Актьорът носил на ръце режисьора малко преди да почине

Осигурявал на отбора си "Спартак" (Варна) спокойствие в мутренските години, когато футболисти и треньори ги возят в багажници

Арестуват го с Чочо Попйорданов и колеги от ВИТИЗ заради конгрес на БКП

Артист, бохем, много добър човек и приятел.

Всяка от тези думи важи с пълна сила за актьора и бизнесмен Николай Ишков, който си отиде от този свят само на 61 г. Според близките му през последните месеци множествената склероза, с която се борил, се обострила, а състоянието му се влошило и след прекаран инсулт. За кончината му съобщи един от най-близките му приятели - Михаил Билалов, а новината отприщи вълна от жалейки.

"Един от най-забавните човеци, един от най-смешните партньори...",

написа актьорът Стоян Радев, който си партнира с Ишков в сериала "Съни Бийч".

Николай Ишков е роден на 27 февруари 1962 г. във Варна. Завършил е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1987 г. в класа на доц. Богдан Сърчаджиев със специалност "Актьорско майсторство за куклен театър".

Артистизма вероятно наследява от легендарния си вуйчо Сотир Майноловски.

Първата му роля е във филма "По здрач" на младия тогава режисьор Петър Бахнев. Партнира си с Албена Павлова, а Явор Милушев трябвало да го застреля на улица "Сердика". Така героично започнала неговата кинокариера, умирайки трудно на малка столична уличка.

Следващият му голям досег до киното е кастингът на Рангел Вълчанов през 1987 г. за снимките на филма "А сега накъде?".

Легендарният режисьор избрал 26 човека

Сред тях били Михаил Билалов, Чочо Попйорданов, с който Ишков също бил много близък, и Дарина Павлова, която по-късно става съпруга на Илия Павлов.

"Този филм ни направи близки приятели – обясни пред "24 часа – 168 истории" актрисата Красимира Демирева. - Познавахме се от ВИТИЗ. Филмът тръгваше от кандидат-студентския изпит на Ани Вълчанова, която е разказвала на баща си за него. Рангел ни направи семейство.

До ден днешен се търсим и поздравяваме. Той не ни даде да прочетем сценария и никой не знаеше какво прави другият, докато не се сглоби целият филм. Викаше ни един по един и ни пускаше на снимачната площадка. Ники играеше тежка роля. Изпадаше в някакви състояния – крещеше, викаше. Той беше

много емоционален човек

и Рангел, когато поискаше нещо от него, той го правеше. Беше много чаровен и заразителен. В първия филм бяхме като деца и много вярвахме на Рангел. В една почивка той ни каза, че е измислил жесток финал. Каза, че ще оголи една жица, по която тече ток. Всички ще се хванем, Радослав Спасов ще остави камерата и също ще се хване и така всички ще умрем и това ще стане световен хит, защото никой не е правил подобно нещо. Всички му повярвахме и смятахме, че ще го направим. А Ники му беше един от най-близките хора в този филм и това много ярко се отрази във втория

"А днес накъде?",

който снимахме 20 г. по-късно. Тогава Ники имаше много красив артофис в една стара къща до Женския пазар, където ни събираше постоянно. Много ни обгрижваше и когато някой изпаднеше в трудна ситуация, той винаги помагаше. Беше ми споделил, че на последното изписване на Рангел от болницата, когато е бил около 40 кг, Ники го е носил като бебе на ръце по стълбите на кооперацията, в която живееше, и го е положил на леглото му в апартамента. Рангел му хванал ръката и я целунал. Ники не го оставяше и страдаше, че системата го е отхвърлила."

Всъщност чрез този филм Ишков и Билалов пробиват в киното. Любопитното е, че с "А сега накъде?" Рангел Вълчанов на практика

измисля цялата схема на "Биг Брадър"

много преди риалити форматът да се появи на екран. Героите постоянно били наблюдавани от тайна комисия, непрекъснато тайнствен глас им говорел.

В него Николай Ишков е момчето, облечено в екип на френския национален отбор, което успява да види гърдите на Дарина Павлова. Една от легендите е, че Ишков бил много близък с Павлова и той я е убедил да се съблече за първи път пред камерата. Преди години обаче актьорът беше разкрил, че не той, а Рангел Вълчанов я е предразположил да го направи. Всъщност Рангел

Вълчанов бил един от двата основни стълба

в киното за Николай Ишков. Другият е Сотир Майноловски.

"Стефан Данаилов също е оформил много неща у мен в един по-късен етап, а Катя Папазова беше моят учител още от детската ми възраст в театралния състав - една луда в добрия смисъл на думата и отдадена на театъра жена", казваше приживе актьорът.

Междувременно с Чочо Попйорданов обичали да правят щуротии. През лятото Петър често ходел в къщата на Ишков във Варна. Веднъж на един празник в училище "Сава Доброплодни" с Чочо и с още няколко колеги от ВИТИЗ направили шоу, за което се облекли с различни костюми и тропали на тъпани. Точно тогава обаче имало конгрес на партията и около Сатиричния театър спрели милиционерски джипки, а те започнали да заемат странни пози и да се правят на клоуни. Тогава ги арестували и затворили в училището, за да не вдигат шум.

