Изгоненият от Харвард заради дрога психолог е съосновател на хипи движението

Уникалната биография на Тимъти Лиъри го свързва с "Бийтълс", Чарлз Менсън и куп холивудски звезди

Изненадващо в последните месеци администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) изготви нови насоки за изследванията с ЛСД и други психеделици като псилоцибин и кетамин за лечение на депресии и посттравматични стресови разстройства. Този ход от страна на авторитетната институция накара учени и пациенти да се надяват на създаването в близко бъдеще на по-ефикасни лекарства за някои от най-труднолечимите психични заболявания, които засягат милиони хора, съобщи "Лос Анджелис Таймс".

Но тази новина е още по-необичайна на фона на биографията на скандалния учен Тимъти Лиъри, който още през 60-те години на миналия век твърди, че този вид наркотици могат да помогнат в борбата с депресиите, и така си спечелва многобройни врагове и неприятности, като е арестуван цели 36 пъти и лежи дълго време в затвора.

Навремето психологът от Харвард, чието застъпничество за променящи съзнанието лекарства и неподчинение на статуквото го правят икона, по думите на президента Ричард Никсън се превръща в

"най-опасния

човек в Америка"

В същото време той е един от основателите на хипи движението на Запад, когото поетът Алън Гинсбърг описва като "герой на американското съзнание", а писателят Том Робинс го нарича "смел невронавт".

Тимъти Франсис Лиъри е роден в Спрингфийлд, Масачузетс, през 1920 г. Единствено дете е на капитан от армията и жена, чийто приятел е генерал Дъглас Макартър.

Следвайки семейната традиция, Лиъри постъпва във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт през 1940 г., но скоро се забърква в пиянски спор и под натиск я напуска.

През същата година решава да стане психолог. "Той вярваше, че това, което хората

наричат ненормално,

всъщност е просто преувеличение на нормалната личност", казва по този повод психологът от Университета на Британска Колумбия Джери Уигънс. Постепенно обаче нетрадиционните му възгледи му спечелват признание и книгата му от 1957 г. "Междуличностната диагноза на личността" е обявена за "най-важната книга по психология" за годината.

Но докато израства в професията, личният му живот е в смут. Следва тежък удар от съдбата - на рождения си ден през 1955 г. той и двете му малки деца откриват жена му в колата им мъртва, заключена в гаража с работещ двигател. През 1959 г. Лиъри постъпва в Центъра за изследване на личността към Харвардския университет. Там се впуска в научна работа, но по спомени на колегите му не се задоволявал просто да изучава човешката личност, а искал "да открие начин да я промени".

Ключов момент в тази насока идва през следващата година, когато по време на едно пътуване до Мексико близък антрополог предложил на Лиъри да погълне "магически гъби". "Отстъпих място на насладата, както мистиците са правили от векове, когато надникнаха през завесите и откриха, че този свят – толкова очевидно реален – всъщност е малка сценична декорация, конструирана от ума", ще напише за този момент в своята автобиография психологът. "Научих, че... съзнанието и интелигентността могат систематично да се разширяват. Че мозъкът може да бъде препрограмиран."

След завръщането си в Харвард Лиъри започва с голям ентусиазъм серия от експерименти, в които неговите студенти приемат псилоцибин и по-късно ЛСД. Той ръководи проекта от 1960 до 1962 г., тествайки терапевтичните ефекти на тези психеделични вещества.

Важно е да се уточни, че в онези години употребата на такива опиати в САЩ е законна. Друг е въпросът, че негови колеги от Харвард критикуват изследванията му най-вече защото и той самият е приемал психеделици заедно с пациентите. В крайна сметка под претекст, че не си е изпълнявал редовно часовете, през май 1963 г. прочутото учебно заведение го уволнява. Но по ирония на съдбата точно заради разразилия се скандал много хора

научават за употребата

на психеделиците,

а и за самия Лиъри, чиято слава постепенно го превръща в една от иконите на контракултурата в САЩ.

