- Откъде разбра за Френския чуждестранен легион?

- За Легиона разбрах през 1995 или 1996 г., но не помня откъде. То тогава нямаше кой знае каква информация и се наложи да ходим до Френското посолство, за да вземем адреса на приемните пунктове. Те са около 10 във Франция. Само в някои от тях можеш да кандидатстваш.

- Как реши да се пробваш?

- По това време в България нямаше какво да се прави и не ми беше трудно да се навия за това приключение.

- На колко години беше?

- На 19.

- Родителите ти знаеха ли, че отиваш в Легиона и може никога да не се върнеш?

- Не, не знаеха. Бях ги излъгал, че съм на кораб и им пишех писма. Тогава нямаше мобилни телефони.

- Какви са условията, за да те приемат в Легиона?

- Аз кандидатствах в Страсбург. Първо ти правят медицински преглед. Спомням си, че

описваха татуировките,

ако имаш такива. В приемния пункт чакаш, докато се съберете група от 20 души например. Може да отнеме и седмица. През това време не правиш нищо, само ядеш и спиш. Оттам обаче те изпращат в Обан, който се намира на 17 км на изток от Марсилия. Там се провеждат изпитите, които траят около един месец. Всеки ден ни събираха на обяд и ако си чуеш името, напускаш Легиона.

- Тежки ли бяха изпитите? Кое беше най-тежкото изпитание по време на изпитите?

- Да, тежички са. Физическият изпит е само тичане. Купър тестът -

трябва да избягаш 2800 м

за определено време

Ако успееш за 3 минути, получаваш максимална оценка. След това правят медицински изследвания, психотестове на руски език. Те бяха най-трудни и объркващи. Едни и същи неща те питат, само че по различен начин. Един от въпросите бе да гледаш карта, пълна с градове и села, 2 минути, след което да нанесеш същите населени места, но в празна карта. Или да нарисуваш дърво. По него ти правят психопортрета. След това трябва да минеш 4 интервюта. Чрез тях преценяваха колко си мотивиран за Легиона.

- Нуждаеш ли се от нещо, когато отидеш в приемния пункт?

- Нямах нужда от нищо. Там имат всякакви размери от униформите на легионерите.

- Трябва ли да знаеш френски или някакъв друг език?

- Не. Но започваш да учиш френски език веднага и е забранено да говориш на друг език. Разбира се, много от легионерите се криеха и си говореха на родния език помежду си. Ако те хванат - правиш лицеви опори или

отиваш в ареста. Малко

е като в казармата

- Сам ли замина или с някой приятел?

- Сам заминах и там срещнах още един българин.

- Премина ли през някакво обучение?

- Когато те приемат в Легиона, ти дават една зелена барета със знак. В началото е без номер, след известно време получаваш и него. Трябва да го знаеш наизуст и да се представяш навсякъде с него. От номера се разбира къде си разпределен. В Кастело Нудари е страшният ад. Там имаше постоянни тестове по тичане и плуване, уроци по френски, които са комбинирани. Задължително към теб е прикрепен и един франкофон. Ако нещо не разбираш, наказанието е лицеви опори. Спомням си много смешен случай с един руснак. Не разбра какво му се говори на френски, взе една кофа и се качи на един камион отгоре. После

правеше цял ден

лицеви опори

Бяха ни събрали 128 националности. Дават ти една книжка с песни за Легиона. Ти трябва да ги знаеш наизуст. Пеехме ги всяка сутрин на закуска. Ако случайно лейтенантите не харесваха изпълнението ни, започвахме наново, докато останат доволни. Кодът на честта на легионера също трябваше да се знае наизуст - това е нашият правилник и ние сме длъжни да го спазваме безусловно. Другото изключително важно нещо е да се поддържа чистотата в базата. Задължен си да чистиш три пъти на ден. Леглото трябва да ти е оправено по точно определен начин - чаршафите трябва да са завити и поставени на хикс. Сутрин лейтенантите минават на проверка и ако не е изрядна чистота, получаваш наказание. Примерно да изчистиш всички тоалетни с четка за зъби или фугите на плочките по пода, отново с четки за зъби. Когато даваш караул, носиш специална униформа - с белите кепета. Нужни са ти два часа, за да я облечеш.

Гладиш униформата

през цялата нощ

и преди да се появиш сутринта, с нея минаваш три проверки.

Ако лейтенантът не хареса как си се справил, я пуска в тоалетната и ти започваш да переш, сушиш и гладиш наново. Идеята им е да те смачкат и да ти промият мозъка. Нямаш право да отидеш до тоалетната, без да попиташ. Интересното беше, че проверяваха базата с кучета за наркотици. Въпреки това имаше легионери, които намираха начин да си вкарат трева и пушеха тайно. Французите много мразят наркотиците и ако реша, могат да ти съсипят живота заради една цигара с марихуана.

- На какъв пост си бил?

- Аз бях с чин Легионер първи клас, а специалността ми беше снайперист.

- Убивал ли си хора?

- Такива неща не се казват. (Смее се ехидно.)

Във втората част на интервюто легионерът разказва за бойните си подвизи в Африка, за адските игри във Фермата, за приключенията с проститутки и какво трябва да се прави, ако ти се скъса презерватив.