Актьорът натрупал значителен опит в Габровския театър, където работил с режисьора Вили Цанков. За кратко пътувал до чужбина, където му се случили повече от интересни неща. Отишъл в Колумбия, за да направи документален филм за Габриел Гарсия Маркес. Това били първите му стъпки като продуцент. На път за там минал през Лос Анджелис за един панаир на най-новите постижения в киноиндустрията. Там се

запознал със звезди като Грегъри Пек, Ричард Гиър и Мишел Пфайфър

В Колумбия направил филма "Макондо или дървото на живота", но се запознал и с една от най-легендарните по онова време кино-документални режисьори Патрисия Кастаньо. Заедно с нея създали филм за живота и творчеството на световноизвестния художник Фернандо Ботеро.

Покрай този проект Ишков успял да се свърже със сериозна компания, която през 1994 г. го поканила да стане президент на футболния клуб "Спартак" (Варна). Случило се точно в най-голямата еуфория след четвъртото ни място на световното в САЩ. Така от актьор и продуцент станал футболен бос, който се задържал на поста около 10 г.

Десетилетието му начело на тима било едно от най-успешните в историята на клуба, като отборът бил в група "А" и играел на множество международни турнири.

"Той ме назначи в "Спартак" (Варна) през 1996 г. – посочва пред "24 часа – 168 истории" бившият футболист Андрей Борисов. - Доскоро поддържах връзка с него. Освен че ми беше президент, ми беше и приятел. Той беше интелигентен и

широко скроен човек

Никога не можеше да се разбере, че точно той заема тази длъжност. Винаги се опитваше по всякакъв начин да успее да организира мачовете. 90-те години бяха много жестоки. Ники тогава успя да поддържа отбор, който нямаше нищо общо с мутрите, а караше всички други отбори да се съобразяват с него. "Спартак" (Варна) беше в челната шестица. Аз лично съм участвал в три международни турнира "Интертото", турнири на УЕФА, който вече не съществуват. Винаги се е стремял да бъде в крак с най-новите тенденции във футбола. Винаги е искал в отбора да присъстват имена. Той успя да направи Димитър Пенев треньор на отбора за 6 месеца. Събра много добър екип от млади футболисти и треньори. И то в тези години на престъпност, в които президентите на клубовете и някои футболисти бяха качвани в багажниците на колите. Той ни осигуряваше спокойствие, за да играем без проблем.

Спомням си, че веднъж пътувахме за Анталия за лагер, точно тогава бяхме с Димитър Пенев и закъснявахме с два дни. Летището беше затворено, но въпреки това ние излетяхме, благодарение на Ишков. В първите 7 - 8 минути изобщо не можехме да разберем дали самолетът набира височина или пада.

Всички бяхме в паника,

викаше се, някои дори си пийнаха в повече. Беше екстремен момент. Най-накрая самолетът излезе над облаците и всичко беше наред. Пристигнахме в Анталия. Играхме срещу няколко отбора. Ники си тежеше на мястото. Грижеше се за нас и винаги наблюдаваше от какво имаме нужда. Можеше само една дума да ти каже и ти да го разбереш правилно. Беше сериозен, но обичаше да се шегува."

От "Спартак" (Варна) също поднесоха своите съболезнования и обясниха, че благодарение на Ишков с тях са се съобразявали всички клубове в България. Актьорът успял да вкара в управата Стефан Данаилов и Сотир Майноловски, с които създали фондация, подпомагаща реализацията на театрални проекти.

Междувременно някъде в този период, през 1995 г., актьорът получил и най-важната среща в живота си – тази с Нора, майката на четирите му деца. В ролята на съдбата влязла дъщерята на треньора Никола Христов, която в Русе е съученичка с бъдещата булка. Тъкмо тя запознала на случайна среща за кафе Ишков и старата си приятелка. Вероятно

любовта е била от пръв поглед,

защото не след дълго двамата станали семейство. Първородният им наследник е Николай-младши, вторият им син е Александър, а след тях се появяват близначките Сия и Кристина.

Разбира се, Ишков не оставя киното. Една от запомнящите се негови роли е в криминалния сериал "Под прикритие".

"Избрах го за "Под прикрие", защото се познавахме още от ВИТИЗ и освен това той беше бивш футболен шеф – обяснява пред "24 часа - 168 истории" негов близък приятел. - Учили сме заедно. Той беше футболен мениджър и затова го избрахме точно него, защото искахме да вкараме самоирония в образа му. Той е много добър актьор. По-миналата година снимах пилотен епизод на една политическа сатира, нещо подобно на "Мисия "Лондон", която за съжаление спряха, но той участваше в нея и

направи страхотна роля

С него също имахме идея да направим филм за футбола с всичките истории около бандитските години в България. Изобщо да включим неговите приключения като мениджър в България. Във футбола схемите се преплитат между ъндърграунда и живота. Той имаше много случки покрай първенствата и щеше да стане една страхотна комедия, но за съжаление не успяхме да я осъществим."

По-късно Николай Ишков се снима в сериала "Връзки", а междувременно Красен Кралев го назначава за шеф на "Арена Армеец". Той бил успешен както в бизнеса, така и в киното, а колегите му са убедени, че някъде на небесната снимачна площадка с Рангел Вълчанов работят по новия си филм.