С типичния си ирландски темперамент на човек, който, ако чуе нещо, го провъзгласява от покривите, развихрилият се психолог заявява на всеослушание, че психеделичните вещества - в правилни дози, стабилна среда и под ръководството на психолози - могат да повлияят на поведението по начини, които не могат да се постигнат с редовна терапия. Доказва го с успешни случаи на лечение на алкохолизъм и "реформиране" на престъпници и много от неговите пациенти признават, че са имали дълбоки мистични преживявания, които трайно са подобрили живота им.

Специално опитите му в затвора "Конкорд" оценяват използването на псилоцибин и психотерапия при рехабилитацията на освободени затворници. Съобщава се, че 36 затворници са се покаяли и са се заклели да не повтарят престъпленията си след неговата терапия. И докато общият процент на рецидивизъм за американските затворници е 60%, според съобщенията процентът за тези в проекта на Лиъри е спаднал до под 20%. Дружеството на анонимните алкохолици също подкрепя неговия начин за лечение.

Превърналият се в звезда Лиъри намира богати спонсори – наследници на известен магнат, благодарение на които продължава смелите си, но спорни изследвания.  Общественият интерес към наркотиците нараства бързо. Поетът Гинсбърг дори прокламира, че Студената война веднага ще приключи "само ако президентът Джон Ф. Кенеди и съветският премиер Никита Хрушчов приемат ЛСД заедно".

Лиъри започва да пътува и да изнася много лекции. В автобиографията си той пише за опит с наркотици с Мерилин Монро и разговори по темата с Кари Грант. В същото време знае, че тлее обратна реакция. И наистина не трябвало да чака дълго. Дори учени, които аплодирали работата му, преди да започне да употребява наркотици, поставят под съмнение твърденията на Лиъри за ЛСД.

Вместо да се оттегли, Лиъри обявява, че приемането на психеделичното вещество е "сакраментален ритуал" и продължава пламенно да насърчава употребата му за разширяване на съзнанието.

Но цялата му идилия рязко приключва, когато е обвинен в контрабанда на малко количество марихуана в страната от Мексико през 1965 г.   Присъдата му е повече от тежка:

30 години затвор

и 30 000 долара глоба

Впоследствие обвинението в контрабанда е смъкнато, но при повторното разглеждане той е осъден на 10 години за притежание на наркотици от съдия, който го нарича "заплаха за страната".

Но гуруто на психеделичните вещества остава непреклонен. През 1966 г. Лиъри дори се явява пред комисия в Сената, създадена с намерението да изкорени такава употреба, като я криминализира, за да настоява за "законодателство, което ще разреши на отговорни възрастни да използват психеделични лекарства за сериозни цели".

В показанията си Лиъри умолява подкомисията да не криминализира употребата на психеделични наркотици, тъй като предвижда, че това само ще увеличи употребата им сред американската младеж. Когато членът на подкомисията сенатор Тед Кенеди (по-малък брат на президента Дж. Ф. Кенеди) го пита дали употребата на LSD е "изключително опасна", Лиъри отговаря: "Сър, и автомобилът е опасен, ако се използва неправилно... Човешката глупост и невежеството са единствената опасност, пред която са изправени хората на този свят."

Показанията на Лиъри се оказват неефективни - на 6 октомври 1966 г., само месеци след изслушванията в подкомисията, ЛСД е забранен в Калифорния, а до октомври 1968 г. - в цялата страна. Но тогава употребата на психеделици от младите американци наистина взема кошмарни размери.

Застъпничеството на Лиъри за психеделичните лекарства достига връхната си точка по време на Лятото на любовта през 1967 г. Той е приет като духовен водач на Братството на вечната любов, наркогрупа, която произвежда Orange Sunshine - световноизвестната разновидност на ЛСД, който подхранва контракултурата.

