Преди 21 г. Леонардо Нотарбартоло изпразни Световния диамантен център в Антверпен, реализирайки "удара на века"

Днес Леонардо Нотарбартоло, който е роден преди 72 г. в Палермо, е съвсем обикновен жител на Торино.

Едва свързва двата края, опитвайки се да прави какво ли не, в това число и да произвежда тениски. И всичко това – въпреки че през 2003 г. беше мозъкът  на определената от мнозина като “кражбата на века”.

Заедно с банда съучастници Нотарбартоло изпразни смятания за най-сигурния трезор в Европа - този на Световния диамантен център в Антверпен. Дотогава той се мислеше за неуязвим и недостъпен от експертите.

Групата, известна като “Торинската школа”,  успя да проникне в него и да отмъкне като на филм цялото му съдържание от диаманти, злато и бижута за над 200 млн. евро. И всичко това, без да предизвика задействането на никаква аларма. Скривалището, което се намира два етажа под земята на Световния център, се пази от инфрачервени лъчи, радар, магнитно поле и ключалка, отключваща се със 100 млн. възможни комбинации.

И до днес полицията не е в състояние да обясни как бандата успява да осъществи гениалния удар. “Беше твърде лесно. Това място беше пълно с дефекти и ги открих всички до един, пребивавайки там година, защото бях бижутер”, казва италианецът.

Не е ясно обаче къде е откраднатото съкровище

- самият Нотарбартоло твърди, че няма понятие къде са диамантите сега. Той беше осъден на 10 г. затвор, след като беше хванат заради напълно банална грешка, но не предаде съучастниците си.  Шест години и половина по-късно беше пуснат на свобода заради добро поведение. След това се върна в Торино, където живее в момента с жена си и децата си до Джавено.

В края на миналата година по дигиталната платформа на “Амазон” излезе телевизионният сериал “Всички обичат диамантите”, който е по книгата на Нотарбартоло “Да откраднеш невъзможното”. Той е консултант на създателите на сериала, въпреки че в него има и измислени детайли. В главната роля е италианският актьор Ким Роси Стюарт, а режисьор е Джанлука Мария Таварели.

Кой всъщност е крадецът на века?

Леонардо Нотарбартоло се ражда през 1952 г. в Палермо в семейството на земеделец и домакиня.Още от малък си дава сметка, че притежава невероятната способност да запомня моментално и точно всяка подробност от нещата, които вижда пред себе си дори само за секунди.

През 1969 г. в Торино приятел на баща му, знаещ за таланта му, го моли да му помогне да обере един бижутерен магазин. Той се съгласява с условието, че никой не трябва да пострада при кражбата. Двамата извършват престъплението и всичко минава безпроблемно. След това Лео продължава спокойно живота си, тренира водна топка и дори го викат в националния отбор.Точно когато е на път да лансира спортната си кариера, съучастникът му в кражбата е хванат и издава името му, за да му опростят наказанието. Лео прекарва 5 г. в затвора. След това излиза,  жени се, има деца, работи като бижутер между Торино и Антверпен, откъдето

преминават 80 на сто от димантите в света

В Белгия Нотарбартоло живее под наем и има офис в сградата на Световния диамантен център. В подземията му се намират 200 бронирани каси за бижута. През септември 2003 г., докато си пие кафето в един бар, до Лео се приближава италианец на име Джеремия, който му обяснява плана си да обере трезора и го кани да участва в групата. Нотарбартоло приема. В бандата има все персонажи като от филм - Звярът е висок 2 м и е способен да се справи и с най-сигурната аларма в света за нула време, Геният може да хакне всевъзможни видеокамери и компютри, Ключарят отваря всички видове врати. Нотарбартоло става “торинецът” и е нает, защото заради офиса си може да наблюдава и да запомня всеки детайл от бронираното скривалище на Диамантения център. Той си наема сейф в него, а Звярът изработва микрокамера, която да бъде монтирана вътре. Така крадецът придобива представа за всички системи за сигурност, включващи аларми, чувствителни към светлина, топлина, звуци и движения. Затруднява го единствено радарът доплер, но след седмица измисля как да преодолее и него.

“Бях гледал реклама по телевизията на лак за коса и стигнах до извода, че ми трябва точно това. Казах на другите, че е достатъчно да се напръска сензорът на радара с лак за коса, за да се блокира.” В продължение на два месеца бандата тренира за удара си. Джеремия изработва картонен макет на трезора и мъжете се упражняват да се движат в него на тъмно. В нощта срещу 13 февруари, успоредно с турнир по тенис, който гледат всички в Белгия, бандата стартира удара си. Малко преди това в подземията на центъра са пристигнали огромни пратки диаманти на известна бижутерска марка. На 15 февруари Джеремия води нощния пазач на трезора да пие в едно заведение. Бандата влиза в сградата отзад през близка строителна площадка. След серия от непредвидени обстоятелства те преодоляват всички възможни препятствия и проникват вътре. Част от престъпниците започват да изпразват сейфовете, а Лео и Геният започват да търсят сървърите, за да изтрият следите. Съвсем неочаквано Леонардо е поразен от ужасни болки в гърба, заради които не може да стои изправен. Пие две болкоуспокояващи  хапчета, но след минути ляга на земята заради неописуеми болки. Придружават го до изхода, преодолявайки отново всички аларми една след друга. Лео отива в апартамента си, но в този момент Джеремия му се обажда, за да каже, че пазачът се връща на работното си място, без да знае, че Нотарбартоло си е вкъщи. Лео отново сяда в колата си и шофира към сградата, за да предупреди колегите си. Това обаче вече не е необходимо, защото в 5,12 часа всичко е приключило и цялата банда отива да празнува в апартамента на Лео.

На следващия ден няма никакви новини за кражбата. Бандата решава да се прибере в Италия, защото до 48 часа по всяка вероятност ще стане ясно, че диамантите липсват. В този момент обаче Лео си дава сметка, че бижутата са много, но не толкова, колкото са очаквали. Така му хрумва, че всъщност Джеремия е истинският поръчител, а не изпълнител на удара, и че е клиент на Диамантения център, който

иска да прибере пари от застраховката

И че всъщност е използвал другите за измама на застрахователната компания. Членовете на групата се разделят. Лео кара 20 минути извън Антверпен, след което изхвърля в горичка близо до пътя чувала с остатъци от вечерята. Вижда обаче един човек, който излиза от кола на пътя и се насочва към него. Лео се втурва да бяга, но в бързината се скъсва чувалът и боклуците се посипват по земята.

Седмица след кражбата в Белгия се заговаря за нея. Следователите не знаят по какви следи да тръгнат. Нотарбартоло се връща в Белгия, за да прекрати договора си за наем на апартамента. Когато отива обаче в банката, го арестуват като първия заподозрян за кражбата на века. Защо? Защото в посипаните на земята боклуци извън Антверпен, до които стига упорит следовател, има фактури на името на Лео и един нагризан сандвич със салам. От него полициято стига до ДНК-то на Нотарбартоло, а ровейки в боклуците - и до останалите членове на бандата. Джеремия и диамантите обаче и до днес са в неизвестност.