• Цветана Джерманова е затворена само на 20 г. и като най-млада се заклева, че ще опише цялото преживяване в книга
• Прекарва 40 месеца заради обвинение в анархизъм, наказват я, стрелят няколко пъти по нея
• Запознава се с Леа Иванова, която била от политическите затворнички. Те не изпълнявали заповедите на властта и ги въдворявали отново

Тези дни си отиде последната оцеляла в лагерите на смъртта - Цветана Джерманова, затворена през 1949 г. със следната характеристика:

"На Цветана Любомирова Джерманова от гр. Димитрово, род. 20.03.1928 г. Произхожда от работническо семейство. Въдворена по линия на ДС на 19.01.1949 г. като анархистка за срок от 1 год.

От едно известно време изпада ту в лошо, ту в добро настроение. Мъжът ѝ напоследък се обажда от различни краища на страната, като не съобщава адреса си никога. Праща ѝ редовно 8000 лв. Писмата са пълни със загадки. Кани я в писмата по-скоро да отиде при него, за да пътешествали заедно. Същата работи добре, но да се откаже от анархизма ѝ не мисли. Казва, че не можела да се убеди в противното. В тясна дружба е с Елена Ал. Софийска, Мария Лукова Доганова, Лиляна К. Пиринчиева и Соня Иванова Канева и само с тях споделя. В пол. пр. работа участва, но формално. Поради това, че мъжът ѝ е с неустановен адрес, а и тя с нищо не е показала, че като излезе навън, няма да се занимава повече с анархизъм, предлагам да се превъдвори за 6 месеца."

Това е един от документите на Цветана Джерманова, известна като последната жена, оцеляла от лагерите "Босна" и "Белене", който документ показва как ѝ е удължен срокът за пребиваване в тях. За преживяванията си тя разказва в книгата си "Спомени от лагерите", където подробно описва живота си там. В нея разказва за съкилийничките си - Леа Иванова, сестрите на Райко Алексиев, оперните певици Милена Баръмова и Цветана Михайлова - арестувани, защото пеели в деня на смъртта на Георги Димитров. По-късно нейната история отвежда в лагера "Белене", в женската му част на остров "Щурчето", където е била прехвърлена.

Легендарната жена издъхна на 19 февруари, малко преди да навърши 96 г. Това стана ясно от публикация във фейсбук страницата "Софийска платформа". Историята на живота й е достойна за филм и роман.

Едва 20-годишна е затворена там по политически причини. Изкарва 3 г. и 4 месеца.

Освободена е през 1952 г. без никакви обяснения

Но още преди това, може би защото е най-младата в лагера, тя дава обещание на жените, които среща – да разкаже историите им, за да може това безумие никога повече да не се повтаря. Спазва дадената дума и написва книгата си, където споделя, че системата била жестока за инакомислещите, мачкала всеки, унищожавала всеки както физически, така и психически, защото не признавали тяхната идеология.

Самата Цветана Джерманова е родена през март 1928 г. в пернишкото село Лесковец. От дете е борец и предприема различни активности. Най-значима и голяма била заслугата й за електрифицирането на селото й. На по-малко от 4 км минавал електропроводът за Радомир. Няколко младежи забили стълбовете и опънали жици, а тя заедно с другите момичетата обикаляли селото, за да събират медни отпадъци. Така, макар и с много усилия, Лесковец става първото електрифицирано село в окръга след 9 септември 1944 г.

Увлича се по левите идеи на анархизма още като момиче, когато първият секретар по ремсистките организации в Перник Григор Илиев я заклеймява, защото не се съгласила със създаването на младежкa организация в селото.

Дотогава тази дума е съвсем непозната за нея

и тя започнала да се интересува. Неин приятел я отвел в читалището и първите книги, които прочела, били "Мъртвите сибирски полета" от Виктор Фалк и "За всеки ден" от Лев Толстой.

"В какво беше вината ни – пита Джерманова в книгата си. - В това, че ние, 17 - 18-годишни младежи, искахме да живеем свободно, съгласно нашите традиции, да решаваме сами общоселските проблеми. Да избираме кмета и да го освобождаваме, когато не работи в полза на селото.

Приемахме за равни циганите, които живееха на село, децата им бяха заедно с нас в училището, в читалището и на бригадите. И това беше в годините, когато Ку-клукс-kлан в Америка избиваше чернокожите, а в Германия още не бяха изстинали камерите, в които фашистите изгориха милиони евреи."

Джерманова завършила Пернишката девическа гимназия (1946 г.) и кандидатствала специалност "Агрономство" в Софийски университет, но не била допусната да продължи образованието само заради липсата на задължителна характеристика от местния комитет на Отечествения фронт.

Междувременно бързо се разчуло, че групата младежи около нея отказала да направи ремсова организация в селото, затова станали обект на интерес от страна на анархистите.

