Драмата с 2-годишния Филип от Пловдив, който от една година е в будна кома, след като по-рано му е поставена ваксина против морбили, паротит и рубеола, трогна десетки хора и предизвика дискусии за ползата и вредата от ваксините.
Филип е роден в 7-ия месец, поредната имунизация му е направена на годинка, след това получава възпаление на мозъка и изпада в будна кома. Родителите на детето възлагат надежди то най-сетне да се събуди след лечението, което му предстои в Русия. От клиника в Москва са получили положителен отговор, че момченцето им е официално записано в програмата им. Почти 100 хиляди лева бяха събрани в дарителската сметка на детето след старта на кампанията във фейсбук -
"Да помогнем на Филип
да се събуди"
Засега се знае, че един курс на лечение (с изследванията, вливане на стволови клетки и престоя в клиниката) е между 18-25 хиляди долара. За да поддържат живота му досега, родителите плащат по 1500 лева на месец, а държавата им отпуска едва 189 лева.
Проф. д-р Мира Кожухарова, заместник директор на Националния център за заразни и паразитни болести и завеждащ отдел "Епидемиология и надзор на заразните болести", казва, че единствената информация за случая с Филип, стигнала и до нея, е от медиите. Започнало е проучване на случая, макар че според нея е доста късно, защото е изминала цяла година.
"В България има закони и наредби, които регулират подобни рискове, и при подозрения за нежелана постваксинална реакция тя веднага подлежи на съобщаване и проучване. Това дава възможност да се разбере дали наистина има връзка между проведената имунизация и настъпилото нежелано събитие, каквото и да е то.
Когато мине много време,
е трудно да се установи
дали са достоверни резултатите и да се докаже причинна връзка. В болшинството от случаите, за които сме били информирани, става въпрос за съвпадения по време на имунизацията с други здравословни проблеми. Това, което ме учудва в случая, е, че колегите не са ни информирали, ако са имали подобни опасения, което е доста странно. Сега от Министерството на здравеопазването са изискали информация от всички лечебни заведения, през които е минало детето, защото това е важно" - казва професорката.
Тя е категорична, че наредбата за имунизациите дава възможност и на гражданите, когато имат съмнения, че е станало нещо нередно при слагане на ваксина, да информират Изпълнителната агенция по лекарствата. Така че системата е абсолютно открита и се приемат всякакви сигнали, с желание те да бъдат проучени.
Според нея градските легенди разказват за толкова много увредени деца от ваксини, което е лесно да се каже, но трудно да се докаже при липса на факти. В интерес на цялото общество е да има адекватна информация.
"Пристрастна съм по отношение на ваксините казва проф. д-р Кожухарова. - Лесно е да изплашиш хората, по-трудно е да ги успокоиш и накараш да ти повярват. Непремерените или лоши приказки на тази тема могат да доведат до лош резултат, който пък ще докаже значението на ваксините.
Те са измислени
навремето от нужда,
защото милиони са измирали от заразни болести - чума, холера, вариола. Умирали са много хора, но не са умирали всички, което означава, че ако спрем да правим имунизации, човечеството няма да се свърши. Тези, които са по-здрави, те ще оцелеят. Но имаме ли право днес да правим този експеримент с хората, след като можем да ги предпазим. Кой има право да влиза в ролята на съдбата и да решава, че ваксини вече няма да се слагат. Някои майки могат да вземат решение да не имунизират детето си, но не разбирам с какви сили и морал ще чакат какво ще стане с тях.
Ваксините са добро дело, но явно и ние, и медиите не обясняваме точно за какво става въпрос."

