Ходил необезпокояван навсякъде, пред полицията се представял за германец, но не знаел немски

Новата шпионска афера с участието на служителя на ГДБОП Георги Караколев и неизвестен засега агент на ДАНС, които месеци наред са изнасяли класифицирана информация, се превръща в поредния голям скандал с участието на Русия от началото на войната в Украйна.

Достатъчно е да припомним и изгонените рекорден брой руски дипломати от правителството на Кирил Петков, както и експулсирането от страната на архимандрит Васиан от Руската черква в София, за да разберем, че проблемът е системен.

Но истината е, че преди 80 години, също в условията на война, сме били в доста сходна ситуация. Доказват го новооткрити и слабоизвестни факти за действията на резидентурата на Кремъл у нас в онова трагично за България време, за които "24 часа-168 истории" разказва в нова поредица, която стартира от този брой.

След временно отстъпление съветското разузнаване е направило огромни пробиви у нас по време на Втората световна война, които не само ускоряват падането на страната ни под чужда окупация, но и пълната победа на Червената армия.

Скоро след установяването на дипломатически отношения между България и Съветска Русия през 1934 г. разузнаването на Кремъл вербува даже висш служител на японската мисия в София. По-късно, благодарение на получената от него информация, НКВД успява да разбие кодовете на германците, което им оказва неоценима помощ след нападението на Третия райх на 22 юни 1941 г. Всичко това научаваме от новооткрити документи в чуждите архиви.

Въпреки този успех в навечерието на световния пожар съветската мисия у нас е в доста незавидно положение. По време на "голямата чистка" през 1938 г. дипломатите получили нареждане от Сталин да се завърнат в родината си.

От "чистката" на Запад

бяга дори посланикът

Фьодор Расколников

А новоназначеният му приемник Александър Лавришчев трудно можел да се справи със стотиците агенти, които денонощно наблюдават сградата на посолството на ъгъла на "Московска" и "Раковска" в София. Ситуацията на фронта в първите години, както и решителните действия на отделение "А" на тогавашната Държавна сигурност под ръководството на легендарния Никола Гешев също до голяма степен неутрализират действията на съветските разузнавачи и техните поддръжници у нас.

Така в разгара на войната резидентурата се състояла само от трима души - шифровчик, радист и помощник-резидент, а длъжността резидент била вакантна. Но в сюблимен момент през юни 1943 г., когато ситуацията на фронта видимо се обръща, не друг, а Всеволод Меркулов, дясната ръка на зловещия шеф на НКВД Лаврентий Берия, издава нареждане да се засили разузнаването в нашата страна, която тогава се явява тил на германската армия.

Поради незадоволителната работа на резидентурата на НКВД – "слабост на апарата, плътен контрол от врага", през юни 1943 г. Меркулов одобрява "План за действия за подобряване на разузнавателната работа в България". Предварително за целта е вербуван началникът на българската бригада за външно наблюдение, "обслужваща" съветското посолство, което дава възможност на тайната му радиостанция да работи свободно.

Тогава

в София е изпратен и

топшпионинът "Яковлев"

Години след войната ще стане ясно, че зад този псевдоним се крие Дмитрий Георгиевич Федичкин - един от най-опитните болшевишки разузнавачи, назначен за съветник в посолството. Преди да дойде тук, той е приет лично от "Върховния", както сам нарича съветския диктатор Йосиф Сталин. След подробен инструктаж той го посъветвал да посети в Москва и Георги Димитров, "който знае най-добре каква е обстановката в страната".

"Установявайте контакти, действайте смело и решително", окуражил го бъдещият вожд при срещата им. А след като му дал указания как да възстанови връзката с комунистическата съпротива у нас, "героят от Лайпциг" не пропуснал да му отправи и лична молба - да посети майка му, по това време евакуирана в Самоков, и да предаде пари. "Нали знаете - казал му Димитров - майката си е майка."

Що се отнася до ключовата задача - да се възстанови връзката с българските комунисти Федичкин трябвало да потърси в София Георгица Карастоянова, видна деятелка на работническото движение още от Септемврийското въстание. Малко странно, но въпреки предупрежденията на Димитров, че у нас "командват германските фашисти от Гестапо и Абвера", съветският разузнавач

не среща почти

никакви проблеми

в опасната си професия. Казва го самият той в издадената през 1984 г. книга "Чекистки делници". Напротив – при всички контакти с обикновени хора у нас той среща добро и непринудено отношение като към "братушка". Така "приключенията", както той сам нарича в спомените си престоя у нас, минават гладко, като по вода.

Иначе няма спор, че резидентът пристига в много тежък момент – след смъртта на цар Борис III през август 1943 г. българската столица е разрушена от бомбардировките на съюзниците. Когато идва в началото на ноември, две от трите сгради на посолството били сринати до основи, като с тях били унищожени и всички коли на легацията, става ясно от спомените му. А съветските дипломати били принудени да спят в скривалището към него в малката градинка зад Руската черква. Сред воя на сирените той все пак отишъл до дадения му от командването адрес за връзка с българските комунисти, но за беда къщата вече я нямало.

Затова той се заел с другата задача - отправил се към

Самоков, където била

евакуирана баба Парашкева

Набързо се спазарил с шофьор на военен камион, който "срещу скромна сума" го закарал. Там без всякакви трудности - просто като питал на не много добър български самоковци от човек на човек, намерил баба Парашкева, която го нагостила богато и с благодарност приела парите от сина си. Тогава той споделил притесненията на Димитров, че американците и англичаните са бомбардирали и Самоков. "Да, бомбардираха - въздъхнала баба Парашкева - цели домове, а и добитък убиха на някои хора... А тук нагоре е курортът Чамкория (дн. Боровец), където са вилите на нашите богаташи и министри, но както говорят хората, там нито една бомба не са хвърлили. Явно гарван гарвану око не вади!"