Присъединили се към тях и започнали сблъсъци с милицията

Една смешна на пръв поглед случка я запознала с един от главните дейци на движението – Любомир, който се престорил, че търси момичета в селото, а братовчед ѝ я излъгал, че му трябва помощ да убие една змия в двора. Тя прескочила и се натъкнала на група мъже заедно с Любомир. Години по-късно той става нейният верен спътник в живота. Известно време двамата били заедно неофициално, а на 28 октомври 1948 г. бракът им е узаконен.

Мъжът ѝ заминал за Бургас, където служел като войник. Двамата имали уговорка той да търси квартира и от 1 януари 1949 г. тя да отиде при него.

Мечтите им обаче се разпаднали и това се случва едва след 3 години и половина.

На 16 декември 1948 г. по време на голяма акция срещу анархистите в цялата страна тя е арестувана.

"Точно в 6 ч. сутринта органите на ДС, по подобие на колегите си от Гестапо, нахлуха в домовете ни, извършиха обиски, иззеха литература и ни арестуваха – пише Цветана Джерманова в книгата си. -

Денят не беше избран случайно

Той беше добре обмислен и проведен дни преди Партията да вземе най-подлото спрямо социалистическите идеи решение и да установи диктатура на пролетариата. С нашия арест тя показваше как ще се справя в бъдеще с всеки опонент. Анархистите имаха ясно становище - социализъм не може да се строи с диктатура, дори и да е диктатура на пролетариата.

Само за това свое твърдение те трябваше да бъдат арестувани, изпращани в лагерите, съдени, а някои и убити."

Вкарват я в тясна килия на ДС в Перник, където прекарва 20 дни. Преминава през всички начини за измъкване на информация.

Разпитвали я само веднъж, но тя написала истината в показанията си. Това не се харесало на властимащите. Осъзнала, че нещо се случва, когато дни наред не била освободена. При нея докарали и една от довереничките й Мария. Двете често пеели.

Вечерта преди да ги интернират, при тях дошъл началникът на ДС. Поискал да види жените, които огласяли управлението с песни. След кратък разговор последните му думи към тях били:

"Попейте си, попейте. Има много да си пеете"

От близките си получили дрехи, обувки и храна и на 7 януари 1949 г. потеглили за лагера "Ножарево", Тутраканско. По-късно я преместили в "Босна". Грижела се за зеленчукопроизводството и за животни. Обработвали около 1000 декара земя. Сеели жито, царевица, боб, гледали и овощна градина, основно с кайсии, лозя и малини. Една година посели и мак, но с обработката му се занимавали по-възрастните жени, от политическите лагеристки. Агроном обяснил, че тази култура се сее по поръчка на Министерството на народното здраве за нуждите на фармацевтиката. Отглеждали 500 свине майки за разплод, имало птицеферма с 1000 броя кокошки и пилета.

Имало и шивалня. Отговорник на нея била госпожа Гройс, майката на известния режисьор Любен Гройс. Често интернираните жени получавали наказания за неизпълнение на нормата за деня. Те били различни - лишаване от писма, колети, или за една седмица в карцера.

Побоищата извършвали инспекторите от ДС,

които идвали на проверки от София.

Милиционерките, които ги охранявали, били настроени враждебно към тях. Най-лошата била Здравкова, която стреляла по Джерманова и приятелката ѝ Аделина, защото тръгнали за вода без да искат разрешението ѝ. Куршумите минали покрай ушите й.

Шефът на милиционерския състав бил още по-жесток. Винаги идвал на кон, с камшик в ръце, който не изпускал.

През зимата ги наказвал да маршируват в снега и да пеят "Пред нас са блеснали житата", а през лятото стоели прави под жаркото слънце до припадък,

всичко завършвало с карцер за една седмица

Така ги превъзпитавали, когато от умора се прибирали в свободен ход, а не марширувайки и пеейки.

В лагера Джерманова се срещнала и с голяма група момичета, които били определяни като политически затворнички, свързани с чужденци. Това били Ана Дитрих, Леа Иванова, Жана, Ингеборг, Зита, Олга Огнянова и други, които били обвинени за връзка с войници от американския контингент, разквартирувани в страната след подписването на споразумението за капитулацията на България през 1944 г. Ана Дитрих била свързана с немското разузнаване. Тя се омъжила за някакъв служител от това ведомство, който напуснал страната заедно с цялата германска мисия. Според Джерманова тя била вечно болна и не излизала на работа.

"Леа Иванова, Олга Огнянова и останалите момичета

бяха известни в лагера като кабаретни артистки

– пише Цветана в книгата си. - Повечето от тях служеха и на българските тайни служби, като просто се надлъгваха. Някои не изпълняваха поетите ангажименти и се връщаха отново. Всички те (без Олга Огнянова) се ползваха с по-свободен режим. Леа Иванова се връща два пъти в лагера по време на моя престой."

* Кои са другите интересни жени, с които се среща Цветана Джерманова, и какво са криели те от обществото, четете в следващия брой на "24 часа – 168 истории".