"Не се срамувайте да преговаряте, преди нещата да са се влошили още повече."

Тези думи в изтекли части от интервю на папа Франциск за швейцарска телевизия взривиха световното обществено мнение. Според Светия отец Украйна трябва да има смелостта да вдигне "бяло знаме" и да преговаря за прекратяване на войната с Русия.

Особено остра беше

реакцията на

изказването в Киев,

който вече две години изнемогва срещу руската агресия. Президентът Зеленски незабавно, макар и индиректно, също отговори на думите на водача на Католическата църква, като ги нарече "виртуално посредничество от 2500 км разстояние". На свой ред от Кремъл защитиха Светия отец, като разтълкуваха призива му като адресиран към Запада.

Някои наблюдатели пък видяха двоен стандарт, тъй като в друга част на интервюто, посветена на войната между Израел и "Хамас", папата подчертава: "Преговорите никога не са капитулация". Освен това, според понтифика, историята учи, че рано или късно трябва да се постигне споразумение.

Още по-голяма разлика в оценката му за двата световни пожара се забелязва, ако разгледаме някои от предишните му призиви. Така например по време на общата си аудиенция на площад "Св. Петър" на 22 ноември миналата година той заяви, че е чул директно как "и двете страни страдат" в конфликта в Близкия изток: "Това правят войните. Но тук отидохме отвъд войните. Това е тероризъм". И помоли и двете страни "да не вървят напред със

страсти, които в крайна

сметка убиват всички"

Истината е, че като цяло издигането на бяло знаме е символ, който представлява готовност за спиране на битката и преговори за мирно решение. Дали това е знак за предаване или желание за мир, зависи от контекста и намеренията на страната, която издига знамето, подчертават някои тълкувания.

Други обаче настояват, че издигането на бяло знаме трябва да се разбира по-скоро като безусловно приемане на поражението, а не като желание за мир. В тези случаи противниковата страна може да види бялото знаме като възможност да принуди противника напълно да се предаде.

В тази ситуация мнозина, не само политически наблюдатели, повдигат въпроса трябва ли изразът "вдигане на бял флаг" в случая да се разбира буквално и какво по-точно е означавал в историята?

Един от първите известни записи на белия цвят, използван като сигнал за предаване, е от римския историк Тит Ливий. Той пише за картагенски кораб, който показва "бяло платно и маслинови клонки" при поражението си във Втората пуническа война. Историкът Публий Корнелий Тацит също разказва, че белите знамена са били използвани по време на Втората битка при Кремона през 69 г. сл. Хр., когато вителианците - последователи на разгулния император Вителий, се оставят на милостта на противника. В тази връзка показателно е, че на същия древен автор принадлежат и думите: "Битката губи не по-слабият, а този който пръв свежда поглед".

А приблизително по същото време подобна практика е описана и на другия край на света - в Китай по време на Източната династия Хан (25 - 220 г. сл. Хр.). Бялото знаме е било широко използвано през Средновековието в Западна Европа, за да покаже готовност за капитулация. Тогава, за да демонстрират, че са с миролюбиви намерения, глашатаите носели бели пръчици, а воините, готови да се предадат,

прикрепяли парче

бяла хартия към шапката

или шлема си.

Оттам вероятно употребата се е разширила и по други места в света, тъй като португалският хронист Гаспар Корея (писал през 1550 г.) твърди, че през 1502 г. заморинът (титла на индийския владетел на Каликут) изпратил преговарящи, носещи "бял плат, вързан за пръчка", "като знак за мир", до своя враг – португалския мореплавател и завоевател Васко да Гама.

Първият опит за институционализиране на подобни действия е през 1625 г. от нидерландския юрист Хуго Гроций в неговия основополагащ за международните отношения труд "За правото на войната и мира" (De jure belli ac pacis). Там се признава бялото знаме за

"мълчалив знак

за искане на преговори,

който трябва да бъде толкова задължителен, колкото и изразеният с думи". Затова не случайно в края на XIX век използването на флага за искане на преговори е включено в Хагската конвенция от 1899 г. (както и в тази от 1907 г.), което вече го превръща в интернационален акт.

Донякъде може да е объркващ фактът, че знаме със същия цвят са носели отделни воюващи страни и без да има такова значение. Така например още династията на Омаядите (661–750) използва бялото като напомняне за първата битка на Мохамед при Бадър. По времето на Стария режим във Франция, започващ в началото на XVII век, кралският стандарт става обикновен бял флаг като символ на чистота, когато е в присъствието на краля или се носи от Ордена на Светия Дух. През Френската революция от 1794 г. трикольорът в синьо, бяло и червено е приет за официален, а бялото се превръща в символ на френските роялисти. Но по-късно, когато се бият в Американската война за независимост, французите го използват отново.