Д-р Георги Гайдурков: Ваксините отключват и
автоимунни болести, и рак

Д-р Георги Гайдурков е завършил медицина в МА София през 1985 г. и психология в СУ "Климент Охридски" през 1996 г. Специализира нутрициология (наука за храненето на човека) в Свободен медицински факултет. Работи 12 години като терапевт в Центъра по хемодиализа към Окръжна болница (сега "Св. Анна"). От 1992 г. е консултант и сътрудник на природолечителката Лидия Ковачева. От 2001 г. е ръководител на консултативен център "САНИТАС". Радетел е на идеите на Международната общност на специалистите по натурална хигиена.
- Д-р Гайдурков, какво е отношението ви към имунизациите в детска възраст?
- Имунизационният календар е различен за държавите в Европейския съюз. В България той е задължителен, а във Франция, доколкото знам, само една от ваксините е задължителна. При ваксинация в организма се вкарва чужд биологичен материал, насочен към различни бактерии или вируси и това предизвиква образуването на антитела. Но дали е точно така, когато този агент, както се нарича чуждото тяло, се вкара директно във вътрешната среда на незрелия организъм? Със сигурност се предизвиква имунен отговор, който може да е многостранен и да не е насочен само срещу причинителя на антитела. Често се получава кръстосана реакция и към собствени антитела и антигенът може да се прилепи към мембрани на клетки и да унищожи тъканите им. Това е и механизмът на автоимунните болести, които лавинообразно растат в последните десетилетия. Разбира се, не само ваксините са причина за тях, но степента на вероятността да участват в този патогенен процес е много висока.
Целта на ваксината е да предизвика имунен отговор, но той може да е и автоимунен
Така че темата за ваксините при децата определено е дискусионна. Друг въпрос е доколко производителите на ваксини имат желание и възможност да провеждат дългосрочни изследвания за ползата и вредата от тях.
- Какво трябва да знаем за страничните ефекти от ваксините?
- Автоимунните заболявания, които могат да се проявят след години, като мултиплена склероза, детски диабет от първи тип, както и голямата група на колагенозите, ревматоиден артрит и т. н. са сред болестите, които могат да се отключат, а те са нелечими. Може да има и само краткосрочни последици, свързани с обща остра реакция - възпаление с висока температура, треска, локално подуване на инжектираното място. Ваксините предизвикват и болестите, срещу които са поставени, и не са гаранция, че те ще протекат по-леко. Например при слагането на жива ваксина против полиомиелит (детски паралич), ако детето се разболее, то може да остане инвалид за цял живот. Има подобни документирани случаи. Доц. д-р Павел Теохаров, завеждащ отдел "Вирусология" в Националния институт за заразни и паразитни болести в София, който е защитник на ваксините, казва, че при преминаването от жива към убита ваксина срещу полиомиелит, което е направено с цел ваксините да не са толкова опасни, са имунизирани 700 хиляди души и само двама са претърпели инциденти. Той не уточнява какви са пораженията и дали тези двама души са останали в инвалидна количка или са имали по-леки последствия. Подобно изказване е цинично, защото за мъртвия смъртността е 100 %, както и за родителя, загубил дете. А може би, ако не е била поставена ваксината, тези хора никога нямаше да влязат в досег с причинителя на полиомиелит.
- Да, но и вашето твърдение е в сферата на вероятността?
- Мисля, че при малък процент хора ваксините имат смисъл, защото не всеки влиза в досег с конкретна болест и се разболява от нея. Дори и по време на епидемии, както в Средновековието е имало чума, едни са се разболявали, други - не са, макар да са били в огнището на заразата. От значение за това дали човек ще бъде повален е и общото състояние на организма му, което е друга голяма тема.
- Как ще обясните факта, че от години няма едра шарка?
- Да, това е факт, но дали заслуга има ваксината срещу нея? Много изследвания показват, че намаляването на подобни болести е станало преди упортребата на ваксини и се дължи на подобряването на икономическите, битовите и хигиенните условия на живот. Изглежда, че по-мощният фактор за намаляването на епидемии от инфекциозни заболявания е развитието на цивилизацията. Но на производителите на ваксини им е по-удобно да кажат, че тези показатели просто съвпадат.
Бъркането в имунната система е бъркане в центъра на компютъра на организма
Това води до автоимунни заболявания, които вървят ръка за ръка и с раковите. Друга голяма тема е до колко родителят, който е задължен от закона да имунизира детето си, има право да поеме този риск за бъдещето му.
- Ще подкрепите ли с примери това, което казвате?
- Твърденията ми не са голословни. Комисията на Италианския сенат разследва процес и доказва, че голям процент от военните, заболели от рак, е вследствие на ваксините. Когато отиват на мисия, задължително, и то за кратък срок им се правят широк спектър имунизации. Това натоварва имунната система и отключва ракови заболявания. Тази информация е официално публикувана. И въпросът ми е, ако това се случва при зрели организми, какво ли става при едно бебе или дете? През 1986 г. в САЩ приемат закон, който е под натиск на обществото, и са изплатени обезщетения на стотици хора, завели дела заради доказани вреди от ваксини.
Убеден съм, че защитниците на ваксините не са злодеи, те правят това с най-искрени и добри чувства за здравето на хората. Но наистина е много спорно каква е ползата и каква е вредата от ваксините.  

