Ако Путин не бе нахлул, у нас още щяха да управляват служебни правителства

Нищо не променя духа на един народ както войната. В Русия например за 2 години затягането на гайките обхвана всички сфери – от шоубизнеса през медиите и икономиката до военното дело.

Да вземем така нареченото голо парти през декември в Москва. Парти като парти, но духът на времето наказа звездния парти елит. Последва искреното разкаяние на всички участници, което напомня разкаянието на троцкистите по време на сталинските чистки.

Филип Киркоров например веднага си посипа главата с пепел: “В днешните трудни и геройски времена един артист от моя калибър… не може и не трябва да да бъде толкова безотговорен, когато участва в различни прояви” – обърна се той към народа със силно променен външен вид. После замина на турне в Донбас, където попя пред войници, вдовици и сирачета. Дано режимът му е простил.

Разкая се дори гордата журналистка и полуопозиционерка Ксения Собчак. Тя разчита на чадъра на Путин, защото той дължи кариерата си на баща ѝ. Но този път и тя се стресна от реакцията на “дълбочинния народ”:

“При цялата ми любов към провокациите аз прекрасно знам: първо, за тях трябва да се избира точното време и то не е сега. По-скоро това не беше провокация, а нелепо безвкусие. Простете”.

Целият парти елит на Русия клекна. А само преди година-две би показал гордо среден пръст. Гайките се затягат, Русия се завръща към историческите си традиции на единомислие, единодействие и малко Сибир.

Икономиката бързо се военизира, което ще рече, че се връщат и командно-административните методи от военния комунизъм. Ако войната продължи още 3-4 години, нищо чудно едрата промишленост да се окаже национализирана, а олигарсите да последват съдбата на гражданина Корейко от “Златният телец”.

В началото на “специалната военна операция” имаше признаци на борби сред елитите – усещаше се напрежение между ФСБ (бившето КГБ) и министерството на отбраната. Кагебистите обвиняваха министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валерий Герасимов в некадърност. И не без основание – през 2022 г. те явно нямаха представа за реалността.

Но след бунта на Евгений Пригожин и неговата частна военна компания “Вагнер” дуетът Шойгу-Герасимов взе връх и вече никой не смее да ги обижда. Не е зле да се припомни, че Пригожин беше креатура на самия Путин. Според руския военен експерт Константин Сивков той е вербуван от ЦРУ някъде в Африка. Украинското “контранастъпление” миналата година е изчаквало “Вагнер” да започне своя бунт, да тръгне към Кремъл, а то да го последва по петите му и така Путин да рухне, а в Кремъл да се инсталира прозападна власт. И наистина, щом започна бунтът, започна и контранастъплението, но нито то успя да пробие фронта при Бахмут, нито “Вагнер” да стигне до Москва. Според Сивков предателството е било разкрито преди това.

След тези събития вече може да се каже, че на власт в Русия са Шойгу и Герасимов. Всички, които се съмняваха в тяхната мъдрост, вече или са отстранени като генерал Суровикин, или са в затвора като Игор Суворов – Гиркин, който впрочем беше офицер от ФСБ.

Анархията свърши. Настъпи пълна централизация на духовете. Ако в края на 80-те в Москва цареше същата атмосфера, СССР никога нямаше да се разпадне, а у нас първите днешни натовци щяха да са членове на ЦК и окръжни секретари. Но не би. Трябва да сме благодарни, че руското общество има навика да му отпуска края докато е мир, и да се мобилизира чак когато започне войната.

В Украйна обаче след загубата на Авдеевка се забелязва униние.

Бойците на фронта продължават да воюват героически и да удържат положението, но вътре в страната назрява недоволство в няколко посоки – към Зеленски, към Чичо Сам и към трагичната украинска съдба. Вече две години следя десетки патриотични украински коментатори и блогери и не мога да не забележа, че тяхната патриотична пасионарност утихва.

Да вземем Алексей Арестович, бивш съветник към кабинета на президента Зеленски.

“Руснаците, казва той, не са вдъхновени от победата, а от това, че на нас не ни идват на помощ вече 2 месеца. Те знаят, че у нас има катастрофални проблеми с недостига на оръжие….И изобщо Западът … било то Европа, или Америка, твърде много дърдори и твърде малко действа. Като че ли нарочно ни създава завишени очаквания… Войната откри такива бездни на човешките пороци, че ако вземем всичко, което е надрънкал (наболтал) Западът, то трябва да ги разстрелваме един по един за създаването на абсолютно завишени очаквания и докарването на Украйна до самоубийство!”

През 2022 и до средата на 2023 г. Арестович беше любим говорител на президентството и най-популярният коментатор в Украйна. Сега обаче е в немилост, спасява се от Зеленски в Ню Йорк и от там призовава за мирни преговори. Той е олицетворение на обхваналия украинците скептицизъм.

Ето какво казва политологът и политик Олег Соскин: “При Зеленски Украйна се превърна в тоталитарно-диктаторска държава… Тръгнаха забрани, цензура, а на подконтролните медии се канят само експерти, които не критикуват властта. Всичко това вече го е бивало и при Кучма, и при Юшченко, при Порошенко и особено при Янукович (предишни президенти на Украйна… Дойде съвсем младо поколение, което познава информационните технологии, но те като че ли се оказаха още по-големи диктатори и цензори… Войната срива украинските институции. Ето такава е ситуацията у нас. За съжаление, прогнозите, които ви давах, започнаха да се сбъдват…”.

А какви всъщност са прогнозите на Соскин? Според него в Украйна предстои “анархическа революция”.

Страната имала такива традиции още от времената на Батюшка Махно. И какво предлага? Правителство на национално спасение, което да се оглави от току-що уволнения генерал Валерий Залужни, любимеца на народа. Зеленски вече не е такъв.

Соскин е сред крайните критици на Зеленски, но пък, от друга страна е виден натовец, създател на верига от атлантически клубове в Украйна. Нещо като нашия Соломон Паси. Дали вижда бъдещето – тепърва ще разберем, но ако Долната камара на американския Конгрес най-сетне пусне 61-те милиарда помощ за Украйна, оптимизмът вероятно ще се върне. Но не и избягалата в чужбина младежи в наборна възраст.

А замисляте ли се колко много неща се промениха за 2 години война и в България?

В началото някак си така се получи, че Корнелия Нинова като министър отговаряше за производството на снарядите. В резултат БСП бе изоставена от русофилския електорат, част от него отиде във “Възраждане” и тя стана трета сила. Пеевски е неузнаваем - от пръв русофил и клиент на Магнитски сега е още по-голям натовец от ПП и ДБ, взети заедно, и умножени по корен квадратен. Ако нямаше война в Украйна, дали щяхме да имаме промени в конституцията? Може би, но едва ли.

И най-вече на войната дължим стабилността на сглобката. Без нея сигурно и до днес щяха да ни управляват служебните правителства на Румен Радев. Но щом руските войски нахлуха в Украйна, някой каза на политиците: “Стига шеги и закачки!”.

И ги стисна за едно място.