Георги Димитров успокоил маршал Жуков, че българите няма да воюват

Истината за мисията на тайнствения
"дипломат" излиза след 70 години

В два поредни броя "24 часа-168 истории" ви разказа неизвестни факти от живота на съветския резидент Дмитрий Федичкин у нас в периода 1943-1944 г. Сега четете как той лично е връчил нотата, с която Съветския съюз обявява война и какви са били реакциите на ултиматума, разказани от негова гледна точка.

В края на почти едногодишния си престой у нас Дмитрий Федичкин изпълнява и още една, последна, но много важна специална задача. По този повод в спомените си той се спира подробно на опитите на страната ни да избегне окупацията.

"В края на август (1944 г. – бел. ред.) митрополит Стефан ми съобщи, че българското правителство отново предприема опити да се договори с американците и англичаните с цел да предотврати навлизането на Червената армия в страната. През Турция в Кайро за тайни преговори изпращат представителя на търговско-промишления капитал Стойчо Мошанов и военния аташе на България в Турция полковник Желязков", разказва в книгата си резидентът. Като пише за срещите на двамата в Истанбул и Кайро, Федичкин не пропуска доста пристрастно и остро да критикува

"реакционната

българска върхушка"

в лицето на правителството на Константин Муравиев, което "до последно помага на германските войски".

Тук резидентът "удобно" пропуска да съобщи, че този кабинет, който е съставен от членове на умерената опозиция от Демократическата партия, БЗНС "Врабча 1" и Народната партия, управлява само една седмица и в него са отделени и три места за представители на Отечествения фронт, но нарушавайки първоначалната си декларация, по инструкция от Москва комунистите отказват участие в него. Нещо повече – премиерът и министрите дават пълна амнистия и обсъждат обявяване на война на Германия, но действията им на практика са саботирани от военния министър генерал Иван Маринов, който се противопоставя на решението и така го забавя с три дни, за да даде по този начин възможност на Съветския съюз да ни обяви война. Много е писано за ролята на този ключов член на кабинета, която открито обслужва интересите на Кремъл в този

решителен

за България момент,

но може би в случая е най-добре да цитираме собственото му обяснение на мотивите за действията му: "Забавянето даде възможност на Съветския съюз при тази обстановка да обяви война на България, с което се попречи на коварните замисли за настаняване на англо-американски войски у нас. А братският руски народ можа за втори път да изпълни историческата си освободителна мисия към нашия народ." (Маринов, Ив. Пет дни в правителството на К. Муравиев, сп. Исторически преглед, 1968 г.)

Но да се върнем към спомените на "Яковлев", който също дава много детайли за съдбовните за България събития. Още повече че вероятно реакциите в българското правителство са му докладвани в подробности от митрополит Стефан, който, като редовен член на съвета на министрите, е вземал участие в съвещанията на най-високо ниво.

"На 5 септември 1944 г. кабинетът заседава необичайно дълго. Господин Муравиев беше в добро настроение. Току-що министърът на външните работи беше огласил последното съобщение на Мошанов и Желязков от Кайро. В него те уверяваха, че на всяка цена ще спасят България от гибел, разбира се, имайки предвид под гибел края на капиталистическия строй, от който тези „демократи" се бояха повече от всичко."

"Не трябва, господа, предварително да празнуваме победа, но и не бива да губим надежда – предава Федичкин думите на Муравиев, сякаш е бил пряк свидетел. - Аз съм уверен, че Чърчил няма да допусне Червената армия да влезе в нашата страна. Английските войски ще ни дойдат на помощ своевременно. Такова е и мнението на регента княз Кирил, с когото имахме беседа тази сутрин. С общи усилия ще преградим пътя на болшевиките."

Накрая, според разказа на шефа на съветското разузнаване у нас, продължителното заседание на правителството е прекъснато от премиера Муравиев: "Господа, току-що в нашето външно министерство

са позвънили

от съветското посолство

Техният шарже д'афер иска да го приемем спешно по особено важен въпрос - предава буквално сцената чекистът.

Чули се тревожни гласове: "Защо се налага?", "По какви важни дела?" "Спокойно, господа – бил казал Муравиев, вдигайки ръка в призив за тишина, - мисля, че трябва да приемем съветския представител. Но не аз сам, а целият състав на кабинета. Господа, длъжни сме да демонстрираме своята увереност и единодушие..."

