките, умират от нараняванията си през следващите дни. Жертвите в резултат на инцидента са огромни - Светоний твърди, че 20 000 души са загинали, а Тацит увеличава броя им на 50 000. Дори самият император Тиберий бил принуден да отиде на мястото на трагедията, а по ирония на съдбата

виновникът Атилий

не е сред пострадалите

Римският сенат отговаря на трагедията, като забранява на хора със състояние под 400 000 сестерции да организират гладиаторски представления и също така изисква всички амфитеатри, построени в бъдеще, да бъдат издигнати върху здрава основа, проверени и сертифицирани за здравина.

Инциденти с внезапни рухвания са познати и от Библията. Така например Исус отговаря на въпрос дали жертвите при падането на Силоамската кула не са свързани с греховете им: "Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички ще загинете."

През 140 г. сл.Хр. се срутва частично дори гордостта на Рим – "Циркус Максимус". При падането на горния етаж

на трибуната му

загиват 1112 души

Римляните са прочути и със строителството на най-здравите мостове. Така по нашите земи през 328 г. император Константин специално присъства на откриването на най-големия от тях. С дължина от близо 2,5 километра и височина 10 м, той е изграден над река Дунав и свързвал крепостта Сукидава на отсрещния бряг с Улпия Ескус – един от главните градове на провинция Мизия, който се намирал край днешното село Гиген. Дали мостът е бил съборен от земетресение или от придошлите води на реката, не е известно, но само след около 40 години за него вече не се чува нищо. От внезапни срутвания в Средновековието са страдали и такива емблематични сгради като черквата "Света София" в Константинопол и Лондонския мост.

Но аналози на нещастието в Балтимор, и то причинени също от кораб, могат да се намерят и в новата история. Така например през 1917 г. в канадското пристанище Халифакс избухва най-големият взрив преди употребата на атомните бомби в Хирошима и Нагасаки. Бедствието, което опустошава града, се случва след катастрофа между два кораба – норвежкия "Имо" и френския "Монблан", който

бил догоре

натоварен с боеприпаси

За нещастие инцидентът става в най-тясната част на пролива Те Нероус, който разделя града на две части. Капитанът и екипажът на френския плавателен съд, който бил натоварен с 200 тона тротил и 2300 тона пикринова киселина, побързали да напуснат, след като видели, че не могат да потушат избухналия пожар. Взривната вълна помита над 2000 сгради и поврежда още 1200. Точният брой на загиналите не е известен, но се предполага, че са около 1950 души, а още над 9000 са ранените. Експлозията била толкова голяма (3 килотона), че се вдигнало 18-метрово цунами.

А едно от най-зрелищните рухвания на мост се случва също в САЩ. "Такома", който със своите 850 метра е трети по дължина в света за времето си и се явява продължение на „Голдън Гейт" в щата Вашингтон, е открит тържествено за движение на 1 юли 1940 г.,

за да падне само

три месеца по-късно

във водите на едноименния проток.

Първоначалният проект залагал на по-голяма стабилност с по-стандартен дизайн, но с прекомерно висока цена от около 200 милиона долара в днешни пари. Вместо това одобрение получава по-евтин вариант, използващ плочни греди. Гредите обаче са само една трета от височината на първоначално предложените ферми, което довело до непропорционално съотношение между дълбочина и широчина. В резултат на това мостът става изключително нестабилен и уязвим на силни ветрове.

Срутването на моста е описано като "потресаващо" и през следващите десетилетия "е привлякло вниманието на инженери, физици и математици". Но още от началото на строителството му през 1938 г. съоръжението се държало странно и дори работниците започнали да го наричат "Галопиращата Герти". Причината била, че дори при не много силен вятър съоръжението започвало да се гърчи в причудливи вертикални движения.

Така сутринта на 7 ноември 1940 г. при ветрове със скорост 64 км/ч основният участък на моста започва да се усуква с постепенно увеличаваща се амплитуда, докато най-накрая се разкъсва и до ден днешен остава като изкуствен риф в залива.

Лионард Коутсуърт, редактор на The News Tribune в Такома, който е последният човек, шофирал по моста, описва преживяването си така:

"Около мен чувах

пукане на бетон

Тръгнах обратно към колата, за да взема кучето, но бях изхвърлен, преди да успея да го стигна. Самата кола започна да се пързаля настрани по пътното платно. Реших, че мостът се къса, и единствената ми надежда бе да се добера до брега. На ръце и колене през повечето време пълзях 500 ярда (450 м) или повече до кулите... Дъхът ми спираше, а коленете ми бяха ожулени и кървящи, ръцете ми натъртени и подути от хващането за бетонния бордюр... Накрая рискувах да се изправя и да тичам няколко ярда наведнъж... Достигнал безопасно място на площадката за плащане, видях окончателното му срутване и как колата ми пада във водата.""

След този знаков инцидент в САЩ конструкторите вземат сериозни мерки, за да избегнат подобни инциденти, но структурните катастрофи продължават и в наши дни, както показа и случилото се в Балтимор.