След седмици ходения на адреса накрая Федичкин успял и с другата задача. На мястото била само една опечалена и прегърбена стара жена, която го помолила да помогне, за да може да измъкне червената кърпа за глава на току-що загиналата си дъщеря.

След като двамата разровили нападалите тухли, греди, стъкла и кирпич, тя му казала, че Георгица е в Княжево,

но трамвайните линии са

разбити от бомбите и той

трябва да отиде дотам пеш

Стигнал до адреса, Федичкин бил посрещнат наистина от Карастоянова: "Вашата дъщеря Лилия още работи в "Комсомолская правда" и живее на ул. "Грановска" в квартирата на Емелян Ярославски в Москва", обозначил се агентът.

Тогава жената го приела и го засипала с въпроси, а той й казал, че носи важно поръчение от "Дед" (съветския агентурен псевдоним на Георги Димитров – бел. ред.), което трябва да предаде на "Главния щаб на Народоосвободителната армия (НОВА)". "Елате при мен отново след четири дни - отговорила му българката и му казала, че знакът дали няма засада ще бъде отвореният прозорец на втория етаж. Отново необезпокояван от никого и "възхитен от конспирацията на българските патриоти", руснакът се върнал в указания ден и получил съобщение от Георгица, че след два дни ще се срещне с един от членовете на партизанското ръководство.

В уречения час дипломатът под прикритие бил поведен от Георгица и още една жена - някоя си Нешева, към мястото на тайната явка. Може би учудващо за някого, но то било в самия център на столицата - на Орлов мост. "Откровено казано, аз и не предполагах какъв сложен път трябва да минем", споделя по този повод разузнавачът в спомените си. Според неговия разказ те

дълго обикаляли за заблуда

из крайните квартали,

но навсякъде били "невидимо охранявани от нелегални". Така пристигнали в, по думите на съветския шпионин, "основателно разрушения аристократичен квартал, край който днес се намира Паркът на победата" (вероятно така той нарича мястото, където доскоро беше прословутият паметник на Съветската армия - бел. ред.).

Там най-после двете жени го въвели в един дом, в който по чудо били оцелели две-три стаи на втория етаж след бомбардировките. Според "Яковлев" квартирата принадлежала на "виден български генерал от Отечествения фронт". Всъщност там ги посрещнал Добри Терпешев - началник на щаба на НОВА. Именно на него Дмитрий Федичкин предал циркулярното писмо от "Дед" с инструкции за започване на въоръжено въстание.  След няколко дни му се наложило отново да ходи дотам, защото се оказало, че съобщенията, предавани от българските комунисти до Москва, били неразбираеми и трябвало "да отработят условията за връзка". В книгата не се споменава точната причина за проблема, но като знаем от други свидетелства за скромните интелектуални способности на Терпешев, лесно можем да се досетим за нея.

Там радиостанция нямало, та се наложило да потренират "на сухо", докато неговият "ученик" започне да разбира всичко. Тогава Терпешев се обърнал към госта с "много важен въпрос": "Нашите партизани се намират при изключително тежки условия- имаме около 20 000 души, а срещу тях правителството е извадило 100 000 армия и допълнително жандармерия и полиция.

Партизаните са

напълно отрязани

от населените пунктове,

където могат да се снабдяват с продоволствие - фашистите искат да ни уморят от глад. Преди дни премиерът Божилов предложи на командването на партизаните да сключи мирно споразумение - да снабдява с продукти партизанското движение, при условие да прекратим бойните действия - друг изход, казва той, нямате."

Резидентът веднага обяснил, че въпросът е извън неговите компетенции, но е убеден, че примирие срещу трохи хляб в този момент не е решение.

Така срещата им приключила, но се оказало, че са пред провал - от прозореца видели полицай, който упорито стоял пред входа и не мърдал оттам. Георгица решила да му отвлече вниманието с хитър номер, като от задния балкон започне да хвърля парченца гипс. Отначало всичко вървяло по план и полицаят, държейки с ръка кобура на револвера си, наистина тръгнал да провери какво става. Но тъкмо шпионинът се измъквал, когато униформеният се върнал. Решавайки, че най-добрата защита е нападението, Федичкин решително се запътил право към него и викнал на немски: "Шнел! Шнел!", като с властен жест му дал знак да се приближи.

"Със светлата си коса и сиви очи напълно можех да претендирам за арийски произход - хвали се по този повод Федичкин в спомените си, - а полицаят дойде при мен и се изпъна като струна, очаквайки нарежданията ми." Проблемът обаче бил, че горе-долу с тази дума се изчерпвал и немският на топразузнавача. Затова той взел да крещи някаква непреводима смесица от измислени думи. За негов късмет и полицаят толкова знаел езика, та му повярвал и само повтарял: "Тъй вярно!" и "Слушам!".

След време резидентът "Яковлев" много обичал да разказва тази история за забавление пред приятелите си.

Щедро награден с най-високите отличия за работата си у нас и в други страни, резидентът Федичкин умира през 1991 г. в Москва и така доживява не само идването на демокрацията в България, а и разпадането на СССР.

Как "Яковлев" вдигал тостове "за дружбата" с българския екзарх Стефан, четете в следващ брой.