През същата година Лиъри е поканен да присъства на Human Be-In - събиране на 30 000 хипита в парка "Голдън Гейт" в Сан Франциско, където, говорейки пред тълпата, измисля известната фраза "Включи се, настрои се, излез", която се превръща в негова емблема.

С разрастването на хипи движението присъствието му се превръща в основен елемент на големи събития,

включително концерти,

като този в Уудсток

Той се сближава с "веселите шегаджии" на писателя Кен Киси и с много от най-известните групи от епохата. The Moody Blues записват песен за него, а Джими Хендрикс придружава песните му в албум. На 1 юни 1969 г. той е и един от малцината избрани, които седнаха в хотелската стая в Монреал до леглото на Джон Ленън и Йоко Оно, за да пеят заедно Give Peace a Chance.

След това се кандидатира на изборите за губернатор на Калифорния срещу тогавашния титуляр на републиканците - самия Роналд Рейгън. Мотото за кампанията му "Елате всички заедно в партията" кара "Бийтълс" специално да създадат "Come Together".

Но вместо да направи успешна политическа кариера, Лиъри е арестуван през 1970 г. , за да излежи 10-годишна присъда. Куриозното е, че за да изберат подходящо за него затворническо общежитие, го подлагат на обичаен тест. Но вероятно властите не са знаели, че автор на въпросите в него е самият скандален психолог. Той се справил безпогрешно със собствения си въпросник и се представил за много благонадежден човек с наклонности към озеленяването, като така си издействал настаняване в затвор с възможно най-лекия режим, където го назначили за градинар.

А там, в една безлунна нощ през септември 1970 г., се покатерва на телеграфен стълб и преминава от другата страна на оградата на затвора. Чакаща кола - организирана от радикалното ъндърграунд движение "Синоптиците" (Weathermen), според новинарските репортажи, му съдейства в бягството и му помага

да напусне

нелегално страната,

срещу хонорар от 25 000 долара, платен от "Братството на вечната любов".

В изгнание Лиъри гостува на "Черните пантери" (радикална лява групировка) в Алжир. След това се мести от страна в страна, опитвайки се да намери убежище, но през 1973 г. е задържан при опит да влезе в Афганистан и е екстрадиран обратно в САЩ.

Лиъри е върнат в затвора, този път в строгия "Фолсъм", с рекордната присъда от 95 години. Тогава е поставен в килия срещу Чарлз Менсън – прословут лидер на култ, чиито последователи извършват няколко убийства в края на 60-те години, за което той е осъден на доживотен затвор. В разговорите им през решетките, без да се виждат, Менсън се чуди

защо психологът не е

използвал влиянието си,

"за да контролира хората". В един момент Менсън казва на Лиъри: "Отнеха те от улицата, за да мога да продължа работата ти!".

Самият Лиъри, след като сключва сделка с ФБР и става техен информатор, е освободен предсрочно през 1976 г. и е включен в програмата за защитени свидетели. След това работата на Тим се насочва към други области: изследване на Космоса, удължаване на живота и, предимно, компютри и технологии. Причината е, че той вярва, че "за XXI век компютрите ще бъдат това, което беше ЛСД за 60-те и 70-те години на ХХ."

Но личният му живот, след пет официални брака и още толкова неофициални, си остава пълна разруха и накрая той си остава разведен. През 1990 г. дъщеря му Сюзън, тогава на 42 години, е арестувана в Лос Анджелис за това, че е простреляла приятеля си в главата, докато е спял. След години на психическа нестабилност тя се самоубива в затвора.  През януари 1995 г. Лиъри е диагностициран с рак на простатата. Верен на своята ексцентричност, той обявява пред стари приятели, че започва процес на "дизайнерско умиране", като до последно да приема различни незаконни и законни химически вещества.

Лиъри умира на 75 години на 31 май 1996 г. Смъртта му е заснета на видео. В последните си мигове той свива юмрук и пита: "Защо?" После, разтваряйки юмрука си, казва: "Защо не?"

Прахът му е разпръснат в Космоса от борда на ракета "Пегас" през април 1997 г.