Министър-председателят бил до вратата, за да посрещне дипломата, но явно премислил и се върнал до масата. Само че не седнал, а останал прав.

"След половин час в заседателната зала с бързи крачки влезе нашият шарже д'афер и заставайки пред Муравиев, каза високо и отчетливо: "Господин премиер-министър, имам указание от съветското правителство да Ви връча тази нота", след което прочете текста й."

"България до този момент отказва да скъса с Германия, провеждайки политика на т.нар. неутралитет, а в действителност

оказвайки пряка

помощ на Германия,

като спасява отстъпващите военни части от преследването на Червената армия – цитира Федичкин текста на документа. - Съветското правителство повече не счита за възможно да съхранява своите отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, в каквото по същество се намираше и по-рано, а и Съветският съюз отсега ще се намира в състояние на война с България."

Връчвайки ултиматума, съветският шарже д'афер съобщава, че съветското посолство има намерения вдругиден да напусне пределите на страната, като за целта за 7 септември трябва да му бъдат осигурени два вагона за влака София - Истанбул.

В спомените си Федичкин пише, че след обявяването на войната в залата настъпила гробна тишина – ни дума, ни стон. Идвайки малко на себе си, Муравиев само успял да се обърне към съветския дипломат да предаде молба в Москва за незабавно започване на преговори за примирие.

"Аз нямам никакви правомощия да водя каквито и да било преговори – отговорил сухо дипломатът. - По мое мнение е твърде късно. Имам чест, господа." След това съветският представител леко се поклонил и тръгнал към изхода.

В тази връзка в "Чекистки делници" Федичкин вмъква и откъс от спомените на маршал Георгий Жуков, който в този момент бил изпратен от Сталин при Георги Димитров за допълнителни указания как точно ще бъде окупирана България от ІІІ украински фронт.

При срещата им Георги Димитров побързал да го успокои: "Макар да се готвите да воювате с България,

война най-вероятно

няма да има

Българският народ с нетърпение чака навлизането на Червената армия, за да може с нейна помощ да смъкне царското правителство и да установи власт на Народоосвободителния фронт." Вождът уверил съветския маршал, че най-вероятно съветските войски ще бъдат посрещнати

"по стар славянски

обичай с хляб и сол",

а планините у нас са пълни с партизани, които ще ги подкрепят. Според Федичкин точно така и станало – съветските войници били посрещнати от хора в празнични носии и с музика, а "народното въстание успяло напълно и в София".

Като се има предвид, че спомените му са издадени чак през 1984 г., в тях на няколко места съветският разузнавач, като реверанс към генералния секретар на БКП, споменава и решаващата роля на Тодор Живков в драматичните събития.

Но той самият не е пряк свидетел, тъй като още на 7 септември е отзован обратно в Съветския съюз. На прощаване

се отбил за

последна гощавка

и при екзарх Стефан в неговата крайградска вила, където, по предложение на главата на Българската православна църква,

за последно вдигнали наздравица "за Червената армия".

За своите заслуги по време на престоя у нас, в Москва резидентът бил посрещнат с високи почести.

А председателят на Президиума на Върховния съвет Михаил Калинин лично го наградил с боен орден "Отечествена война" - първа степен, за успешна работа в тила на противника.

Всъщност в книгата на резидента целият разказ е предаден в трето лице и от него

не става ясно кой

е довереникът

на съветското посолство,

предал посланието за прекъсване на дипломатическите отношения с България. Както "24 часа – 168 истори" вече писа, топшпионинът се радва на дълъг живот (умира 88 годишен - на 28 октомври 1991 г.) и успява да види идването на демокрацията у нас, както и разпадането на Съветския съюз. Но чак доста след кончината му - през 2010 г., се разбира, че наистина Федичкин е служителят, връчил нотата.

Тогава Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания, в интервю за сайта "Столетие.ру" описа разказа на "Яковлев" за предаването на нотата. В него руският генерал свидетелства:

"Шефът на дипломатическата мисия в София през 1941 - 1944 г. "Яковлев" ми е разказвал как СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. Той получил указание от Москва да връчи нота на регентското правителство (понеже царят е малолетен) в България.

Пристига "Яковлев" при външния министър, с когото са в чудесни отношения. Посрещат го дружелюбно, но "Яковлев" заявява, че му е поръчано да прочете нотата, с която СССР обявява война на България."