По време на реставрацията на Бурбоните бялото знаме също заменя трикольора, който дотогава се е смятал за символ на цареубийството. 

През 1863 г. Конфедеративните американски щати също използват голямо чисто бяло поле за знамето си. Този дизайн е запазен до март 1865 г., когато опасенията, че ще бъде сбъркан със знак на примирие, налагат добавянето на широка червена лента в единия му край.

На този фон думите на папа Франциск могат да се разбират и малко по-нестандартно, тъй като в конвенционалната вексилология (науката за изучаване на бойните щандарти) бялото при християните е

препратка към библейското

описание на ненасилието

и предаването на Исус на Божията воля. За разлика от някои будистки страни, където бялото е цветът на траура.

Не на последно място в съвременността има и базирани на него производни флагове. Такива са знамената, предназначени да донесат мир на конфликтна територия. Така Кипър от 1960 г. приема бяло знаме с карта на острова и маслинови клонки (друг символ на мира). А между 1992 и 1998 г. националният флаг на Босна и Херцеговина беше бяло знаме с герба на династията Котроманич.

Донякъде ново значение то доби по време на пандемията от COVID-19. През март 2020 г. белгийският кралски дворец в Брюксел издигна бял флаг в подкрепа и израз на благодарност към жертвоготовния медицински персонал. И много белгийци го последваха.

А съвсем наскоро Малайзия стартира движение с хаштаг #benderaputih (на английски: #whiteflag) в социалните медии, призовавайки онези, които изпитват финансови затруднения и се нуждаят от храна, да развеят бял флаг пред домовете си.

Но помага ли ни историята, за да можем да разберем думите на папата? Наистина ли той е имал предвид капитулацията на Украйна? Или, според по-късно излязлото официално обяснение на пресслужбата на Ватикана, Франциск е използвал този образ, предложен от интервюиращия го Лоренцо Бучела от RCI, за да призове за намаляване на враждебността, за примирие, постигнато със смелостта на преговорите, като "неговата надежда е дипломатическо решение за справедлив и траен мир".

Спорните изказвания, отнесли много критики, могат да се разглеждат и като опит

да се легитимира

посредническата мисия

на сегашния папа пред руската страна. В тази насока преди време той също направи някои изявления, ласкателни за руската държавност и руските царе в миналото. Да не говорим за по-раншната му позиция, че

НАТО "лае

на вратата на Русия"

с разширяването си на Изток.

В този ред на мисли никой не може да отрече и факта, че в историята римските папи са имали забележителни успехи в миротворческите си мисии. Така например в почти аналогичен случай свързаният с България папа Йоан ХХIII успява да смекчи силното противопоставяне между Великите сили по времето на Студената война и според някои по този начин дори предотвратява смъртоносен ядрен конфликт. Дори когато е диагностициран с рак на стомаха през 1962 г., папата не изоставя ролята си на планетарен умиротворител. Знае се, че лично е водил кореспонденция със съветския лидер Никита Хрушчов. Приема в покоите си дъщеря му и съпруга кадър на КГБ. За юбилея на папата през 1961 г. Хрушчов му пише: "Ние не сме различни, има общо между нас". А "българският" папа му отговаря: "Да, така е, защото и двамата сме селяни".

И в крайна сметка, не без неговата заслуга, през 1962 г. разумът надделява у двамата световни лидери Хрушчов и Кенеди. Когато започва Карибската криза в Куба, той пише на съветския лидер, че трябва да опази Божието творение - живота: "Хрушчов, вие трябва да спрете с тези ракети". После поема и ролята на посредник между президента Кенеди и съветския държавен глава. Според някои изследователи именно намесата на папата е спасила света от ядрена катастрофа, затова в знак на благодарност

светът нарича Йоан ХХІІІ

Пастир на мира.

Все още е жив споменът и за значимите мисии на папа Йоан Павел II като миротворец. При това не само неговата ключова роля върху събитията в Полша по време на фалиралия военен режим в родината му. Папа Йоан Павел II не се колебаеше и лично да отиде в размирен район, какъвто е Близкият изток, в опит да посредничи между Израел и Палестина.

Затова засега е по-добре да се въздържаме от крайни оценки на дипломацията на Светия престол, която през последните две хилядолетия много пъти се е доказала успешна.