Тъжната годишнина ще бъде отбелязана два пъти - властта ще е на лобното място, близките - в Свищов

Държавници и семейства ще почетат разделени 20 г. от трагедията с 12-те деца от Свищов, които се удавиха в река Лим.

Вицепрезидентът Илияна Йотова отива на лобното място в Черна гора точно на 4 април, когато през 2004 г. стана катастрофата с български автобус в граничната река. На мемориала на 12-те ангели се очаква и президентът на Черна гора Яков Милатович.

Програмата е организирана от посолството на Черна гора съвместно със Сърбия.

"В 11 часа на 4 април ще бъдем с вицепрезидента на

мемориалния паметник на границата между Сърбия и Черна гора

Там ще бъдат официалната церемония и панихида, в която ще участва и президентът на Черна гора. След това отиваме в Биело поле, където ще положим цветя и на другия паметник, изграден от черногорци в памет на нашите деца - "12-те рози", разказа пред "24 часа" кметът на Свищов Генчо Генчев, който ще е част от делегацията.

След това е посещението в кметството на Приеполе в Сърбия, където нашите представители ще участват в среща с местни хора, пазещи спомена за ужаса.

Програмата продължава в културния център в Биело поле, където ще са изказванията на вицепрезидента, кмета на общината Петър Смолович, посланика на България в Черна гора.

Ще бъдат прочетени съболезнователни адреси от вицепремиера и външен министър в оставка Мария Габриел и президента Георги Първанов, в чийто мандат се случи трагедията.

Ще бъдат представени видеоматериали от архивите на черногорските медии и на БНТ, събрани в 20 минути, след това ще има кратък монолог на актьор от Биело поле.

"Ние сме подготвили паметни награди за участниците, както и помощ за болницата

в града, където оказаха помощ на всички спасени след катастрофата", обяви Генчо Генчев.  

Почернените близки казват, че не са сред поканените. От общината обаче твърдят, че не са постигнали съгласие за датите на официалната визита.

На 4 април 2004 г. България, Сърбия и Черна гора бяха разтърсени от гибелта на 12 деца в туристически автобус, паднал в придошлите води на река Лим. Към 22 ч българско време група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник.

На завой по планинския път, близо до с. Гостун, между градовете Бело поле, Черна гора, и Приеполе, Сърбия, шофьорът Илия Измирлиев губи контрол и рейсът се спуска по 15-метров скат към реката. Пролет е, Лим е пълноводна и дълбока 6 метра.

"Голяма част от децата бяха полусънени, може би и заспали. Изведнъж започна страхотен тътен, усети се неравност, започнаха светлините да присветват и да угасват. Писъци, жесток кошмар. Това става за секунди, усети се изведнъж, че спряхме някъде, дрънченето спря.

Нямаше ток, в автобуса започна да влиза вода. Аз завиках: "Към люковете, към люковете!", спомня си учителката Вера Блажева в изследването на свищовския кмет, което наскоро бе издадено в книга. Биоложката е единствената от колегите си, която години по-късно говори за ужаса.  

"В един момент водата стигна до гърдите, рейсът продължаваше да се пълни. Не знам шофьорът ли беше излязъл, изведнъж люкът се махна отгоре. Не знам как съм излязла на покрива. Започнах да викам: "Давайте ръцете!", и да ги дърпам.

Вадих, докато имаше ръце и хора, не избирах
кого да измъкна

Бръкнах пак в дупката, пълна тъмница, водата вече е догоре и няма никого", връща се към кошмара учителката.

"Всеки да си види другарчето, кой с когото беше седнал", крещи Блажева. Ужасените деца започват да се обаждат, че Светльо го няма, Антония я няма, други ги няма. Тогава преподавателката Боряна Кожухарова влиза през люка в потопения рейс и вади Антоана.

"Даже нея първа я закачихме на въжето към сушата, за да отиде в линейка и да се помогне, но се отвързала от силното течение", продължава драматичният разказ.

