• Според специалисти твори в духа на експресионизма - липсва реализъм, в миналото стилът е бил вид протест срещу обществения ред

• Спасителите му още пазят старата ТКЗС карта, на която видяха тайната пътека

Година и 2 месеца след изчезването на Сашко от Перник, чието издирване трогна цялата страна, той не спира да рисува картини. Това разказа пред "24 часа" баща му Александър. 13-годишното момче е изцяло погълнато от платното, върху което чрез цветове и фигури показва историята на живота си. Малчуганът, чиито следи се изгубиха в планината Голо бърдо на 11 ноември миналата година, е направил две изложби със свои творби до момента. Бащата на Сашко дори се допитал до специалисти, за да разпознаят образите върху скиците. Професионалният им поглед откроил гори, ручеи, дървета и водни ангели и духове.

Според роднините на детето след прекараните 9 дни в неизвестност то започнало да отделя повече внимание на хобито си.

"Когато рисува, Сашко е отдаден на скицата и светът около него сякаш изчезва - обяснява близък приятел на семейството. - Говоря за всякакви шумове и гласове, тоест за самата обстановка, която той изключва, за да се концентрира. Изражението му се променя в момента, в който хване четката. Като магия е. Понякога от пръв поглед не успяваш да вникнеш в замисъла на картината, но от втори можеш да откриеш цяла история. На последната самостоятелна изложба, която показа в родния си Перник преди 5 месеца, имаше 24 картини. Те бяха изложени в сградата на Минната дирекция. Подготвял ги е 9 месеца, тоест във времето след изчезването и намирането му. Сашко развълнува всички нас. В картините няколко души забелязахме малки силуети на духове. Около някои сякаш имаше ангелски ореоли. Беше нарисувал и сини дължини, които ни напомниха за вода, може би река или ручей. Във всяка творба той оставя почерк от нещо, което е преживял. Може би реките и ручеите, които ние видяхме, са тези, от които е пиел вода, докато се издирваше в гората. Духовете и ангелите пък са били с него през цялото време, за да не е сам, и са му помогнали да оцелее. Той е едно много силно момче."

Според специалисти, с които бащата Александър е говорил, момчето твори в духа на експресионизма (илюстрациите се създават от субективни реакции спрямо наблюдаваната реалност; формата и цветът са деформирани, липсва реализъм (в миналото стилът се е приемал за вид протест срещу съществуващия тогава обществен ред - бел. ред.). На платната се различават дървета, планини, слънце, но и други фигури.

Освен рисуването днес Сашко прави и редовните си разходки по горските пътечки с баща си. Миналата година той изчезна по време на една от тях, но това не притеснява татко му, който го следи внимателно. Малкият проявява хиперактивност заради аутизма и има нужда от леки планински походи сред чистия въздух. По време на тях е щастлив, спира се до храстчета и дървета, гледа цветчетата и се заслушва в песента на птиците.

Здравословно също се чувства добре. Възстановяването му след прекараните 9 дни в неизвестност миналата година е отнело време, тъй като малкият е бил с почти нефункциониращи бъбреци.

Специалисти бяха сигурни, че заради заболяването си той е успял да оцелее в гората без храна толкова дни. И до днес все още не може да обясни какво е правил в Голо бърдо, докато всички го издирваха.

Сашко се е виждал няколко пъти и със спасителите си, които го намериха изнемощял и свит в дере. Те се чуват и разговарят с баща му. Интересуват се как е детето. Момчетата, които са планинари, все още пазят и ТКЗС картата, която им помогна да го намерят в планината. Благодарение на нея той бе открит.

Пред "24 часа" един от тях - Веско Георгиев, разкри, че именно чрез овехтелия документ, използван преди много години от хората, които пасели добитъка си в района, установяват къде точно е Александър. На картата планинарите виждат изоставена пътека, която са пропуснали да обходят, тъй като е гъсто обраснала и почти незабележима. Описват я като "много тайнствена", защото, без да е отбелязана някъде, няма как да я видиш. Спомнят си я като труднопроходима - гъсти тръни, шубраци и стени от високи храсти. Само на определени места се прокрадвали малки пролуки, в които можело да се промушат.

"Беше като истинско предизвикателство - след като успявахме да минем през една стена от храсти и тръни, се появяваше голо пространство, но след него се изправяхме пред втора стена - спомня си Веско Георгиев. - Това се повтаряше няколко пъти, докато накрая видяхме Сашко, който лежеше в дерето."

Според планинарите почти невъзможно би било намирането на детето точно в този район при вечерен обход, дори да имат приспособления за осветяване.

"Нямаше как да се ориентираме и по звуците, тъй като Сашко не издаваше такива - разказва един от спасителите му. - Той не е викал за помощ, не сме чули плач или някакви стенания, за да тръгнем към тях. Беше много трудно. Не мога да опиша успокоението и щастието, което изпитахме, когато го намерихме."