Интервю с Д-р Христина Цачева

Брагодарение на ваксините много заболявания останаха в миналото

"30-годишният ми опит като педиатър показва колко по-голям е процентът на положителните страни вследствие на ваксините, затова аз съм за тях - категорична е д-р Христина Цачева, която е педиатър и личен лекар в 9 ДКЦ в София. - Още повече че ваксините, които използваме през последните години, са много пречистени и причиняват само леки температурни състояния за ден-два или местни възпаления.
Да не забравяме колко
заболявания са изкоренени
благодарение на профилактиката с тях. Вариола например няма в световен мащаб, дифтерия също не съм виждала, тетанус изключително рядко може да се появи.
Така че не можем с лека ръка да ги отхвърлим. Да, правят се усложнения, но рядко. Изумена съм от случая с малкия Филип, за когото медиите съобщиха, и не вярвам, че ваксина е причина детето да е в будна кома."
Лекарката не отрича, че е чувала от свои колеги за случаи на полиомиелит след направена ваксина. Но в своята 30-годишна практика тя няма пациент с трайно увреждане след имунизация. Единственият й случай е с дете, което отключва артрит след ваксина против морбили, но твърди, че изходът е бил благоприятен. Разбира се, някои от пациентите й са се разболявали от заушка или морбили, въпреки че са били имунизирани, но именно това им е гарантирало по-леко да преболедуват. Защото, както казва: "Няма ваксина, която да изгражда 100% имунитет срещу заболяването, единствено след боледуване се изгражда доживотен имунитет срещу съответната болест."
Д-р Христина Цачева припомня, че доскоро са се слагали две имунизации - ДТК (дифтерия, тетанус и коклюш) и отделно срещу полиомиелит. Сега се прави една - петвалентната ваксина Pentaxim, която вече се поема от Здравната каса и е срещу дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич и менингит. Synflorix е пневмококова, Priorix е комбинирана и е срещу двата вида шарка - морбили, рубеола, и срещу заушка. Тя се прави на децата, когато са на 13 месеца. Отлагане на ваксинацията може да се наложи, но не и ако детето се е родило недоносено, защото до навършването му на година и един месец то вече трябва да е наваксало в теглото и развитието си. Необходими са други показатели.
Лекарката пояснява, че при първата ваксина, която се слага още в родилния дом и е против хепатит В, ако бебето е недоносено, тя се поставя, след като то стане 2 кг и половина - тегло, което се смята за нормално при новородено.
30 дни след нея личният лекар прави втора, която също е против хепатит В, след 5 месеца се прави друга и като навърши 2 месеца, на детето се слагат по две през 30 дни - петвалентната и пневмококовата. Имунизациите са до 2-годишна възраст, след това се правят реимунизациите.
"През последните години не съм се сблъсквала с
родители, които да не желаят детето им да бъде имунизирано
- казва лекарката. - На практика това е и невъзможно, тъй като у нас имунизационният календар е задължителен. Ако не са сложени необходимите ваксини на едно дете, се изисква разрешение от РЗИ (Регионална здравна инспекция), за да посещава то детска ясла, градина или училище. Единствено новата ваксина Cervarix - против рак на маточната шийка, е пожелателна. Докато беше платена, имаше голям интерес от майките на подрастващите момичета, тъй като тя е добре да се постави до 13-годишна възраст. Вече е безплатна."
А що се отнася до евентуално безотговорно поведение от страна на колегите й относно пренасянето и съхраняването на ваксините, д-р Цачева е единодушна, че подобно отношение е абсурдно. ХЕИ, откъдето лекарите вземат ваксини, разрешават това да става само в хладилни чанти.