Когато пристигне в безопасно пристанище, ще огледаме внимателно щетите, казва изпълнителният директор на БМФ - собственика на кораба

След повече от три месеца в плен екипажът на кораба “Руен” е на свобода. Операцията по освобождаването се е провела от два кораба на индийския флот, които са прехванали отвлечения “Руен” и са поискали сомалийските пирати да се предадат. Операцията е продължила повече от 40 часа на 2600 км от бреговете на Индия.

“24 часа” се свърза с изпълнителния директор на компанията, собственик на кораба - БМФ, капитан Александър Калчев.

- Г-н Калчев, чухте ли се с някои от седемте български моряци, които бяха в плен?

- Да, чух се. В добро здраве е целият екипаж, ако още не са, съвсем скоро би трябвало да са на борда на “Руен”, да оглеждат и да оценяват състоянието на кораба.

- Капитанът на кораба българин ли е?

- Да, командният състав са българи.

- Колко време изкараха в плен, около три месеца, нали?

- От 14 декември до 16 март - три месеца и няколко дни.

- Как са живели през това време, знаете ли?

- В момента не сме коментирали, тъй като има неща от по-важен характер, с които да се занимаваме. Корабът би трябвало да бъде насочен към безопасно пристанище, където да се направят разследвания, включително на този пиратски акт, да се снемат показания, да се види какви са щетите по него през тези три месеца. След това трябва да се смени екипажът и корабът да продължи по направление.

Това не е най-нормалното нещо, което им се е случило в живота. Нека нещата да влязат в ритъм. Тепърва ще имаме брифинг, ще разказват, когато се завърнат. Предполагам, че това ще стане до 15 дни, това е най-реалистичният срок.

Ние не знаем дори дали имат документи. Може да се окаже, че нямат паспорти, в контакт сме с външното министерство, ако трябва да съдействат. Но това е информация, която в момента нямаме.

- “Руен” закъде пътуваше?

- Пътуваше за Турция да занесе товара. След това ще му търсим следващ рейс, корабите работят по целия свят, малко вероятно е да дойде в България.

- Какво превозваше?

- Той превозва стомана. Тя си е на кораба, няма как да я приберат.

- През тези месеци контактувахте ли по някакъв начин с тях?

- Нямахме контакт с екипажа, само доколкото разрешаваха пиратите, дотолкова сме контактували.

- Те къде са били през тези три месеца? На кораба ли?

- На кораба са били, да. В момента, в който пиратита са се предали, са били преместени на единия от индийските кораби. Два кораба едновременно изпълняваха операцията. Нашият екипаж е бил евакуиран на втория индийски кораб. Би трябвало да са се преместили отново на нашия.

- Имате ли информация какво се е случило със самия кораб? Четох някъде, че ще го използват за пиратски нападения.

- Брифинг за ситуацията ще можем направим, след като сме получили информация от екипажа. В момента имаме други приоритетни задачи.

- Първи сведения за състоянието на кораба имате ли?

- Не, тъй като екипажът още не е на борда. Предполагам, че е мореходен корабът. Какви проблеми има, ще знаем, когато можем свободно да разговаряме с екипажа в идните дни.

- Близките на тези седем души как преживяха три месеца неизвестност?

- Имахме комуникация не само с близките на тези седем български офицери, но и на целия екипаж и на тези, които не са българи. Искам да им благодаря за проявените търпение и разбиране, за подкрепата, която имахме от тях. И най-вече - за подкрепата, която те дават на съпрузите, когато им дават да общуват с тях.

- Близкита са имали възможност за комуникация с тях, така ли?

- Когато пиратите им разрешат.

- В такива случаи как се действа? Търси се помощ от кого?

- От всички. В региона има организации, които наблюдават сигурността на търговското корабоплаване. Една от тях е Центърът за синтезиране на информация от индийска страна, в който участват 65 държави. Другата е мисията “Атгаланта” на европейските военноморски сили, има английски корпус, държавата Мианмар също беше помолена да съдейства.Търсили сме съдействие от всички тях. Искам да благодаря на военноморските сили на България, на президента, на външно министерство, което помагаше, доколкото е възможно. Информирахме и министерството на транспорта, което е съсобственик в БМФ.

- А защо тази акция е проведена от индийски кораби?

- Защото са били най-близко. Те са изпълнили мисията, те са прехванали кораба и са успели да накарат пиратите да се предадат. Индийски беше и корабът, на който прехвърлихме в първите дни ранения старши помощник. Той го откара до близко пристанище, откъдето го върнахме в България. Регионите в Арабско море, а и не само там, се покриват от различни кораби. Ние сме имали щастието и в двата случая да попаднем на кораби на индийските военноморски сили. И при самото залавяне и при спасяването. През цялото време до нас имаше европейски кораби, които следяха ситуацията на борда и бяха готови да оказват съдействие.