Не мога да преброя колко важни мисли са ми избягали, преди да ги хвана в примката на думите, с които разполагам. Дали са били важни?

Но за да не бъдат хванати, те вече са били само приблизителни и бледи подобия на онова, което ги е породило по начало.

Впрочем, неизразените мисли и загубените прозрения заслужават само едно голямо ха-ха, щом не са запомнени завинаги. Не са го заслужили.

*От фейсбук