Вече разказах как преди две десетилетия открихме и проучихме в Акропола на Перперикон най-ранната църква в Родопите. Става дума за сравнително неголяма еднокорабна базилика, в която към края на ІV в. мисионерът Никета Ремесиански започва покръстването на Великата планина. От намерени в храма надписи стават ясни връзките на Перперикон с важния беломорски град Филипи, откъдето самият апостол Павел, ученикът на Христос, започнал християнизацията на Югоизточна Европа. Скалният град съвсем не случайно е избран за място, където непокорните планински жители – бесите –трябвало първо да приемат новата вяра. Защото този невисок планински връх е бил свещен от хилядолетия, а тук от незапомнени времена се намирало главното светилище на Дионис-Загрей, главното божество на траките.

Така Перперикон става и голям център на християнството. В олтара на ранната църква е открит синтрон, каменни пейки, където сядали висшите духовници, което е сигурен белег, че е представлявала епископски храм. От напълно запазения днес амвон вероятно е проповядвал самият св. Никета Ремесиански. А отстрани е изградена специалната кръщелна (баптистерий), където траките-езичници приемали Христа, потапяйки се до кръста във вода, подобно на Божия син в реката Йордан.

Още през V в. църквата става твърде малка за новите християни и се налага да се построи друга, много по-голяма катедрала. И тя наистина изниква през VІ в. в Южния квартал на Перперикон край главната улица, водела към една от главните порти на Акропола. Ще припомня, че по това време Източната Римска империя, известна повече като Византия, възвръща своята мощ и почти достига границите от славните времена на целокупната Римска империя. Особено голям е възходът при император Юстиниан І Велики (527-568), известен и със своето огромно строителство. Сред строежите са и многобройни прекрасни църкви, като сред тях блести великата катедрала „Св. София" в столицата Константинопол.

Именно тогава е построена и новата църква на Перперикон, на чиито останки попаднахме през 2016 г. При строежа е използвана просторната незастроена тераса в Южния квартал на града. В първоначалния вид сградата е проектирана като трикорабна едноапсидна базилика с притвор и двор (атрий). Стените са дебели по метър и са градени от едри и отлично обработени каменни блокове. Корабите в централната част са били разделени със стълбове, а в атрия е имало красива колонада. Ще припомня, че този двор от запад е бил задължителен за раннохристиянските храмове и в него се е извършвала подготовката на вярващите за предстоящата служба.

При проведените разкопки научихме още много подробности за облика на базиликата през ранновизантийския период. Във вътрешността се влизало през няколко входа, а подовете са били покрити с каменни и тухлени плочи. Колоните и другите архитектурни детайли са правени от местен камък, като капителите са украсени с кръстове. Покривът е бил покрит с масивни керемиди от добре изпечена глина, а по стените е имало високи прозорци със стъкла. Особено важно като информация е сигурното наличие на синтрон в олтара и на амвон - трибуната за проповеди на висшите свещенослужители в центъра. Те доказват, че новооткритата църква е била епископската катедрала на Перперикон от VІ в. нататък.

Това, което изненадва най-много, е монументалността и огромните размери на базиликата. Нейната дължина е 35 м при широчина от 14 м, което я прави най-голямата известна досега раннохристиянска църква в Родопите. Такива размери са рядкост във Великата планина. До този момент първенци бяха базиликите при Ракитово (32/17 м) и Гела (30/15 м). Но главната църква на Перперикон е съпоставима и с други големи храмове от V-VІ в. от българските земи. Например добре запазената Еленска базилика е с размери 30.5/17 м, а Старата митрополия в Несебър е дълга едва 25.5 м.

Но коя е тази тайнствена епископия в сърцето на Родопите? Близо осем столетия по-късно, през 1337 г., Вселенският патриарх в Константинопол пише писмо, с което задължава богатия епископ на Перперикон да плаща пенсия на обеднелия митрополит на Филипи. Както стана ясно, между двата християнски центъра са съществували дълбоки връзки още от V-VІ в. За съжаление църковната организация от този период в тази част на Балканския полуостров е изключително неясна. Единствено сведение намираме в т. нар. Псевдо-Епифаниев списък от VІІ в., където става дума за обширната епископия Родопи. И може би именно Перперикон е бил център на голямата катедра?

Епископската катедрала станала център на оформилия се наоколо обширен площад, играел ролята на античен форум за Южния квартал на Перперикон. По забележителен начин тя се съчетала със сгради от по-ранния езически период на скалния град. Става дума най-вече за уникалните монументални мавзолеи-ротонди на богатите граждани от ІІІ-ІV в., открити от западната страна на главната улица. Прави впечатление специално проектираната система за отводняване чрез съвършена мрежа от дренажни канали. Цялата скална повърхност на площада е прорязана от различни по големина канали, покрити с плочи, отвеждали надолу по склона дъждовната вода.

Новооткритата църква е имала своя живот и през Средновековието. През ІХ в. тя е била преустроена на еднокорабна базилика, като е останала да функционира само централната част. Все пак дължината от 22 м е доста внушителна за този период. През ХІІІ в. следва още една реконструкция, за да престане храмът да действа в ХІV в., когато Перперикон е бил превзет от османците след кървава обсада.

С вековете край древния християнски храм се оформя огромен некропол – истински „Град на мъртвите". Гробовете са отвсякъде на църквата и буквално един върху друг. Става дума за погребения на мъже, жени и деца – граждани на късноантичния и средновековен Перперикон. Всички те са извършени по християнски обичай с посока изток-запад, оградени и покрити с каменни плочи. В разкритите над 200 погребения са намерени бронзови, сребърни и позлатени накити - наушници, обеци, гривни, апликации. Някои от камерите са покрити с надгробни плочи с кръстове и надписи на гръцки език. А един от гробовете се отличава от другите и е значително по-ранен от тях. По всяка вероятност става дума за епископска гробница с вкопана в скалите камера, покрита с масивни каменни плочи. Човекът е положен без никакви дарове, защото е бил монах. Гробницата се свързва с първия период на храма от VІ в.

Тази интензивност и продължителност в съществуването на некропола край базиликата хвърли известна светлина върху броя на населението на Перперикон през вековете. До този момент в Акропола, Южния и Северния квартали са открити пет църкви от различни исторически периоди, а край всички има некрополи със стотици гробове. Това позволява да се направи статистическо проучване на броя на жителите на Перперикон, които със сигурност са били хиляди.

При откриването през 2016 г. на базиликата край нейните останки се събраха стотици вярващи християни. А във вътрешността й водосвет отслужи Кръстителят на Родопите отец Боян Саръев, който почина на 27 декември 2023 г. Така за пръв път след вековната забрава в храма свещенодейства християнски духовник. Мир на праха му!