Някои изводи от доклада на ЕСВП за предстоящите евроизбори

След европейските избори през юни, шансовете на България да влезе в земния Шенген рязко намаляват. Това е моят частен извод от анализа на Европейски съвет по външна политика, озаглавен „Рязък завой надясно: Прогноза за европейските избори през 2024 година". 

Логиката е проста – колкото по-дясна е една европейска партия, толкова повече настоява да затвори националните си граници за миграцията. Ако пусне България в Шенген, това означава Западна Европа да приюти завинаги още поне 100 000 на година, които би могла да върне у нас.

Вярно, решението за Шенген не се взема нито от европарламента, нито от еврокомисията, но те са нашите застъпници, докато националните правителства по принцип са против нашето членство. Ако останем без застъпник, то е все едно да се явиш на дело без адвокат. Помним, че през годините Брюксел постоянно упражняваше натиск в наша полза с всичките си институции. Ако не беше този натиск, противниците вероятно нямаше да са само Нидерландия и Австрия, а поне още 5-6 влиятелни държави.

И така, какви промени се очакват? Според прогнозите на ЕСВП, групата на левите в европарламента ще загуби 3 места, на социалдемократите – 23, Зелените и Европейския свободен алианс – 13, Обнови Европа (ОЕ) – 22. Това са партиите, които най-активно налагат политиката на идентичностите, зелената сделка и джендърните реформи. Европейската народна партия (ЕНП), която играе ролята на централна ос, също ще се свие – от 182 на 173 евродепутати. Печеливши ще са евроскептиците: Европейските консерватори и реформатора (ЕКР) – плюс 23, Идентичност и демокрация – плюс 25- Освен това има и 42 необвързани, които по принцип са в лагера на евроскептиците.

Резултат е, че ако по един или друг въпрос ЕНП предпочете да се съюзи с десните, резултатът ще е 398 срещу 322 за по-левите. Но по някои теми е възможно и бившите либерали, а сега ОЕ, да се присъединят към ЕНП със своите очаквани 86 депутати и тогава балансът става 484 срещу 312 и тогава днешните политики нямат шанс. Според доклада точно това се очаква да се случи по редица конкретни поводи, като започнем с избора на повия президент на Европейската комисия и продължим към зелената сделка, .

Тук трябва да се има предвид, че ЕСВП не е някаква европейска институция, а мозъчен тръст, свързан с „Отворено общество" на Сорос. Десните евроскептични партии са негови люти противници. Затова може да очакваме, че

прогнозата за „рязък десен завой" е даже твърде умерена,

до юни така наречени „екстремни десни популисти" може да наберат много повече сила. Освен това, авторите на доклада правят своите прогнози от резултатите на предишни избори и последните анкети в различните държави. Но опитът показва, че на евроизборите именно евроскептичните партии поднасят изненади. Така например, ЮКИП на Найджъл Фараж излезе на първо място във Великобритания на европейските избори през 2014 г. и вкара цели 24 евродепутати, докато на националните избори с голям зор вкара един. Причината е, че обикновените хора по принцип не одобряват евродирективите, но си уважават държавата.

Преди месец например прочетох, че Брюксел измислил нова директива за шофьорите. Ако досега си карал автомобил с автоматична скоростна кутия, но искаш да си купиш нов с ръчни скорости, трябва пак да изкараш курсовете и да минеш на изпит. Вероятно същото важи и ако минеш от ръчни скорости на автоматик. А защо не и от дизел на електричество? Чета, че някои е-автомобили се самозапалвали, значи не е зле да се изкарат и едни пожарникарски курсове.

Но да се върнем на доклада. Според него новите избори ще имат най-голямо въздействие върху политиката за околната среда.

В момента тя е доминирана от мощна център-лява коалиция – социалдемократи, либерали, зелени и леви, но при гласуването те бият с минимални разлики. При новия парламент по-вероятно ще доминира център-дясна „антиклиматична" коалиция, която спокойно може да приключи със Зелената сделка.

Една илюстрация от доклада. През 2022 г. Еврокомисията предложи т. нар. „Закон за възстановяване на природата", който задължава страните да ре култивират най-малко 20 % от засегнатите площи до 2030 г., и така нататък по етапи, до 90 процента през 2050. По това време вече „Мариците" и техните открити мини трябва да девствени гори и ливади с живописни езера, в които да плуват розови лебеди. През 2023 г. ЕНП се опита да отхвърли това предложение, но загуби само с 12 гласа (312 срещу 324). Но ако същият вот се състои тази есен, законът щеше да бъде бламиран с цели 72 гласа (393 срещу 321) и така един от темелите на Зелената сделка щеше да падне. То и еврокомисията едва ли би го предложила.

Освен Зелената сделка, в опасност са плановете за разширяването на ЕС (Украйна, Грузия, Армения, Молдова), а може би и Северна Македония? Натискът на Брюксел върху отделните държави за спазването гражданските права и господството на закона (с други думи, намесата във вътрешните работи) вероятно ще отслабне. В днешния парламент, пише в доклада, имаше много малко мнозинство за налагането на санкции на Унгария и Полша. Наесен обаче вече ще е много по-трудно да се противодейства на „продължаващата ерозия на демокрацията" в Унгария, Полша и другите страни членки, които може да са се запътили в тази посока."

Тук вече една част от сглобката може да въздъхне с облекчение – наесен ще й е много по-лесно да се разглоби, стига да иска. Но за кимване от посолството ще трябва да чакат втория мандат на Тръмп в Белия дом.

Най-печелившият европейски политик ще бъде Виктор Орбан. Той вече няма да е черната овца на ЕС – отново ще го признаят за демократ. Блокираните субсидии ще се разблокират, евродепутатите от неговата партия „Фидес", ще могат да се запишат в която си искат дясна консервативна група. След като ги прогониха от ЕНП, сега те се водят независими.

И накрая, какъв е главният извод? Изводът е, че демокрацията е възможна само в рамките на нацията. Наднационална демокрация е нещо като комунизма – тя съществува само в главите на някои гении.