Традициите на Третото българско царство и Византия се срещнаха при ковчега на дядо Неофит чрез последния помазан цар - Симеон II, и Константинополския кириарх Вартоломей

На невиждан досега у нас церемониал, изпълнен безукорно от Българската православна църква, Българската армия и държавните институции, станахме свидетели при погребението на светейшия патриарх Неофит.

В него бяха преплетени църковни последования със заемки от времето на Византия, традиции от Третото българско царство и елементи от съвременния Закон за държавния протокол в раздела му за националния траур и погребенията с държавни почести.

За тази историческа и духовна символика допринесе участието на Вселенския патриарх Вартоломей, както и на последния миропомазан цар на българите - Негово Величество Симеон II, който е въобще и последният цар в човешката история.

Траурното шествие по улиците на София с пренасянето на ковчега върху

същия лафет от бойно оръдие,

използван при погребението на цар Борис III

Обединител през 1943 г., придружен от почетна гвардейска рота, бе най-очевидната символна връзка с традициите на стара България. С тази разлика, че сега лафетът бе теглен от бронирана бойна машина, а тогава - от шест черни коня в траурни сбруи.

Практиката да се използват коне при кралски погребални церемонии с ковчег върху лафет е преустановена през 1952 г. в Англия, когато умира Джордж VI заради предишен инцидент, при който конете се подплашват от тълпата. Затова лафетът с ковчега на бащата на кралица Елизабет II е теглен от флотски офицери.

Както поясни църковен представител, в нашия случай използването на бившето бойно оръдие и бронираната пехотна машина, която да го тегли, е принос на христолюбивото българско войнство. Българската армия освен церемониално участва в поклонението и представена от своето върховно командване.

Ритуалът, при който митрополитите от Светия синод вървят от двете страни на лафета, придържащи лентите, свързани с ковчега, покрит със зелената патриаршеска мантия, също има дълбок смисъл.

Това означава

последование, преклонение

и синовство

Сиреч - владиците остават синовно свързани и под върховенството на зелената мантия на своя архиерей. Началото на този церемониал може да се търси като остатък от прастари времена, когато в знак на уважение и преклонение свитата е водила царския кон за юздите, вървейки пешком край господар

първоблюстител.

Затова и всички инсигнии на патриаршеската власт - включително и короната на първия български патриарх Кирил - участваха в траурната лития.

Патриархът бе положен в гроба от южната страна на митрополитската катедрала “Св. Неделя” само с булото и символите на монашеството.

Короната остава непогребана,

защото е символ на земната му власт

и трябва да отиде при следващия, който ще седи на трона на българските патриарси.

“Британските крале също се погребват без короната, защото тя е за наследника, затова и оловните им ковчези задължително трябва да могат да се отварят. И ако някой долавя във всичко това сходства, то е, защото английската монархия използва, включително и при коронацията с обличането на суверена в трите свещени одежди заедно със скиптъра и жезъла, знакови елементи от царската символика на Византия”, поясни специалист по църковна дипломация и протокол.

При опелото на патриарх Неофит в катедралния храм “Св. Ал. Невски” (неовизантийски по своя архитектурен стил) Всесветейшият константинополски кириарх Вартоломей служи стар чин от края на VIII в. Това древновизантийско опело на епископ съдържа славословия и възгласи за опрощаване на греховете.

След това Вселенският патриарх в речта си, използвайки катаревуса - официален архаизиран новогръцки - и редки глаголни форми като “облобизава”, т.е. “целува по челото”,

нарече патриарх Неофит “новия

Яков на благочестивия български народ”,

цитирайки Битие 49:33: “И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ”.

Идеята за връзката на първосвещеника с дадения му от Бога народ присъстваше през цялото време на церемонията, изпълнена по всички канони на светото православие. В храма бе предоставено на

цар Симеон II правото да

прочете Символа на вярата,

докато край ковчега на патриарха бе строена почетна гвардейска рота, а в този момент президентът на републиката Румен Радев премина през траурния шпалир.

По този въпрос преподавател в Богословския факултет коментира: “Ако е мислен специално, този момент изглежда като гениална хрумка за съвместяване на съвременната политическа действителност у нас с традициите на православната българска монархия. (Защото през огромната част от своята хилядолетна история България е била именно християнско царство).

В случай че просто така е съвпаднал церемониалът в катедралата, то трябва да го отдадем вероятно на Божия промисъл, защото моментът бе наистина много въздействащ”, добави богословът.

По време на церемониала в катедралния храм “Св. Ал. Невски” си личаха и заемки от Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол, защото

официалните лица дойдоха с

траурни трикольорни ленти на лявата ръка.

В присъствието на цялата държавна номенклатура, пратениците на 14 поместни църкви, чужди гости и делегации заедно с цялото стълпотворение в храма всичко изглеждаше изпълнено по конец, без да е репетирано с години като при британските кралски погребения.

Четирима владици от Светия синод са били натоварени с различни аспекти от организацията на събитието - Йоан Варненски и Великопреславски, Наум Русенски, Киприан Старозагорски и Антоний Западно- и Средноевропейски.

Трябва да се отчете ролята и на шефа на протокола на Светия синод Емил Велинов, а отец проф. д-р Иван Иванов е получил послушание да отговаря за посрещането и настаняването на чуждите делегации. При предвидените за това 80 места за официални гости обаче е трябвало да бъдат настанени 130 души. Включително и да се бди за преодоляването на евентуални конфузни и нежелани ситуации като присъствието в храма на

посланиците на Русия и Украйна,

които са във война,

а също и на двамата духовни представители - на Руската православна църква - Московска патриаршия - митрополит Нестор, и митрополит Епифаний от Православната църква на Украйна, получила томос за автокефалия от Константинопол, но все още непризната от много от другите поместни църкви.

Двамата духовници бяха настанени при другите църковни гости, но в двата противоположни фланга на солея в храма. Така очакваните ексцесии и подозираните възможни интриги не се оправдаха.

Най-простото обяснение защо е трябвало да присъстват е, че както и на съвсем обикновено погребение могат да дойдат всички, дори и скараните роднини. Но в крайна сметка трябва да се отдаде заслуженото и на църковната дипломация, която в случая проработи също безукорно.

Съвместяването на църковен, монархичен и светски държавен и дипломатически протокол при погребението на Негово Светейшество патриарх Неофит бе наистина удивително и тепърва ще се описва в специализираните книги и учебници.

Защо и как бе възможно да се случи всичко това? Отговорът се крие в личността на покойния патриарх Неофит, който по време на земния си път се опитваше да бъде умирител и обединител. Не само на църквата, но и на нацията.

Хилядите хора, дошли да се сбогуват с него, и дългата траурна процесия, преминала през историческия център на древния български град, показват въпиющата нужда на народа от някого, който не ги разделя, а ги събира в едно. Па макар дори и със смъртта си.