В шока Блажева не забелязва, че колежката Кожухарова е извадила от потъналия автобус и 18-годишния Юлиян. Той е най-големият и се гмурка да спасява, но последния път не изплува. Издъхва на път за болницата.

Сутринта на 5 април 10 от учениците са обявени за изчезнали. Водолази, служители на планинската служба и полицията от Приеполе до вечерта намират 8.

Телата на 10 от загиналите са извадени

от реката и са идентифицирани: Александра Гергова, на 17 г,, Антония Братова, на 14 г., Боряна Петкова, на 11 г., Валентин Маринов, на 14 г., Виктор Маринов, на 14 г., Глория Георгиева, на 11 г., Женя Ангелова, на 11 г., Лора Николова, на 14 г., Светослава Пантелеева, на 12 г., Юлиян Манзаров, на 18 г.

Месец след трагедията са извадени и телата на Светослав Колев, на 15 г., и Антоана Евтимова, на 13 г.

"Ако ви кажа, че все едно е било вчера, а не са минали 20 г. Болката е голяма, но се научаваш да живееш с нея. Ето, внуците ни пораснаха (деца на дъщеря му - б.а.). Аз не мога да повярвам, че мина толкова време. А тогава си мислехме какво ще правим без децата си 20 г.", прави тъжна равносметка Георги Манзаров, бащата на Юли. Той е основният двигател на фондация "Ангели от Лим", която обедини почернените семейства.  

Близките ще почетат печалната годишнина в Свищов със заупокойна панихида. Поканени са също хора от Черна гора и Сърбия, както и спасителите, които извадиха живи останалите деца. Ще бъдат край паметниците в градското гробище, където по-голяма част от децата са положени в общ парцел.

"Аз не мога да отделя моя син от останалите - за добро, за лошо или във вечността, децата там са заедно. Като отидем, всички ни гледат в очите и сякаш казват: "Вие живеете, а нас ни няма", не може да се примири бащата.

Две десетилетия всяка сутрин е на гроба на Юли 

Какво му казва ли? Иска да остане между баща и син, а гласът му започва да трепери.

"През тези 20 г. два пъти съм го сънувал. И дори съм си задавал въпроса защо повече не го сънувам. Може би защото е идвал в съня ми с усмивка. Беше добре, нищо не ми казваше. Просто го сънувах като щастлив", намира утеха Георги.

На 18-19 април ще бъдат на лобното място в Сърбия.

"Родителите, които загубихме децата си, всяка година ходим в Сърбия и Черна гора, срещаме се със спасителите. Парадоксът е, че ние благодарим от името на родителите, чиито деца бяха спасени, защото те, за голямо съжаление, някак забравиха това. Не искат да си го спомнят", разсъждава Манзаров.

20 години след ужаса в Лим поколенията в Свищов са се сменили. Повечето от връстниците на жертвите не са в града. Повечето от учителите, които бяха на злополучната екскурзия, не са на работа. Така престана и конфронтацията, която беше в първите години.

Тогава почернените семейства търсеха отговорни за организацията на зловещо приключилото пътуване до Дубровник. "Мисля, че

апогеят беше промяната на двата закона 

- за организиране на ученическите екскурзии и за нощните преходи. Би трябвало държавата да проверява дали се спазват. Сигурен съм, че продължават да правят смесени екскурзии с възрастни.

Има и деца спортисти, които пътуват в тъмната част след състезания. Но законът е променен, независимо че след това искаха да го върнат", казва Георги.

Фондацията на родителите и общината в Свищов организират заедно Седмица на "Ангелите от Лим".

Събитията целят да напомнят на младите поколения и новите учители, че подобна драма може да се случи отново. Особено сега, когато "по пътищата умират хора като мухи".

"Винаги съм се надявал в началото на април, когато има ваканции и тръгнат по екскурзии, в училищата да се напомни как се организират тези екскурзии. Поне за децата трябва да го правим", призовава Георги Манзаров.